Избрана

— Хубаво — отвърнах аз и погледнах приятелите си. — Съгласни ли сте?

— Да — измънкаха те.

— Тогава кръгът ни е пълен.

Преди да се случи още нещо странно, тръгнах в посока обратна на часовниковата стрелка, обиколих кръга и се сбогувах с всяка природна стихия. Сребристата нишка на силата изчезна, оставяйки уханията на океан, диви цветя и топъл ветрец. Никой не казваше нищо и неловкото мълчание продължи, докато започнах да изпитвам съжаление към Афродита. Разбира се, както обикновено, тя отвори уста и унищожи всякакво съчувствие, което някой би изпитал към нея.

— Не се тревожете! Ще ви оставя на събирането ви на „Дракони и тъмници“1 — подигравателно подметна тя.

— Хей, ние не играем на „Дракони и тъмници“ — обади се Джак.

— Хайде, имаме време да отидем в денонощния ресторант и да хапнем нещо, преди да започне филмът — каза Деймиън и без да обръща внимание на Афродита, групата тръгна, като бъбреха колко страхотни са спартанците и как този път, когато гледат „Триста“, ще броят колко актьори вампири участват във филма.

Те се бяха отдалечили на няколко метра, когато Ерик забеляза, че не съм с тях.

— Зоуи? — извика той. Всички спряха и се спогледаха, очевидно изненадани, че Афродита и аз все още стоим в разтурения кръг. — Няма ли да дойдеш? — Той внимаваше гласът му да прозвучи безразлично, но аз видях, че челюстите му са стиснати от раздразнение или безпокойство.

— Вие вървете. Ще дойда, след като си поговоря с Афродита.

Очаквах, че Афродита ще подхвърли някоя остроумна забележка, но тя не го стори. Погледнах я крадешком и видях, че се е втренчила в мрака и не обръща внимание на приятелите ми и мен.

— Но, Зи, ще пропуснеш палачинките с шоколад — рече Джак.

Усмихнах му се.

— Няма проблем. Снощи изядох няколко. Нали имах рожден ден.

— Двете трябва да говорят. Да вървим — подкани ги Ерик.

Тонът на гласа му не ми хареса. Прозвуча така, сякаш не му пукаше, но преди да добавя още нещо, той тръгна. По дяволите! Определено трябваше да отделя време да изгладя нещата с него.

— Ерик иска да става каквото той иска и гадже, което да поставя него пред всичко останало. — Предполагам, че едва сега го откриваш — рече Афродита.

— Няма да говоря за Ерик с теб. Искам само да чуя какво от волята си ти е показала Никс.

— Не трябваше ли вече да знаеш каква е волята на Никс? Нали си избрана от нея?

— Афродита, главата ме боли ужасно. Искам да бъда с приятелите си, да ям палачинки с шоколад и да гледам „Триста“ с гаджето си. Ето защо вече съм уморена от старанието ти да се представяш за кучка. Отговори ми на въпроса и после всяка от нас ще прави каквото иска. — Потърках челото си. Последното, което очаквах, беше бомбата, която тя хвърли върху мен.

— Искаш да отговоря на въпроса ти, за да отидеш на среща със съществото, в което се е превърнала Стиви Рей, нали?

Усетих, че лицето ми пребледня:

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Хайде да се поразходим — отвърна тя и тръгна покрай огромния каменен зид, който опасваше двора на училището.

— Не, Афродита. — Хванах я за ръката. — Кажи ми какво знаеш.

— Виж, не мога да си намеря място, защото имах видение. Не беше като другите и ме накара да дойда тук. — Афродита се отскубна от мен и прокара пръсти по челото си, сякаш и нея я болеше главата. За пръв път забелязах, че ръцете и цялото й тяло треперят и е болезнено бледа.

— Добре. Да се поразходим.

Тя мълча известно време и аз трябваше да положа усилия да не я сграбча, да я разтърся и да я принудя да ми каже как е разбрала за Стиви Рей. Когато най-после продума, Афродита не ме гледаше, сякаш не говореше на мен, а на мрака.

— Виденията ми се променят. Всичко започна с убийствата на човешките хлапета. По-рано виждах нещата само като страничен наблюдател. Гледах какво се случва, но не бях засегната. Разбирах всичко и всички. С онези момчета беше различно. Вече не бях безпристрастен наблюдател, а една от жертвите. Чувствах как ме убиват заедно с тях. — Тя млъкна и потрепери. — Освен това вече не виждам нещата ясно. Всичко се превръща в голяма бъркотия от страх, паника и налудничави емоции. Пред очите ми пробягват неща, които мога да разпозная или разбера, както когато ти казах, че трябва да измъкнеш Хийт от тунелите или той ще умре. През повечето време обаче съм уплашена и объркана и след това се чувствам ужасно. — Тя ме погледна, сякаш едва тогава си спомни, че вървя до нея. — Така беше и с видението, когато видях, че баба ти ще се удави. Всъщност аз бях баба ти и за щастие съзрях моста и знаех къде във водата е тя.

Кимнах.

— Спомням си, че не ми разказа много. Реших, че е, защото не искаш, а не защото не можеш да ми кажеш.

Афродита се усмихна иронично:

— Да, знам. Не че ме интересува какво си помислила.

— Разкажи ми за Стиви Рей. — Боже, как ме дразнеше това момиче.