Избрани творби в два тома. Том втори

Тази вечер не беше в хамака. Лежеше по гръб в походното легло, с отметната назад глава и очи, вторачени там, където би трябвало да се вижда таванът, ако светлината от свещника беше по-силна. В стаята имаше електрическа лампа, но той никога не я използуваше. Предпочиташе да лежи в полумрака, впил очи в тъмнината. Когато влязох в стаята, той не мръдна, но забелязах, че щом прекрачих прага, почувствува, че не е сам. Тогава казах: „Простете за безпокойството, докторе. Изглежда, че на индианката не й е добре.“ Той се надигна в леглото. Миг преди това бе почувствувал, че не е сам в стаята. Сега знаеше, че съм влязъл аз. Очевидно това бяха две съвсем различни усещания, защото тозчас се промени, приглади косата си и седна на ръба на кревата в очакване.

— Аделаида иска да дойдете да видите Меме, докторе — казах аз.

А той, както си седеше, ми отговори натъртено с ленивия си глас на преживно животно:

— Няма да има нужда. Работата е там, че тя е бременна.

После се наведе напред, като че изучаваше лицето ми, и каза:

— От години Меме спи с мен.

Трябва да си призная, че не се изненадах. Не изпитах нито смущение, нито учудване, нито гняв. Не изпитах нищо. Може би неговото признание беше прекалено сериозно за мене и надхвърляше способността ми да го проумея. Продължавах да стоя безучастно, без дори да зная защо. Продължавах да стоя прав и неподвижен, безстрастен като него, като ленивия му глас на преживно животно. Чак после, след продължително мълчание, докато той все още седеше неподвижно на походното легло, сякаш чакаше да взема някакво решение, разбрах напълно какво ми беше казал. Ала тогава вече беше прекалено късно да се чудя.

— Естествено вие си давате сметка за положението, докторе. — Това беше всичко, което можах да кажа.

Той отговори:

— Човек взема предпазни мерки, полковник. Когато поемаш някакъв риск, знаеш и какво те чака. Ако нещо ти изневери, значи, се е случило нещо непредвидено, извън възможностите ти.

Познавах тоя род заобикалки. Както винаги, нямах представа накъде клони. Дръпнах един стол и седнах срещу него. Тогава той стана от кревата, закопча токата на колана си и си оправи панталоните. Продължи да говори от другия край на стаята:

— Толкова сигурно е, че съм взел мерки, че за втори път е бременна. Първия път беше преди година и половина, но вие не забелязахте нищо.

Продължаваше да говори спокойно, крачейки пак към леглото. В полумрака усещах бавните му уверени стъпки по тухления под.

— Но тогава тя беше готова на всичко. Сега не. Преди два месеца ми каза, че пак е бременна, и аз й казах както първия път: „Ела тази вечер да ти дам същото.“ Тя отговори, че сега не можела, че щяла да дойде на другия ден. Когато отидох в кухнята да пия кафе, казах й, че я чакам, но тя ми отговори, че в никакъв случай няма да дойде.

Беше застанал до леглото, но не седна. Обърна ми отново гръб и продължи да обикаля стаята. Слушах го. Усещах как гласът му се приближава и отдалечава, сякаш докато ми говореше, се люлееше в хамака. Говореше спокойно и уверено. Знаех, че би било безсмислено да се опитвам да го прекъсна. Просто го слушах. Той продължаваше да говори:

— И все пак след два дни дойде. Бях приготвил всичко. Казах й да седне ей тук и отидох да взема чашата от масата. Тогава, като й казах: „На, изпий го“, разбрах, че този път няма да го направи. Погледна ме, без да се усмихне, и каза с жестоки нотки в гласа: „Това няма да го махна, докторе. Ще си го родя и ще го отгледам.“

Аз се почувствувах раздразнен от неговото спокойствие. Казах му:

— Това ни най-малко не ви оправдава, докторе. Вие на два пъти сте постъпили недостойно: първо, заради връзките в собствения ми дом и, второ, заради аборта.

— Но вие видяхте, че направих всичко възможно, полковник. Повече от това не можех да сторя. После, като видях, че няма друг изход, реших да говоря с вас. Щях да го сторя тия дни.

— Предполагам, знаете, че има изход от подобни положения, стига човек наистина да иска да измие позора. Вие знаете какви са принципите на нашия дом — казах аз.

Той отвърна:

— Не искам да ви създавам неприятности, полковник. Повярвайте ми. Ето какво се канех да ви кажа: ще взема индианката със себе си и ще отидем да живеем в празната къща на ъгъла.

— Което е открито незаконно съжителство, докторе. Знаете ли какво значи за нас това?

Тогава той се върна до леглото. Седна, наведе се напред и заговори, опрял лакти на бедрата. Гласът му се промени. Отначало беше равнодушен. Сега започваше да става жесток и предизвикателен.

— Предлагам ви единственото нещо, което няма да ви създаде никакви неприятности, полковник. Другото би било да кажа, че детето не е от мен.

— Меме би го казала — възразих аз. Започнах да се възмущавам. Сега държането му беше прекалено дръзко и предизвикателно, за да остана спокоен.

Но той продължаваше сурово и непреклонно:

— Повярвайте ми, можете да бъдете абсолютно сигурен, че Меме няма да го каже. Тъкмо защото съм убеден в това, ви казвам, че ще я взема със себе си в къщата на ъгъла. Само за да ви спестя неприятности. Нищо повече, полковник.