Избрана

— И аз — отвърнах и духнах буйно пламтящата клечка, а сетне тръгнах по посока на часовниковата стрелка към Шоуни и червената свещ. Чух, че тя тихо си тананика нещо, което познавах — „Запали моя огън“ на Джим Морисън, извадих нова клечка и й се усмихнах. — Огънят ни топли с буйния си пламък. Призовавам огъня в нашия кръг! — Леко допрях запалената клечка до свещта на Шоуни и фитилът мигновено пламна и хвърли светлина и топлина по кожата ни.

— Нямаше да ми е по-горещо дори ако се бях подпалила — отбеляза Шоуни.

— Никс със сигурност ти е дала подходящата природна стихия — уверих я аз и тръгнах към Ерин, която направо вибрираше от вълнение. Клечката още гореше в ръката ми. Усмихнах се на Ерин и казах: — Водата е идеалният баланс на пламък, както Ерин е идеалната Близначка на Шоуни. Призовавам водата в нашия кръг! — Допрях клечката до синята свещ и моментално потънах в уханията и звуците на морето. Заклевам се, че усетих как в краката ми се плиска топла тропическа вода и охлажда нагрятата ми от огъня кожа.

— Обичам водата — щастливо заяви Ерин.

Поех си дълбоко дъх, за да се подкрепя душевно, погрижих се на лицето ми да се изпише спокойна усмивка и се приближих до Ерик, който държеше зелената свещ, символизираща четвъртата природна стихия в кръга — земята.

— Готов ли си?

Той беше леко пребледнял, но кимна и гласът му беше силен и уверен.

— Да, готов съм.

Вдигнах все още горящата клечка и извиках:

— Ох! По дяволите!

Имах чувството, че съм пълна идиотка, а не обучаваща се за Висша жрица, и единственият новак, надарен с връзка с всичките пет природни стихии. Пуснах клечката, която бях оставила да гори твърде дълго, и тя опърли пръстите ми. Погледнах глуповато Ерик и после останалите в кръга.

— Извинявайте.

Те добродушно повдигнаха рамене на моята тъпота. Тъкмо се обръщах към Ерик и бърках в цилиндричната кутия за нова клечка, когато онова, което видях — или по-скоро не видях, се регистрира в съзнанието ми.

Нямаше нишка светлина, свързваща Деймиън, Шоуни и Ерин. Свещите им бяха запалени и природните стихии показаха присъствието си, но връзката, която почувствахме, когато петимата образувахме първия си кръг заедно, беше толкова силна, че се виждаше като красива сребърна нишка светлина, която сега определено липсваше. Не бях сигурна какво да сторя и отправих мълчалива молитва към Никс. „Моля те, богиньо, покажи ми какво да направя, за да пренаредя кръга без Стиви Рей!“ След това запалих клечката и се усмихнах окуражително на Ерик.

— Земята ни издържа и храни. Като четвъртата природна стихия призовавам земята в нашия кръг!

Допрях дългата запалена клечка до фитила на зелената свещ. Реакцията на Ерик беше мигновена. Той извика от болка, а зелената свещ излетя от ръката му и от кръга и падна някъде в сгъстяващите се сенки зад дървото. Ерик потърка ръката си и измърмори, че сякаш нещо го е ужилило. В същия миг от сенките се разнесе порой от ругатни и някой, очевидно много ядосан, се отправи към нас.

— По дяволите! Ох! Мамка му! Какво…

На поляната се появи Афродита. Държеше незапалената зелена свещ и масажираше червеното петно на челото си, което вече беше започнало да се подува.

— Страхотно. Трябваше да се досетя. Казват ми да дойда тук… — Тя млъкна, огледа земята около дъба и тревата и после сбърчи съвършения си нос. — … сред дивата пустош, заобиколена от природата и какво намирам, освен насекоми и мръсотия? Интелектуалните изроди ме замерват с боклуци.

— Иска ми се да бяхме помислили за това — мило каза Ерин.

— Афродита, ти си вещица от ада — също така мило допълни Шоуни.

— Тъпаци, не ми говорете.

— Кой ти каза да дойдеш тук? — попитах аз, без да обръщам внимание на препирнята им.

Афродита ме погледна в очите.

— Никс.

— Моля те!

— Дрън-дрън!

— Не може да бъде!

Деймиън и Близначките извикаха в един глас. Забелязах, че Ерик запази подозрително мълчание. Вдигнах ръка.

— Достатъчно! — троснато викнах аз и всички млъкнаха. — Защо Никс ти е казала да дойдеш тук?

Без да откъсва поглед от очите ми, Афродита се приближи към мен.

— Дръпни се от пътя ми, неспособно гадже — каза тя на Ерик, без да го поглежда. Той ме изненада и наистина се дръпна встрани, а Афродита зае мястото на земята пред мен. — Призови земята и запали свещта и ще видиш защо.

Преди някой да възрази, аз послушах инстинктите си, защото вече предусещах какво ще се случи.

— Земята ни издържа и храни. Като четвъртата природна стихия призовавам земята в нашия кръг! — повторих аз и допрях новозапалената кибритена клечка до зелената свещ. Фитилът пламна мигновено и обгради Афродита и мен в уханията и звуците на тучна ливада с разцъфнали цветя през лятото.

— Никс реши, че се нуждая от още неприятности в моя вече пълен с тъпотии живот — промълви Афродита. — Затова сега имам връзка със земята. Това достатъчно иронично ли е за вас?

Девета глава

— По дяволите, няма да стане! — провикна се Шоуни.

— И аз съм на същото мнение, сестра ми! — обади се Ерин.

— Не мога да повярвам, че това е правилното решение — добави Деймиън.