— Прощавайте! Преди няколко месеца отделът ми разследва странна поредица от нещастни случаи с фатален край за няколко учени. Първият беше петдесет и една годишен компютърен специалист, който влязъл в бараката си с инструменти, увил голи електрически проводници около гърдите си, пъхнал кърпичка в устата си и пъхнал проводниците в контакта. Без явен мотив за самоубийство.
Остин потръпна.
— Много оригинално.
— Това беше само началото. Друг учен, на връщане от парти в Лондон, излетял с колата си от моста. От полицията заявили, че алкохолът в кръвта му значително превишавал допустимото количество, но свидетели от партито казали, че не е пил, а според роднини никога не близвал нищо по-силно от портвайн, иначе повръщал. Отгоре на всичко някой бил сложил износени гуми на безупречно поддържания му „Роувър“.
— Заинтригувахте ме.
— О, това далеч не е всичко. Трийсет и пет годишен учен се блъснал с кола, натоварена с газови бутилки, в тухлена стена. Очевидно самоубийство според властите. Друг бил открит под мост. Отново самоубийство. Данни за злоупотреба с алкохол и депресия. Семейството му обаче твърди, че никога в живота си не е близвал алкохол поради религиозни убеждения и че изобщо не бил депресиран. Ето ви и още един: двайсетинагодишен младеж връзва единия край на найлоново въже около врата си, а другия — на едно дърво, качва се в колата и потегля с мръсна газ. Обезглавяване.
— Колко от тези случаи разследвахте?
— Около две дузини. Все учени.
Остин тихо подсвирна.
— Каква е връзката със забранения остров?
— Тогава не знаехме. Двама от учените бяха американци и от посолството ни помолиха да се занимаем с въпроса. Някои депутати също поискаха пълно разследване. Дадоха ми съвсем малък екип и ми казаха да огледам наоколо, без да раздухвам нещата, като докладвам направо на министър-председателя.
— Като че ли висшите чиновници не са искали да се мъти водата.
— И аз останах с такова впечатление. Разговарях с роднините и научих, че всички загинали са работили за една и съща научна лаборатория.
— Бившият работодател на Маклийн? — предположи Траут.
— Именно! След като не открихме Маклийн, решихме, че или е станал поредната жертва, или е бил замесен в смъртта на колегите си. А сега го откриваме на вашия остров, за съжаление мъртъв, но това ясно потвърждава връзката с лабораторията.
Траут се наведе напред.
— Какво е било естеството на научните им изследвания?
— Предполага се, че са се занимавали с човешката имунна система в научен комплекс някъде във Франция. Бил филиал на голяма, мултинационална корпорация, но доста са се потрудили да прикрият собствеността със серия от фиктивни компании и сметки в офшорни банки. Все още се опитваме да проследим собственика.
— И ако успеете, ще ги обвините в убийството на тези учени?
— Това е най-малкото. От разказа на доктор Траут разбирам, че именно тяхната работа е виновна за създаването на мутантите и обричането им на смърт.
— Да обобщим информацията, с която разполагаме до тук — предложи Остин. — Лабораторията наема учени за работа по проект, който има за цел да открие тъй наречения Философски камък — еликсир, базиращ се на ензимите от Изгубения град. Учените явно успяват да намерят формула, която удължава живота с което подписват собствените си смъртни присъди Маклийн успява да избяга, но го връщат и го поставят начело на нов изследователски екип, който трябва да коригира грешките във формулата. Грешки, които водят до отвратителни мутации. Пол се натъква на тях по време на експедицията и също бива принуден да работи в лабораторията.
— Всички парчета от мозайката се наместват — потвърди Мейхю. — Може ли да ви задам един въпрос, мистър Остин? Защо веднага не се свързахте с британските власти?
— Ще ви отговоря също с въпрос. Щяхте ли да ми повярвате, ако ви бях заговорил за червенооки чудовища?
— Категорично не!
— Благодаря за откровеността. Знаете, че официалните процедури щяха да отнемат твърде много време, а всяко забавяне можеше да се окаже фатално. Пол Траут е не само мой колега, но и приятел.
— Разбирам! И както казах, съм запознат с работата на Специалния екип и знам, че сте били повече от подготвени за задачата. Но бях длъжен да ви попитам, защото същия въпрос ще зададат и моите шефове.
— Властите ще проучат ли острова? — попита Гамей.
— Един военноморски кораб вече е изпратен натам. Ще се опитат да открият въпросната подводница, да запечатат лабораториите, да неутрализират охраната и мутантите.
— Съмнявам се, че е останало много от охраната — обади се Траут.
Настъпи мълчание. Накрая Мейхю каза:
— Вие имате най-много опит с тези мутанти, доктор Траут. Какво е вашето впечатление?
— Те са диви, извънредно силни и са канибали. Способни са да общуват, а и съдейки по нападението им на острова на „Изгнаници“, да планират. — Той замълча, мислейки си за мутанта в зоопарка. — Смятам, че не всички от основните им човешки качества са докрай унищожени.
Мейхю се усмихна загадъчно.
— Много интересно… Мисля, че засега приключихме, но ако имате още няколко свободни минути, бих искал да ви покажа нещо.