Избрана

Деймиън ми се усмихна благодарно и направи знак на Джак да ми даде кибрита. Джак дотърча до мен в средата на кръга.

— Щях да донеса запалка, но се замислих и реших, че не е подходящо — сериозно започна да обяснява той. — По-добре е да използваме истински клечки от дърво. Запалката е нещо студено и модерно за един древен ритуал. И затова донесох тези. — Той гордо ми поднесе продълговата цилиндрична кутия. Погледнах го като пълна идиотка, а Джак махна капачката и ми показа долната част. — Виж какви дълги и абсолютно шикозни кибритени клечки са. Взех ги от общото помещение в нашето общежитие. Бяха до камината.

Взех клечките. Наистина бяха дълги и тънки, боядисани в красив виолетов цвят и с червени връхчета.

— Идеални са — похвалих го аз и се зарадвах, че мога да направя щастлив някого. — Непременно ги донеси утре на истинския ритуал. Ще използваме тях вместо обичайната запалка.

— Страхотно! — възторжено викна той и стрелна доволна усмивка на Деймиън. После бързо излезе от кръга, настани се удобно под дъба и се облегна на ствола.

— Е, готови ли сте?

Тримата ми приятели и гаджето ми (за щастие присъстваше само едното ми гадже) в хор отговориха: „Да!“

— Нека преговорим основните неща и да не правим всичко сложно и заплетено. Вие ще бъдете в кръга на съответните си места с останалите Дъщери и синове на мрака. Джак ще пусне музиката и аз ще вляза, както стана миналия месец.

— Господин Блейк ще рецитира ли пак стихове? — попита Деймиън.

— Искрено се надявам — обади се Шоуни.

— Този вампир е толкова готин, че прави поезията интересна — добави Ерин.

— Не! — сопнах се аз и когато всички ме погледнаха озадачено, продължих с не толкова налудничав тон, като избягвах да поглеждам Ерик. — Мисля, че той няма да рецитира нищо. Не съм говорила с него, но както и да е — добавих аз с абсолютно безразличен тон. — И така, аз ще се появя и ще обиколя кръга под музикалния съпровод, със или без поезия, и ще стигна до моето място в центъра. Ще образувам кръга, ще помоля Никс да ни благослови за началото на новата година, ще разнеса виното, ще затворя кръга и после всички ще ядем. — Погледнах Деймиън. — Погрижи се за храната, нали?

— Да. Главната готвачка се върна от зимната си почивка и вчера избрахме менюто. Ще има чили, приготвено по един милион различни начини, и вносна бира — добави той с глас, който загатваше, че е бил абсолютно непослушно момче.

— Звучи добре — усмихнах му се одобрително. Да, звучеше странно и малко незаконно, че непълнолетни младежи ще пият бира на организирано от училището събитие. Истината може да бъде обяснена с физиологичната Промяна, която се извършва в телата ни и алкохолът вече не ни влияе — или поне не достатъчно, за да ни накара да се държим като типични тийнейджъри (с други думи няма да се нафиркаме и да го използваме като извинение да правим секс един с друг).

— Хей, Зи, няма ли да съобщиш на ритуала кого ще избереш за Съвета на Префектите през идната година? — попита Ерик.

— Имаш право. Бях забравила, че трябва да го направя — въздъхнах аз. — Да, преди да затворя кръга, ще съобщя имената на двете хлапета, които избирам.

— Кои са те? — обади се Деймиън.

— Още не съм стеснила кръга до двама. Довечера ще взема окончателно решение — излъгах аз. Не бях избрала имената. Дори не исках да мисля за това, тъй като едното от двете хлапета щеше да заеме мястото на Стиви Рей в Съвета. После си спомних, че трябва да позволя на настоящия Съвет да ми помогне да реша кои хлапета да изберем.

— Предполагам, че утре преди ритуала ще се съберем и ще обсъдим имената.

— Хей, Зи, не се стресирай — рече Ерик. — Избери двама души и толкова. Ще ги одобрим. Няма значение кои са.

Почувствах огромно облекчение.

— Сигурни ли сте?

Приятелите ми извикаха в хор: „Да“ и „Звучи добре“ Очевидно всеки имаше пълно доверие в мен.

— Хубаво. Всички наясно ли сме с реда на ритуала?

Те кимнаха.

— Добре. А сега, да репетираме образуването на кръга.

Както обикновено, нямаше значение с какви напрежение и глупости е изпълнен животът ми. Станеше ли въпрос за образуване на кръг и призоваване на петте природни стихии, с които имах специална връзка, вълнението и удоволствието, които дарбата ми доставяше, (за щастие) засенчваха всичко останало. Докато се приближавах към Деймиън, почувствах, че напрежението ми се повдигна заедно с духа ми. Извадих една дълга тънка кибритена клечка и я драснах в дъното на цилиндричната кутия.

— Призовавам въздуха в нашия кръг. Вдишваме го с първия си дъх, затова е справедливо въздухът да бъде първата призована природна стихия. Ела при нас, въздух! — Докоснах горящата клечка до жълтата свещ, която Деймиън държеше, и я запалих. Пламъкът не угасна въпреки силния вятър, който се уви около Деймиън и мен, сякаш се намирахме в центъра на укротено, но игриво малко торнадо. Двамата се усмихнахме.

— Никога няма да престана да се учудвам колко е изумително — промълви той.