Избрани творби в два тома. Том втори

Ако в поведението ми, неизменно през тия осем години, е имало нещо недостойно в очите на хората или неугодно на бога, то наказанието щеше да ме сполети много преди смъртта ми. Може би трябваше да изкупя приживе това, което сметнах за хуманен дълг, за християнска повеля. Защото още не бе започнал да се покрива с ръжда катинарът, когато Мартин се появи у дома с чанта, претъпкана с проекти — така и не разбрах доколко са били действителни, — и с твърдото намерение да се ожени за дъщеря ми. Пристигна у дома със сако с четири копчета, излъчващ през всичките си пори младост и енергия, обвит от сияйна атмосфера на симпатия. Ожени се за Исабел през декември преди единайсет години. Изминаха девет, откакто замина с чанта, пълна с подписани от мене ценни книжа, и обеща да се върне веднага щом осъществи замислената операция, за което разполагаше с моето имущество. Девет години изминаха, но това не ми дава право да мисля, че е мошеник. Нямам право да мисля, че женитбата му е била просто свидетелство за добрите му намерения.

Ала осем години опит бяха послужили за нещо. Мартин щеше да се настани в стаичката, ако Аделаида не се бе противопоставила. Тоя път волята й беше желязна, решителна и непреклонна. Знаех, че жена ми не би имала нищо против да нареди конюшнята като брачна стая, само и само да не позволи младоженците да се настанят в стаичката. Този път приех без колебание нейното решение. Това беше признаване на победата й, отсрочена с осем години. Ако двамата сме сбъркали, като повярвахме на Мартин, то е обща грешка. И за двама ни няма нито победа, нито поражение. И все пак това, което щеше да се случи сетне, надхвърляше силите ни, то беше като предсказаните в алманаха атмосферни явления, които неизбежно ще настъпят.

Когато казах на Меме да напусне дома ни и да живее така, както намери за добре, а и после, макар че Аделаида ме упрекна в слабост и малодушие, аз съумях да се опълча и да наложа своята воля напук на всичко (винаги съм правил тъй), за да бъде така, както аз наредя. Ала нещо ми подсказваше, че съм безсилен пред хода на събитията. Не аз се разпореждах у дома, а някаква тайнствена сила, която направляваше живота ни и за която ние бяхме само нищожно и послушно оръдие. Всичко сякаш се подчиняваше тогава на естественото и неумолимо сбъдване на някакво пророчество.

След като Меме отвори дрогерия (всъщност вероятно всички са знаели, че една работлива жена, която най-неочаквано става държанка на провинциален лекар, рано или късно ще отвори дрогерия), разбрах, че у дома той е успял да натрупа много повече пари, отколкото би могло да се предположи, и че ги е държал в чекмеджето — съвсем нови банкноти и монети, които небрежно е хвърлял в кутията по времето, когато имаше пациенти.

Когато Меме отвори дрогерия, се предполагаше, че той е там, в задната стаичка, преследван от бог знае какви безпощадни апокалиптични животни. Знаеше се, че не се храни с нищо, донесено отвън, че си има зеленчукова градина и че отначало Меме купуваше парче месо за себе си, но след година се отказа от този навик, може би защото от постоянното общуване с него бе станала вегетарианка. Така двамата се затвориха, докато един ден властите разбиха вратата, претърсиха къщата и разкопаха градината, търсейки трупа на Меме.

Предполагаше се, че е там, затворен, че се люлее в стария си протрит хамак. Но аз знаех още тогава, когато вече не се чакаше завръщането му в света на живите, че упоритото му отшелничество, безмълвният му двубой с божията заплаха ще свърши много преди да го е сполетяла смъртта. Знаех, че рано или късно той ще излезе навън, защото никой не може да прекара половин живот в отшелничество, далеч от бога, без да излезе неочаквано и най-непринудено да изрече пред първия срещнат човек онова, което нито оковите и дръвникът, нито изтезанието с огън и вода, нито страданията на кръста и в менгемето, нито въглените и нажежените железа в очите, нито вечната сол на езика и колът на мъчението, нито камшиците и жаравата, нито дори любовта биха го накарали да изрече пред своите мъчители. И този час за него щеше да настъпи няколко години преди смъртта му.

Аз знаех това от преди, от последната нощ, когато разговаряхме на чардака, и оттогава, когато го потърсих в стаичката, за да види Меме. Бих ли могъл да се противопоставя на волята му да живее с нея като мъж с жена? Преди навярно бих могъл. Сега не, защото друга страница от предопределението бе започнала да се обръща от три месеца насам.