Изгубеният град

— Това е миризмата на златото — отвърна австралиецът през смях.

Вървеше към вратата като в транс. Знаеше, че поема известен риск, но предполагаше, че съществата, които доскоро бяха затворени в помещението, вероятно ще се върнат у дома си. Разбра, че е познал, още в мига, в който пристъпи в зловонния мрак и чу звука от трошене на кости. Прекара пръсти по стената и напипа ключа за осветлението.

Съществата се бяха прибрали в клетките си и пируваха с останките на полковник Стрега и подчинените му. Щом светнаха лампите, съществата се отдръпнаха назад до стената. Австралиецът извика от изненада и отвращение.

После хвана Траут и го притисна до стената.

— Ти и приятелчетата ти ще платите за това с главите си!

Пол хвана дулото на оръжието и се опита да го извие от ръката му, но противникът имаше предимството да стои от страната на спусъка. Той стреля напосоки и куршумът отцепи малко парче от стената на няколко пръста от врата на Траут. Докато се бореха за оръжието, съществата се приближиха до предната част на клетките си. Видът на униформения пазач явно събуди яростта им. Те връхлетяха върху него с ръмжене, оголвайки зъби и нокти.

Австралиецът успя да изстреля няколко откоса, преди да бъде разкъсан. Две от съществата скочиха на гърба му и го притиснаха към пода. Друго се обърна към Траут, но се спря в крачка и го изгледа втренчено. В този кратък миг Пол можеше да се закълне, че вижда човешка искра в очите му. Забелязало, че Пол не е с униформа, съществото се нахвърли срещу австралиеца.

Пол се завтече към вратата, събаряйки по пътя мъжа, който охраняваше затворниците. Едно от съществата го последва, но като видя падналия пазач, се спря при него.

Пол изкрещя на Гамей да подкара пикапа, а самият той се метна зад волана на „Мерцедеса“. Посегна да запали, но ключовете ги нямаше. Сети се, че австралиецът ги взе със себе си. В това време Гамей извика, че и нейните ключове липсват. Той изскочи от колата, грабна я за ръката и изкрещя на всички да бягат с всички сили.

Внезапната тишина в зоопарка му подсказваше, че съществата се наслаждават на вечерята. Не му се искаше да бъде наблизо, когато дойде време за десерта.

25

Остин и Дзавала бяха на километър и половина от комплекса, когато чуха тичащи стъпки в мрака пред себе си. Бързо се дръпнаха от пътя и се хвърлиха по корем във високата трева.

С приближаването на стъпките започнаха да се чуват и приглушени гласове и задъхано свистене, подсказващо, че част от хората не са в най-добрата си физическа форма. После чуха познат глас да умолява:

— Хайде, не спирайте! После ще имаме много време за почивка!

Траут рязко спря, виждайки двете фигури, които излязоха от храстите.

— Доста си далеч от Изгубения град — рече Остин.

— Кърт и Джо? Гледай ти! Стана като среща на випуска!

Гамей прегърна колегите си от НАМПД.

— Това са приятелите ни Мак и Санди. С другите ще се запознаете по-късно. Имате ли лодка?

— Страх ме е, че изгорихме всички мостове след себе си. По-рано видяхме патрулна лодка във водата. Знаете ли къде я връзват?

— Знам къде би могла да бъде. — Траут наостри уши и се смръщи. — Трябва да се махаме от тук.

Остин също чу звука, напомнящ на далечен вой на вятър.

— Какво е това? Звучи сякаш глутница вълци преследват елен.

— Де да беше така. Въоръжени ли сте?

— Имаме пистолети.

Воят се усили. Траут хвърли поглед към пътя.

— Стреляйте по всичко, което се движи, особено ако има червени очи — каза той без повече обяснения.

Остин и Дзавала нямаха нужда от убеждаване ясно си спомняха разярените същества с кървясали очи от видеоматериала на Бек.

Пол хвана Гамей за ръка и извика на всички да тръгват. Остин и Дзавала останаха най-отзад.

Вървяха мълчаливо петнайсетина минути и постоянно забързваха крачка, подтиквани от усилващия се вой, докато видяха светещите прозорци на бараките на патрулната лодка. Преследвачите им бяха толкова близо, че вече различаваха отделните им виещи гласове.

Шумът явно стигна и до бараките, защото отвътре изскочиха двама пазачи, тъкмо когато бегълците заобикаляха дървената постройка на път към кея.

Пазачите ги видяха на светлината, струяща от отворената врата, и им изкрещяха да спрат или ще стрелят. Единият извика нещо към вътрешността на бараката и след миг оттам излетяха още двама. Единият беше полуоблечен, а другият, едър брадат мъж, явно току-що се бе събудил, защото беше само по бельо.

— Гледай ти, май си спечелихме премия от Стрега! — ухили се той.

Другарите му избухнаха в смях, но веселбата не продължи дълго. Ужасяващият вой като че ли идваше от всички посоки. Четиримата се скупчиха един до друг, взрени в очите, които светеха като въглени в мрака.

Чернобрадият започна да стреля напосоки. Болезнени викове показаха, че някои от куршумите са улучили целта. Атаката обаче предизвика още по-силна агресия. Съществата нападнаха от всички посоки, нахвърляйки се срещу всеки в униформа. Учените и хората от НАМПД се възползваха от кървавия хаос и се измъкнаха, водени от Траут към кея и патрулната лодка.