Избрана

— От един месец нямах видения и това беше хубаво, тъй като родителите ми настояваха да ги посетя през зимната ваканция. — Гримасата й говореше, че посещенията при родителите й не са приятни. Вече го знаех. На последната родителска среща случайно станах свидетел на кошмарна сцена между Афродита и родителите й. Баща й е кмет на Тулса, а майка й е като сатана. Пред тях моите родители изглеждат като ангели.

— И моите родители ми вдигнаха скандал вчера, точно на рождения ми ден.

— Вторият ти баща не е ли един от психопатите на Църквата на вярващите?

— Да. Баба го нарече лайнян пуяк.

Тя се засмя. Искрено. Гледах я и се чудех как усмивката преобрази лицето й от студено и хубавко в топло и красиво.

— Мразя родителите си — добавих аз.

— Че кой не ги мрази?

— Стиви Рей. Или поне не ги мразеше, преди… — Гласът ми постепенно заглъхна и аз едва потиснах желанието си да избухна в сълзи и да се почувствам неудобно.

— Точно тази част от видението вече се случи. Стиви Рей е превърната в чудовище.

— Тя не е чудовище! Просто не е такава, каквато беше.

Афродита повдигна едната си вежда.

— Бих казала, че това е подобрение, ако не бях видяла в какво се е превърнала.

— Кажи ми какво видя.

— Видях, че убиват вампири. Беше ужасно. — Афродита млъкна, за да преглътне, сякаш усилено се опитваше да не повърне.

— Кой? Стиви Рей ли ги убиваше?

— Не. Това беше друго видение.

— Добре, обърках се.

— Да, новите ми видения са много объркани и изпълнени с болка и страх. Абсолютно гадни.

— Стиви Рей не присъстваше в онова, където умираха вампири, така ли?

Афродита поклати глава.

— Не, но имах чувството, че двете вървят заедно. — Тя въздъхна. — Видях Стиви Рей. Беше ужасяваща. Мръсна, кльощава и очите й горяха със странен червен блясък. И няма да повярваш как беше облечена. Е, не че някога се е издокарвала по модата, но все пак.

— Да, да, разбирам. Видяла си я нежива.

— Била е тя, нали? Превърната е в клише на вампир, както от векове ни наричат чудовищните човеци.

— Не всички човеци. Трябва да преодолееш гадното си отношение към хората. И ти си била такава.

— Бях влюбена в Шон Уилям Скот. Това беше стара новина.

Афродита отметна назад косите си.

— Все едно. Видях как Стиви Рей умира. Отново. Този път наистина. Ако видението се сбъдне, това ще означава, че смъртта на вампирите наистина ще се случи. Трябва да намерим начин да спасим Стиви Рей, защото Никс не е доволна, че група вампири ще бъдат убити.

— Как умря Стиви Рей?

— Неферет я уби. Издърпа я на пряка слънчева светлина и Стиви Рей изгоря.

Десета глава

— По дяволите. Тогава тя наистина не може да излиза на слънчева светлина.

— Не го ли знаеше? — попита Афродита.

— Със Стиви Рей не се говори лесно, откакто тя… умря, така да се каже.

— Но ти си я видяла и си разговаряла с нея, нали?

Спрях и застанах пред нея.

— Виж, не трябва да казваш на никого за Стиви Рей.

— Не думай. Мислех да напиша статия в училищния вестник.

— Говоря сериозно, Афродита.

— Не се дръж с мен като с идиотка. Ако някой, освен нас знае за Стиви Рей, това е Неферет. Сигурно знае, защото чете мислите на всеки. Е, с изключение на нашите.

— И твоите ли мисли не може да чете?

Усмивката й беше самодоволна и ненавистна.

— Никога не е можела. Как мислиш, че ми се разминаха толкова много неща?

— Чудесно. — Ясно си спомнях каква отвратителна кучка беше Афродита като лидер на „Дъщерите на мрака“. Всъщност, откакто я познавах, тя беше егоистична, злобна и изпълнена с омраза. Вярно, виденията й ми помогнаха да спася баба и Хийт, но тя даде ясно да се разбере, че не й пука за тях, и помогна само защото имаше полза. Присвих очи и я погледнах. — Обясни ми защо си правиш труда да ми разказваш всичко това. Каква е изгодата за теб?

Афродита отвори широко очи, преструвайки се на невинна, и заговори със смешен акцент на южняшка красавица.

— Какво имаш предвид? Помагам ти, защото ти и приятелите ти сте ми симпатични.

— Зарежи глупостите, Афродита!

Лицето й придоби безразлично изражение и гласът й отново стана нормален.

— Да речем, че трябва да компенсирам за много неща.

— Пред Стиви Рей?

— Пред Никс. — Тя отмести поглед встрани. — Ти вероятно няма да го разбереш, защото имаш уникални способности и нови дарове от Никс и си олицетворение на съвършенството, но след време ще осъзнаеш, че невинаги е лесно да постъпваш правилно. Други неща и хора ти се намесват. — Афродита се засмя горчиво. — Е, ти може би няма да сбъркаш. Аз обаче сгреших. Може и да не ми пука за теб или Стиви Рей и за никого тук в училище, но държа на Никс. — Гласът й потрепери. — Знам какво е да мислиш, че богинята се е отрекла от теб, и не искам отново да изпитам същото чувство.

Докоснах ръката й.

— Никс не се е отрекла от теб. Неферет разпространява тези лъжи, за да не вярваме на виденията ти. Знаеш, че тя има пръст в превръщането на Стиви Рей в нежива, нали?

— Знам го от видението, когато видях как Стиви Рей умира. — Афродита се изсмя. — Добре, че Неферет не може да чете нашите мисли. Нямам представа какво би направила с новак, който знае колко е зла.

— Ясно й е, че аз знам.

— Шегуваш се!