Избрана

Поколебах се, без да знам как да реагирам. Почувствах се страшно неловко, че Лорън ни видя да се натискаме, но въпреки че беше неудобно, ние всъщност не правехме нищо лошо. В края на краищата Ерик ми беше гадже и онова, което правехме, не беше работа на Лорън, но докато го гледах в очите, осъзнах, че може би искам да бъде негова работа.

Той сякаш прочете мислите ми, махна ръката си от лицето ми и отмести поглед встрани.

— Знам. Нямам право да ти се сърдя, че си с Ерик. Не е моя работа.

Бавно докоснах брадичката му и обърнах лицето му към себе си.

— А искаш ли да бъде твоя работа?

— Повече, отколкото мога да ти опиша — отвърна той, а после пусна книгата, която още държеше, и обви в ръце лицето ми, така че палците му бяха близо до устните ми, а пръстите му вплетени в косите ми. — Мисля, че е мой ред за целувка по случай рождения ги ден.

Лорън завладя устните ми и в същото време имах чувството, че покори тялото и душата ми. Ерик се целуваше добре, а с Хийт се целувахме, откакто бях в трети клас, а той в четвърти, затова целувките му бяха познати и приятни. Лорън беше мъж и в целувката му нямаше непохватното колебание, с което бях свикнала. Устните и езикът му знаеха точно какво искат и той знаеше как да го получи. И с мен се случи нещо странно и вълшебно. Когато отвърнах на целувката му, вече не бях хлапе, а зряла и властна жена, която също знае какво иска и как да го получи. Щом целувката свърши, и двамата дишахме учестено. Лорън още държеше лицето ми, но леко се дръпна назад и отново ме погледна в очите.

— Не трябваше да го правя.

— Знам — отговорих аз, но това не ми попречи да го погледна смело. Все още стисках тъпата книга с лечебни ритуали и магии в едната си ръка, но другата беше на гърдите му. Бавно разперих пръсти, плъзнах ги под разкопчаната яка на ризата му и докоснах кожата му. Той потрепери и аз почувствах същата тръпка някъде дълбоко в мен.

— Нещата може да се усложнят.

— Знам — повторих аз.

— Но не искам да спират.

— И аз.

— Никой не трябва да знае за нас. Поне не още.

— Добре — кимнах, без да съм сигурна какво има да се знае, но при мисълта, че Лорън ме моли да се крием, в стомаха ми се стегна странен възел. Той ме целуна отново. Този път устните му бяха сладки, топли и много нежни и аз усетих, че странният възел се разтопи.

— За малко да забравя — прошепна Лорън. — Имам нещо за теб. — Той ме целуна бързо още веднъж, бръкна в джоба на черните си панталони, усмихна се и извади златиста кутийка от бижутерски магазин. — Честит рожден ден, Зоуи.

Сърцето ми заблъска в гърдите, когато отворих кутийката и ахнах.

— Боже мой! Изумителни са!

Диамантените обеци блещукаха като красива сбъдната мечта. Не бяха огромни и крещящи, а мънички и изящни, и толкова светли и искрящи, че ме заслепяваха. За миг си припомних милата усмивка на Ерик, когато ми подари колието със снежния човек, и после чух гласа на баба ми, който ми каза, че не трябва да приемам такъв скъп подарък от мъж, но гласът на Лорън засенчи образа на Ерик и заглуши предупреждението на баба.

— Видях ги и ми напомниха за теб — съвършени, изящни и пламенни.

— О, Лорън! Не съм имала по-прекрасно нещо. — Наведох се към него и повдигнах лице, а той ме прегърна и започна да ме целува, докато имах чувството, че главата ми ще се пръсне.

— Хайде, сложи си ги — промълви Лорън, докато се опитвах да си поема дъх след целувките.

Проврях обеците в ушите си само за секунда.

— В читателския кът има старо огледало. Ела да видим как ти стоят.

Пъхнахме книгите на лавицата, а Лорън хвана ръката ми и ме поведе към уютния ъгъл в медийния център, където имаше широко тапицирано канапе и две удобни кресла. На стената беше окачено голямо, очевидно старинно огледало с позлатена рамка. Лорън застана зад мен и сложи ръце на раменете ми, така че и двамата да видим отраженията си в огледалото. Прибрах гъстите си коси зад ушите и обърнах глава наляво, после надясно. Потрепващата светлина на газените лампи се отрази в диамантите, които ярко заблестяха.

— Красиви са — казах аз.

Лорън стисна раменете ми и ме придърпа към себе си.

— Ти си красива. — Без да откъсва поглед от очите ми в огледалото, той се наведе и прошепна: — Мисля, че ти стига толкова много учене за един ден. Да отидем в стаята ми.

Клепачите ми натежаха, докато Лорън целуваше шията ми, проследявайки пътя на татуировките ми до рамото. Изведнъж осъзнах какво всъщност иска той от мен и през тялото ми премина тръпка на страх. Лорън искаше да отидем в стаята му и да правим секс, а аз не желаех! Е, добре, може би исках, поне на теория. Но да загубя девствеността си с този невероятно готин и опитен мъж точно сега? Днес? Поех си глътка въздух и непохватно се отделих от прегръдките му.

— Не мога. — Докато отчаяно се мъчех да измисля какво друго да кажа и да не прозвучи идиотски и детински, големият часовник зад канапето удари седем пъти и аз изпитах облекчение. — Не мога, защото в седем и петнайсет ще се събираме с Шоуни и Ерин и останалите от Съвета на Префектите и ще репетираме за ритуала утре вечерта.

Лорън се усмихна.