Изгубеният град

Расин знаеше, че синът й лъже. Себастиан беше като мастиф, обучен да убива по команда, и беше верен единствено на сина й. Присъствието на такъв слуга в нагрятата тенджера под налягане, каквато представляваше семейство Фошар, бе недопустимо. Тя знаеше, че кръвните връзки никога не са предотвратявали смъртоносен удар с кама и не са отблъсквали задушаваща възглавница, когато са заложени власт и състояние.

— И гледай да е скоро!

— Ще бъде. Междувременно тайната ни е в безопасност.

— В безопасност ли! Едва не ни разкриха по случайност. Ключът към бъдещето на семейството е в ръцете на непознат. Потръпвам при мисълта колко ли други мини има заложени. Следи мисълта ми! Когато своенравният ми химик доктор Маклийн се отклони от пътя, аз го върнах почти без шум.

Емил се подсмихна.

— Да, майко, но ти беше тази, която пречука всички останали учени от проекта, преди да си довършат работата.

Расин го прикова със студените си очи.

— Лоша преценка. Никога не съм казвала, че съм непогрешима. Белег на зрялост е да признаваш грешките си и да ги поправяш. В този момент доктор Маклийн работи върху формулата. Междувременно трябва да си върнем реликвата, за да бъде семейството ни отново едно цяло. Някакъв напредък в това отношение?

— Търговецът на антики, Дарне, се е изпарил. Опитваме се да го проследим.

— А археоложката?

— Тя също е изчезнала от Париж.

— Продължавай да ги търсиш. Пратих при нея личните си агенти. Трябва да действаме тихо. Цялото ни начинание е под заплаха, докато не я открием. Океанографският институт „Уудс Хоул“ и НАМПД работят заедно по изследването на Изгубения град.

— Кърт Остин, който спаси хората под ледника, беше от НАМПД. Дали има някаква връзка?

— Аз поне не знам — отвърна Расин. — Съвместната експедиция беше замислена, преди Остин да се появи на сцената. Безпокоя се, че експедицията може да открие резултатите от работата ни и да започнат да задават въпроси.

— Не можем да си го позволим.

— Именно! Затова имам план. Дълбоководният батискаф „Алвин“ ще направи няколко спускания. Трябва да изчезне още при първото.

— Дали е целесъобразно? Това ще предизвика мащабна издирвателна и спасителна операция. Ще се стекат сума ти разследващи и журналисти.

На устните на Расин се появи студена усмивка.

— Прав си, но само ако изчезването му стане достояние на външния свят. Съпровождащият кораб също ще изчезне, заедно с целия си екипаж, преди да са успели да съобщят за загубата на „Алвин“. Издирващата операция ще трябва да се разпростре на хиляди квадратни мили в океана.

— Целият кораб заедно с екипажа! Талантът ти винаги ме е впечатлявал, майко, но не съм знаел, че си магьосница.

— Учи се тогава. Използвай провала като стъпало към успеха. Към Изгубения град пътува кораб, пълен с наши грешки, който ще бъде дистанционно контролиран от друг съд от няколко мили разстояние. Корабът ще пусне котва близо до мястото на потапяне. След потапянето на батискафа от кораба ще изпратят сигнал за помощ, съобщавайки за пожар на борда. Изследователският кораб ще изпрати лодка да види какво е положението. Екипажът й ще бъде посрещнат от изгладнелите ни красавци. След като си свършат работата, корабът ще се приближи до изследователския и експлозивите на борда ще бъдат взривени с дистанционни устройства. И двата кораба ще изчезнат. Без свидетели. Не искам да се повтаря историята с хората от телевизията.

— Беше си почти катастрофа — призна Емил.

— Истинско риалити. Добре че всички приемат единствения оцелял за бълнуваща лунатичка. И още нещо. Кърт Остин поиска среща. Казва, че има информация във връзка с тялото в ледника, която би била интересна за семейството ни.

— Той знае ли за Жул?

— Ще разберем. Поканих го тук. Ако ми се стори, че знае твърде много, ще го оставя в твоите ръце.

Емил стана, заобиколи бюрото и целуна майка си по бузата. После излезе от оръжейната, а Расин го гледаше и си мислеше колко добре духът на Фошар е въплътен в сина й. И той, като баща си, беше умен, жесток, садистичен, алчен и брутален. И също като баща си бе импулсивен и лишен от достатъчно здрав разум. Точно заради тези черти Расин уби съпруга си още преди много години, когато действията му бяха на път да осуетят плановете й.

Емил искаше да заеме нейното място, но тя се боеше за бъдещето на империята Фошар и грижливо начертаните си планове. Освен това знаеше, че Емил не би се поколебал да я убие, когато му дойде времето, което бе една от причините да го държи в неведение относно истинската стойност на реликвата. Щеше да й бъде много неприятно да се отърве от единствения си наследник, но човек трябва да бъде предпазлив, когато в дома му живее усойница.

Расин вдигна телефона. Трябва да открие фермера с пилците и да го компенсира за щетите, които Емил е нанесъл на стоката и достойнството му.

Въздъхна тежко, мислейки си, че една майка никога няма почивка.

11