Изкуството на лова

Отвори очи и установи, че Паулус я гледа втренчено, но съзнанието ѝ все още се рееше в сумрака. Някой се бе опитал да я нападне. Принцът я държеше за раменете, краката ѝ бяха омекнали.

— Янти?

— Моя любов…

— Тихо, още си замаяна.

Главата ѝ се проясняваше. Изведнъж чу хлипане. Погледна към пода. Хаурстафката лежеше неподвижно, притиснала с ръка гърба си, откъдето се стичаше кръв. Един от стражниците се бе надвесил над нея с окървавен нож в ръка. Тялото на момичето бе деформирано, туниката — повдигната над босите ѝ крака. Устата ѝ бе разтворена. Мъртвите ѝ очи гледаха в безкрая.

Другото момиче бе седнало на пода до нея и плачеше неудържимо.

Янти едва сдържа вика си.

— Ти ме спаси — промълви Паулус и я притисна към себе си. — Чуваш ли ме? Ти ми спаси живота.

— Аз я убих — каза Янти. — Преди ножа. Беше мъртва преди кръвта ѝ да рукне.

— Тя се опита да ме убие. След миг щеше да е твърде късно.

Янти се притисна към гърдите му и заплака.

В момента, когато вратата се отвори и слугата Гарстон покани хаурстафката на терасата, усмивката на Маскелин помръкна. Лицето под белия хаурстафски воал не бе на Браяна Маркс, а на красива млада жена, която не бе виждал никога. Трябваше да изминат няколко секунди преди метафизикът да осъзнае какво става.

— Скъпа Браяна — каза на непознатата. — Виждам, че прибягваш до посредник.

Младата жена протегна ръка и се представи:

— Тена Алторп. Аз ще осъществявам телепатичната връзка между вас и сестра Маркс.

— Завиждам ви за таланта, госпожице Алторп — каза с усмивка Маскелин. — Но не и за задачата, която са ви възложили. — Покани я да седне.

Намираха се на една по-рядко използвана тераса на източната страна на крепостта, високо над тъмните разпенени води на Море на светлините. Вълните се блъскаха и клокочеха в скалите под тях, изпълваха въздуха с воден прах, който отдавна бе покрил с ръжда металните перила и беседката. На отслабващата светлина подводното сияние на Море Лукс набираше сила.

Над главите им крепостта на Маскелин от розов и пурпурен кварц стърчеше върху най-високия хълм на острова като гигантски фенер и дори като огромен кристален череп. Прозрачните ѝ стени и фасади примамваха и усилваха последните лъчи на слънцето и така цялата сграда пламтеше ярко над стъмващото се небе.

— Браяна, ако ми позволиш да кажа — заговори Маскелин, — за мен е удоволствие да се срещна с теб отново. Изглеждаш особено лъчезарна.

Тена се изчерви.

— Сестра Маркс ви моли… ах… да не се държите покровителствено, сър. Освен това държи да се обръщате към нея с госпожице Маркс.

— Тя държи и моли? — Маскелин се ухили. — Толкова нетипично за нея.

Телепатът отвори уста да заговори, но се спря.

— Да? — подкани я Маскелин.

— Ще предам думите ѝ дословно.

— Предполагам, че е по-трудно, отколкото да се каже.

— Сър, аз съм обучена… — Тя млъкна и поизправи рамене. — Престани да дразниш момичето — заговори с глас, който приличаше малко повече на този на Браяна. Тонът дори бе суров. — Етан, трябва спешно да разговарям с теб.

— Скъпа моя Браяна — рече Маскелин. — Този ангелски гласец не може да скрие гнева ти. — Той пое ръката на телепата в своята и опря пръсти на пулса ѝ. — Кажи ми къде си в момента и с какво мога да ти помогна.

Младата жена видимо подскочи от докосването му. Очите ѝ останаха обърнати навътре.

— В открито море съм — рече тя. — Точното ми местонахождение е тайна и не е от значение. Но трябва да знаеш, че съм далече от Ел и далече от теб.

Маскелин пусна ръката на телепата.

— Малко вино? — предложи любезно той. — Дали тази жена би могла да ти предаде вкуса и ароматите на рядко отлежало лосотанско?

— Разбира се, че не — отвърна младата жена. — Не си прахосвай виното с нея.

— Тъй де — кимна Маскелин. — Не искаме да започне да пелтечи, нали? И все пак, надявам се, нямаш нищо против аз да си сръбна. — И даде знак на Гарстон, който чакаше при вратата. Гарстон изчезна вътре.

Маскелин се облегна в креслото. Откъм морето полъхна хладен бриз и разроши косата му. Виждаше, че телепатът се опитва да се откъсне от разговора, да остане само посредник между двамата. Разбира се, не би могла да го постигне напълно. Равнодушието, което бе изписала на лицето си, бе само маска. Това момиче може и да притежаваше известна школовка, но със сигурност не беше от класата на Янти.

— И защо ми пратихте тази хубавица? — попита той.

— Тя бе единствената подръка — отвърна младата жена.

— Единствената подръка?

Тена Алторп се поколеба.

— Ако ти харесва, може да… — Млъкна, преглътна и продължи огорчено: — Може да я имаш след като приключим с работата.

— Да я имам? — повтори Маскелин. — Искаш да кажеш да я изчукам?

— Точно това имах предвид — отвърна телепатката с глас, в който се прокрадваха гневни нотки.

Маскелин не можа да сдържи усмивката си.

— Благодаря ти, Браяна. Много мило от твоя страна.

— Няма нищо.

В този момент се появи Гарстон с поднос с червено вино и две кристални чаши. Чашите бяха изработени от същия кристал, от който и крепостта. Той ги постави на ръждясалата масичка и се приготви да ги напълни, но Маскелин го отпъди и попита телепата: