Избрана

Погледнах го в очите и изпитах такова силно желание да му разкажа всичко за Стиви Рей, Неферет и дори Хийт, че усетих как залитам към него. Ерик бързо измина малкото разстояние, останало между нас, и аз въздъхнах, отпускайки се в обятията му. Той винаги ухаеше приятно и излъчваше сила и стабилност.

Притиснах брадичка до гърдите му.

— Шегуваш ли се? Наистина умееш да оправяш проблеми. Добър си във всичко. Всъщност си страшно близо до съвършен.

Усетих, че гърдите му тътнат, докато се смее.

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо.

— Не е лошо, а страшно — промълвих аз.

— Страшно? — Ерик се отдръпна от мен и ме погледна. — Шегуваш се, нали? — засмя се отново той.

Намръщих се.

— Защо ми се смееш?

Ерик ме прегърна.

— Зи, имаш ли представа какво е да се срещаш с момиче, което е най-могъщият новак в историята на вампирите?

— Не. Аз не се срещам с момичета — отвърнах, макар че не намирах нищо лошо в лесбийките.

Той хвана брадичката ми и повдигна лицето ми.

— Ти плашиш, Зи. Контролираш всичките природни стихии. Говорим за гадже, което е по-добре да не ядосваш.

— Моля те! Не ставай глупав! Никога не съм те блъскала. — Не споменах, че съм блъскала хора и по-точно неживи хора. И бившето му гадже Афродита (която е неприятна и досадна колкото неживите мъртъвци). Беше добра идея да не повдигаме този въпрос.

— Само казвам, че не трябва да се плашиш от никого. Ти си изумителна, Зоуи. Не го ли знаеш?

— Не. Напоследък всичко ми е замъглено.

Ерик отново се отдръпна назад и ме погледна.

— Тогава нека ти разясня как стоят нещата.

Имах чувството, че потъвам в сините му очи. Вероятно можех да му кажа. Той беше петокурсник, по средата на третата си година в „Дома на нощта“. Скоро щеше да навърши деветнайсет и беше страхотно талантлив актьор (можеше и да пее). Ако някой новак умееше да пази тайна, това беше Ерик. Но когато отворих уста да изтърся истината за неживата Стиви Рей, ужасяващо чувство накара стомаха ми да се свие и смрази думите в гърлото ми. Беше отново онова чувство, което ми казва да си държа устата затворена, да побягна като луда или само да си поема дъх и да размисля. В момента ме съветваше по начин, който не можех да пренебрегна — да мълча и следващите думи на Ерик затвърдиха това убеждение.

— Хей, знам, че предпочиташ да говориш с Неферет, но тя ще се върне чак след седмица и нещо. Мога да почакам дотогава.

Неферет беше единственият човек или вампир, с когото не можех да разговарям. По дяволите, тя и нейната способност на медиум бяха причината да не мога да кажа на приятелите си или на Ерик за Стиви Рей.

— Благодаря ти, Ерик. — Машинално понечих да се отделя от прегръдките му, — но трябва да се справя сама.

Той ме пусна толкова внезапно, че едва не паднах по гръб.

— Заради него е, нали?

— Него?

— Човешкото момче. Хийт. Предишното ти гадже. Той се връща след два дни и затова ти се държиш странно.

— Не се държа странно. — Поне не толкова много.

— Тогава защо не ми позволяваш да те докосна?

— Какви ги говориш? Позволявам ти да ме докоснеш. Току-що те прегърнах.

— За две секунди. А после се дръпна, както правиш и сега. Виж, ако съм направил нещо лошо, кажи ми и…

— Не си направил нищо лошо!

Ерик мълча в продължение на няколко удара на сърцето и когато отново заговори, гласът му прозвуча малко тъжно и като на много по-възрастен човек.

— Знам, че не мога да се меря с Обвързан, и не се опитвам да го правя. Мислех, че между теб и мен има нещо изключително. Нашата връзка ще бъде много по-трайна от биологичната връзка, която имаш с човек. Ние с теб си приличаме, но ти и Хийт вече сте различни.

— Ерик, ти не се състезаваш с Хийт.

— Проучих Отпечатването. Става дума за секс.

Усетих, че лицето ми се сгорещи. Разбира се, Ерик имаше право. Отпечатването беше сексуално привличане, защото пиенето на човешка кръв задействаше същия рецептор в мозъка на вампира и човека, който се активира по време на оргазъм. Не исках да обсъждам това с Ерик. Реших да се придържам към повърхностните факти и да не задълбочавам нещата.

— Става дума за кръв, а не за секс.

Той ме погледна така, сякаш искаше да каже, че (за съжаление) говори истината. Беше проучил как стоят нещата. Аз, естествено, заех отбранителна позиция.

— Все още съм девствена, Ерик, и не съм готова да променя това.

— Не съм казал, че не си…

— Изглежда ме бъркаш с предишното си гадже — прекъснах го аз, — онази, която видях да коленичи пред теб и да се опитва пак да ти направи свирка. — Е, добре, не беше честно от моя страна да му припомням неприятната случка между Афродита и него, на която неволно бях станала свидетел. Тогава дори не познавах Ерик, но в момента да се скарам с него изглеждаше много по-лесно, отколкото да обсъждаме жаждата за кръв, която изпитвах към Хийт.

— Не те бъркам с Афродита — възрази той през стиснати зъби.

— Може би нямаш предвид, че се държа странно, а че искаш да ти дам повече, отколкото мога в момента.

— Не е вярно, Зоуи. Много добре знаеш, че не те притискам за секс. Не искам момиче като Афродита, а теб. Но искам да мога да те докосвам, без да се дърпаш от мен, сякаш съм прокажен.