Изгубеният град

— Жалко! Имала съм много любовници през последния един век, но вие определено сте един от най-привлекателните мъже, които съм срещала. — Тя замълча и се вгледа в лицето му. — А също така и опасен, което ви прави още по-привлекателен. Но първо изпълнете вашата част от сделката. Кажете ми какво знаете.

— Знам, че вие и семейството ви сте наели доктор Маклийн да открие еликсира на живота, който той наричаше Философския камък. Междувременно сте убивали всички, които се изпречат на пътя ви, и сте създали група диви мутанти.

— Добро резюме, но това е само повърхността.

— Разкажете ми тогава подробностите.

Тя замълча, а спомените й се понесоха през годините.

— Родът ми води началото си още от минойската цивилизация, процъфтявала преди голямото вулканично изригване на остров Санторини. Предците ми били жреци и жрици в минойския култ на богинята змия. Кланът на змията бил могъщ, но заради борбите за власт сме били прогонени от острова. Настанили сме се в Кипър, където сме навлезли в оръжейния бизнес. Змията се превърнала в копие, Ланс, а после във Фошар.

— Как стигнахте от копията до мутантите?

— Това беше логичното развитие на оръжейния бизнес. Към началото на века „Ланс“ направиха лаборатория, в която да се опитат да създадат супервойник. Американската гражданска война показала, че окопните войни ще стигнат до задънена улица. Първо едната страна напада, после другата, завоювайки съвсем малки територии. Войниците щяха да отстъпват пред автоматичните оръжия, които тъкмо се разработваха. Искахме войник, който ще превзема окопите без страх, като викингски воин. Освен това той трябваше да бъде изключително бърз и издръжлив, и раните му бързо да заздравяват. Пробвахме формулата върху няколко доброволци.

— Като Пиер Льован?

— Името не ми е познато — намръщи се тя.

— Капитан Льован е бил френски офицер. Един от първите мутанти, резултат от вашите експерименти.

— Да, започвам смътно да си спомням. Един дързък и красив младеж?

— Ако го видите сега, няма да го познаете.

— Не бързайте да ме съдите. Всички те бяха доброволци; войници, които се вълнуваха при мисълта, че могат да се превърнат в супергерои.

— А знаеха ли, че освен свръхчовешка сила ги очаква и драстична промяна във външността?

— Това никой не знаеше. Проучванията не бяха достатъчно напреднали. Но формулата все пак проработи. Даде на войниците наистина свръхчовешка сила и бързина, но след това се превърнаха в неконтролируеми агресивни зверове.

— Зверове, които могат да живеят вечно.

— Удължаването на живота се оказа неочакван страничен ефект. Още по-вълнуващо бе, че формулата обещаваше обратимост на състаряването. Щяхме да я усъвършенстваме много отдавна, ако не беше Жул.

— Оказа се, че той има съвест?

— Оказа се, че е глупак! — каза тя с неприкрита злоба. — Реши, че откритията ни могат да бъдат дар за човечеството. Опита се да убеди мен и останалите от семейството да прекратим подготовката за война и да огласим формулата. Аз организирах семейството срещу него. Той избяга със самолета си и взе със себе си документи, които ни уличаваха в подклаждане на войната, за да ни изнудва с тях, но беше прихванат и свален.

— А защо е взел и шлема?

— Шлемът беше символ на властта. Предаваше се между лидерите в семейството от поколение на поколение. С действията си той изгуби правото да носи шлема и беше длъжен да ми го предаде.

Остин се облегна назад и сложи ръце зад тила си.

— Значи Жул е ликвидиран, а заедно с него и заплахата, че машинациите на семейството могат да бъдат разкрити. Вече не е можел да сложи край на проучванията ви.

— Напротив, вече им беше сложил край. Унищожи изчисленията ни за основната формула и ги гравира върху шлема. Умно. Много умно! Трябваше да започнем всичко отначало. Имаше милион възможни комбинации. Запазихме мутантите живи с надеждата, че някой ден могат да ни разкрият тайната. Работата ни беше прекъсната от войните и депресията. По време на Втората световна война бяхме на косъм от успеха, но лабораторията ни бе бомбардирана от съюзнически самолети. Върнаха ни десетки години назад.

Остин се подсмихна.

— Войните, които сами сте разпалили, са осуетили проучванията ви. Не може да не сте забелязали иронията.

— Де да бях.

— А междувременно вие остарявахте.

— Да, остарявах — каза тя с несвойствена тъга в гласа. — Изгубих красотата си и се превърнах в кудкудякаща старица. И все пак упорствах. Постигнахме известен напредък в забавянето на остаряването, който споделих с Емил, но дамата с косата продължаваше да ни дебне. А бяхме толкова близо. Опитвахме се да създадем правилния ензим, но не докрай успешно. И тогава един от учените ми чу за ензимите от Изгубения град. Това сякаш беше липсващата брънка. Купих компанията, която правеше изследванията, и ангажирах доктор Маклийн и колегите му да работят денонощно по въпроса. Построихме подводница, която да събира микроорганизми, и направихме лаборатория.

— Защо поръчахте убийствата на учените от екипа на Маклийн?