Изгубеният град

Остин се обърна и видя Скай да държи арбалет. Тя вече беше заредила следващата стрела и неистово опъваше тетивата. Погледът на бледия се премести върху Остин, който се опитваше да вземе оръжието, после се върна върху Скай. Отвори уста и изрева. Грабна един шлем от купчината на пода и се втурна към вратата на магазина, късайки завесата по пътя си.

Остин предпазливо го последва с пистолета в ръка. Чу звъна на камбанката на вратата, но докато излезе навън, улицата вече бе пуста. Влезе обратно вътре, като внимателно заключи. Скай беше прерязала въжетата, с които бе вързан Дарне.

Остин му помогна да се изправи. Антикварят беше целият в синини и схванат от продължителното коленичене, но инак изглеждаше добре.

— Не си ми казвала колко си сръчна с арбалета — обърна се Остин към Скай.

Тя гледаше зашеметено.

— Не мога да повярвам, че го уцелих. Затворих очи и просто стрелях към него. — Тогава забеляза кръвта по ризата му. — Ти си ранен!

Остин огледа раната.

— Само драскотина, но някой ми дължи една риза.

— И вие добре се справихте с фошара — каза Дарне, докато изтупваше праха от лактите и коленете си.

— Какво казахте?

— Че добре се справихте с оръжието. Това беше фошар от петнайсети век, оръжие с дълга дръжка, напомнящо на алебарда. През Средновековието са правени постъпки да се забрани заради страховитите рани, които нанася. Оръжието, което вие използвахте, по-точно беше комбинация от фошар и бойна брадва. Изглеждате ми озадачен?!

— Просто напоследък често чувам това име.

— Разговорът ви за оръжия е много интересен — намеси се Скай, — но някой има ли идея какво ще правим сега?

— Дали все пак да не се обадим в полицията? — предложи Остин.

Дарне изглеждаше разтревожен.

— Предпочитам наоколо да не се навъртат жандарми. Някои от сделките ми…

— Скай вече ме осведоми. Но сте прав, полицията няма лесно да повярва, че ни е нападнал голям лош човек с меч в ръка.

Търговецът въздъхна облекчено и се огледа наоколо.

— Никога не съм предполагал, че магазинът ми ще заприлича на възстановка на битката при Аженкур.

Скай оглеждаше купчината шлемове.

— Няма го — каза тя прималяла.

Дарне се усмихна, приближи до стената и натисна един дървен панел. Появи се голям сейф, който той отвори с няколко щраквания на комбинацията за заключване. Бръкна вътре и извади шлема на Скай.

— Тази дреболия явно предизвиква много вълнения.

— Съжалявам, че те въвлякох в това — извини се Скай. — Този ужасен човек ме е причаквал в дома ми и е чул обаждането ти. Изобщо не съм допускала, че…

— Не си виновна ти. Както казах, трябва по-подробно да разгледам този красавец. Може би ще бъде благоразумно от моя страна да затворя за известно време магазина и да си върша работата от вилата в Прованс. Много бих се радвал да ми погостуваш. Ще се тревожа за теб, докато тази gros cochon е на свобода.

Тя обмисли предложението.

— Благодаря ти, но имам много работа. Сега, когато Рено го няма, в катедрата ще настъпи хаос. Задръж шлема, колкото желаеш.

— Много добре, но поне помисли дали да не пренощуваш в моя апартамент.

— Може би е добре да приемеш поканата на мосю Дарне — каза Остин. — Сутринта ще измислим план.

Скай отново помисли и каза, че трябва да се върне в апартамента си, за да си вземе малко дрехи. Щом стигнаха там, Остин я накара да изчака в коридора, докато се увери, че вътре няма никого. Не мислеше, че бледият ще бъде толкова дързък със стрела в рамото, но се убеди във високия му праг на болка и талант за неочаквани ходове.

Скай почти беше приключила с приготвянето на багажа, когато телефонът на Остин иззвъня.

Той поговори кратко, а когато затвори, на лицето му беше изписана усмивка.

— За вълка говорим, а той в кошарата. Беше секретарят на Расин Фошар. Утре имам аудиенция със самата гранд дама.

— Фошар? Не можах да не забележа реакцията ти, когато Дарне обясняваше за брадвата. Какво става тук?

Остин й разказа набързо за посещението си в музея на въздушното дело и за връзката на Ледения човек с фамилията Фошар.

Скай дръпна ципа на сака.

— Искам да дойда с теб!

— Не мисля, че е добра идея. Може да се окаже опасно.

Тя се изсмя презрително.

— Какво може да й е толкова опасното на една старица?

— Може да звучи глупаво — призна Остин, — но цялата тази работа с тялото в леда, шлема и кретена, който е убил Рено, явно е свързана със семейство Фошар. Не искам да се замесваш в това.

— Аз вече съм замесена, Кърт. Аз попаднах под глетчера. Моят кабинет и апартамент бяха претърсени, очевидно заради шлема, който изнесох от ледника. Моят приятел щеше да бъде убит, ако не беше ти. — Тя скръсти ръце и изстреля решаващия си довод. — Освен това, съм специалист по оръжията и познанията ми може да са от полза.

— Убедителна си — съгласи се Остин, претегляйки доводите за и против. — Добре, ето какво ще направим. Ще те представя като своя асистентка и ще използваме измислено име.

Тя се наведе и го целуна по бузата.

— Няма да съжаляваш!

— Дано — рече той. Никак не беше сигурен, че постъпват добре, макар да съзнаваше, че Скай има известно право.