— Какво имате предвид? Кой не би искал да живее вечно, стига да може?
Остин махна с ръка към масата.
— Питайте стария войник ей там.
— Ще трябва да прекъсна милия ви разговор — каза Гамей, — но от толкова приказки за червенооки чудовища и философски камъни, забравихме, че имаме недовършена работа.
След срещата с Мейхю всички отидоха в хотела да обсъдят какво ще правят оттук нататък. Санди, пилотът на „Алвин“, бързаше да се върне у дома и Мейхю я качи на самолет за Лондон, докато все още разпитваха учените.
— Прав си — съгласи се Дзавала, като вдигна чашата си към светлината. — Доста изоставам от целта си да изпия всичката качествена текила на света.
— Похвално, Джо, но мен повече ме интересува оцеляването на света. Може ли да обобщя проблема с две думи? Горгонова трева.
— Не съм забравил — успокои я Остин. — Просто исках да ви оставя да си се нарадвате с Пол. Но след като повдигна въпроса, какво е положението в момента?
— Лошо. Говорих с доктор Озбърн. Водораслите се разпространяват по-бързо, отколкото сме очаквали.
— Вече никой не рови в Изгубения град. Това няма ли да ограничи проблема?
Гамей въздъхна.
— Би ми се искало. Мутиралото водорасло се размножава само и ще продължи да се разпространява. Първо ще видим задръстени заливи по източния бряг на САЩ, след това в Европа и по западния бряг. Постепенно ще достигне и до други континенти.
— С колко време разполагаме?
— Не знам. Теченията го разнасят из целия Атлантически океан.
Остин се опита да си представи любимия си океан превърнат в противно соленоводно блато.
— Иронично, нали? — каза той. — В желанието си да удължат живота си, Фошар създават свят, в който не си струва да се живее. Някой да има идея как можем да спрем това?
— Ключът към ограничаването на горгоновата трева се крие в ензима от Изгубения град — отговори Гамей. — Ако успеем да разгадаем основния молекулен строеж, може да намерим начин да обърнем процеса.
— Шестото чувство ми подсказва, че Фошар няма да издадат семейната си тайна толкова лесно.
— Затова с Гамей трябва да се върнем във Вашингтон и да свикаме среща в НАМПД, на която да присъства и доктор Озбърн — намеси се Пол. — Може да излетим утре рано сутринта.
— Добре — Остин погледна уморените им лица, — но първо предлагам всички хубаво да се наспим.
След като пожела лека нощ на приятелите си, Кърт намери компютърната зала до фоайето и написа кратък доклад за Руди Гън. Пусна го по електронната поща с обещанието сутринта да се чуят и по телефона. Докато пишеше, няколко пъти разтъркваше очи и се зарадва, когато най-сетне натисна бутона за изпращане.
Качи се в стаята и видя, че някой го е търсил на мобилния телефон. Беше Дарне. Веднага върна обаждането. Оказа се, че беше открил Остин чрез централата на НАМПД.
— Слава на бога, че се обадихте, мосю Остин! Чували ли сте се със Скай?
— Не, бях в движение и далеч от сушата. Мислех, че е с вас.
— Тя си тръгна още същия ден, в който пристигна. Открихме върху шлема нещо, което изглежда като химично уравнение, и тя поиска да го покаже на специалист в Сорбоната. Изпратих я до влака. Понеже не се обади на следващия ден, звъннах в университета. Казаха, че не е идвала на работа.
— Може би е болна.
— Де да беше. Потърсих я и в апартамента й. Никой не отговори. Говорих с хазяйката. Мадмоазел Скай изобщо не се е прибирала след пътуването си до Прованс.
— Според мен трябва да се обадите в полицията — каза твърдо Остин.
— Полицията?
— Разбирам неприязненото ви отношение към властите, но сте длъжен да го направите заради Скай. Ако искате, обадете се анонимно от уличен телефон, но трябва да съобщите за изчезването й. Животът й може да зависи от това.
— Да, да, разбира се! Ще им се обадя. Тя ми е като дъщеря. Предупреждавах я да внимава, но знаете какви са младите.
— В момента съм в Шотландия, но утре се връщам във Франция. Ще ви потърся, веднага щом пристигна в Париж.
Той затвори, за да може Дарне да извести полицията, и се замисли какво може да означава всичко това. Телефонът му отново иззвъня. Този път беше Лесар.
— Слава богу! Откога се мъча да ви намеря!
— Съжалявам, нямах връзка — каза Остин. — Какво е положението при ледника?
— Ледникът си е добре, но се случват някои странни неща.
— Какви например?
— Преди няколко дни пристигна катер с водолази. Зачудих се дали не е екип на НАМПД, който иска да довърши изследванията.
— Експедицията приключи — отговори Остин, — и доколкото знам, не са планирани други дейности в района. Какво правят?
— Не е за вярване. Отводняват тунелите под ледника.
— Не казахте ли, че е невъзможно?
— Не сте ме разбрал правилно. Невъзможно беше да стане толкова бързо, че да спасим хората в тунела. Вече няколко дни изпомпват вода и тунелът на обсерваторията е почти сух.
— Това решение на електрическата компания ли е?
— Шефовете ми намекнаха, че се прави под натиск от много високо ниво. Работата се финансира от частна научна фондация.
— Доктор Льоблан участва ли?