Изгубеният град

— Това е просто огромна гробница.

— Признавам, че съм имал и по-жизнена публика — отвърна Остин, а после се обърна към мадам Фошар. — Джо е прав. Вашата светая светих не е нищо повече от един мавзолей.

— Напротив! — възрази Расин. — Намирате се на най-свещената земя за нашето семейство. Именно на тази арена предизвиках Жул през 1940 година. Тук той се изправи и заяви, че ще се подчини на желанието на семейния съвет. И ако Емил не се бе провалил, щях да наредя тялото му до другите, за да види триумфа ми.

Остин се опита да си представи как Жул Фошар отчаяно защитава благото на човечеството пред глухите уши на останалите от семейството.

— Нужна му е била голяма смелост да се изправи срещу вас — отбеляза той.

Расин не обърна внимание на коментара. Завъртя се като балерина. Явно се чувстваше у дома си сред всички тези мъртъвци. Показа им някои от лицата отхвърлили апела на Жул преди почти сто години.

— Простете, ако не се просълзявам — каза Остин, — но като ги гледам, май още не са преодолели родоотстъпничеството на брат ви.

— Това не бе просто родоотстъпничество. Той тръгна срещу хилядолетната ни история. Когато семейството ни се върнало във Франция с кръстоносците, сме преместили и предците си тук. Нужни са били години и дълги кервани, прекосили хиляди километри от Близкия Изток, докато мумиите най-сетне стигнали до мястото на вечния си покой.

— Защо сте си правили целия този труд за купчина кожи и кости?

— Семейството ни винаги е мечтаело за вечен живот. Също като египтяните предците ми са вярвали, че ако тялото се запази, животът ще продължи и след смъртта. Мумифицирането е бил един от първите предшественици на криониката. Само че древните балсамирали телата с борова смола, вместо с течен кислород, както сега. — Тя погледна над рамото на Остин. — Виждам, че гостите ни са започнали да пристигат. Можем да започнем церемонията.

Към арената прииждаха призрачни фигури, облечени в бели роби. Бяха около две дузини, по равно мъже и жени, с бели коси и сбръчкани лица, които изглеждаха съвсем малко по-млади от мумиите. Те целуваха ръка на мадам Фошар и се нареждаха в кръг около подиума.

— Вече познавате тези хора — каза Расин, — срещнахте ги на маскения ми бал. Това са наследниците на старите фамилии от оръжейния бизнес.

— В костюми изглеждаха по-добре.

— Времето не прощава никому, но днес те ще се превърнат в елита, който ще управлява света заедно с мен. Марсел пък ще ръководи частната ни армия.

Остин се засмя. Новодошлите се обърнаха изумено.

— За това ли е цялата работа? Световно господство?

Расин го изгледа като разгневена Медуза.

— Смешно ли го намирате?

— Не сте първите мегаломани, на които им се иска да превземат света. Хитлер и Чингиз Хан отдавна са ви изпреварили. Но единственото, което са постигнали, е да пролеят много кръв, нищо повече.

Расин си възвърна самообладанието.

— Представете си обаче как би изглеждал светът днес, ако бяха безсмъртни.

— Не като свят, в който повечето хора биха искали да живеят.

— Грешите! Достоевски е бил прав, като е казал, че човечеството винаги ще се стреми да намира личности, които да боготвори. Когато световният океан се превърне в зеленясало блато, нас ще ни приветстват като спасители. Не се и съмнявам, че в НАМПД вече знаят за подводната чума, която се разпространява като рак в океана.

— Горгоновата трева?

— Така ли я наричате? Колоритно название, при това доста точно.

— Проблемът не е известен на населението. Вие как разбрахте за него?

— Колко сте жалък! Аз го създадох. Сам по себе си дългият живот не може да ми даде властта, която жадувам. Учените ми случайно откриха мутиралите водорасли. Когато ме осведомиха, разбрах, че това е идеалното средство да осъществя плана си. Превърнах Изгубения град в плантация.

Остин определено се възхити на разнопосочните усилия на коварния й ум. Тя вървеше една стъпка пред всички останали.

— Затова ли се опитахте да потопите експедицията на Океанографския институт?

— Разбира се! Не можех да позволя тези глупаци да осуетят плановете ми.

— Искате да станете императрица на света, щом той потъне в хаос?

— Именно! Когато държавите банкрутират, съсипвани от глад и политическа анархия, аз ще избавя света от тази напаст.

— Казвате, че можете да унищожите водораслите?

— Със същата лекота, с която мога да убия вас и приятелите ви. Смъртните ще боготворят безсмъртните, които ще бъдат създадени тази вечер тук. Тези хора ще се върнат в родните си страни и постепенно ще превземат властта. Ние ще бъдем висши същества, чиято мъдрост ще бъде дългоочакваният заместител на демокрацията с нейното непостоянство и изисквания към обикновените хора. Ние ще бъдем богове!

— Полубогове, които живеят вечно? Тази перспектива не ми звучи никак примамливо.

— За вас и приятелите ви — не. Но не унивайте. Може да ви оставя да живеете в леко променено състояние. Може би като домашни любимци. Достатъчни са няколко дни, за да превърнеш човек в ръмжащ звяр. Процесът е наистина впечатляващ. Ще бъде забавно да наблюдавате как се променя приятелката ви. Интересно, дали и тогава ще искате да я прегръщате?