Изкуството на лова

— Какво искаш от мен, Браяна?

Тена Алторп изчака слугата да излезе и каза:

— Само това, което е в наш общ интерес, Етан. Никой от нас не би желал унмерите да възвърнат силата си.

Маскелин я наблюдаваше над ръба на чашата.

— Съюзът изглежда логичен ход — продължи жената. — Веднага щом стъпят в Ел, унмерите ще отправят взор към империята. Хю няма с какво да им се противопостави, но въпреки това ще свика пълководците. Той ще те повика, Етан. С твоите познания за унмерските машинки и армия от затворници на твое разположение. Няма да можеш да му откажеш без помощта на хаурстафите.

— Колко от вас всъщност са оцелели? — попита Маскелин.

Телепатът въздъхна дълбоко.

— Достатъчно, за да има значение. Достатъчно, за да сме полезни във войната срещу унмерите.

— Стига дъщеричката на Грейнджър да ви позволи — подхвърли Маскелин. — Янти унищожи Гилдията ви без дори да помръдне пръст. И доколкото съм запознат със способностите ѝ, в момента би могла да подслушва и нашия разговор.

— Не — отвърна жената. — Способностите на Янти не включват и телепатия. Ако ме гледа сега, вижда една жена, зареяла поглед в морето. Не може да чува мислите ми. И не знае нищо за моята посредничка. Никога не съм се срещала с жената, с която разговаряш. Защо Янти би решила да я шпионира?

Маскелин бе принуден да се съгласи, че Браяна е взела солидни мерки за безопасност. Ако Янти следеше Браяна, което бе напълно възможно, тогава употребата на посредник подсказваше, че момичето не знае нищо за разговора.

— Когато искаш, може да си доста изобретателна — рече той. — Но забравяш, че Янти би могла да следи мен.

— Егото ти е забележително, Етан — каза Тена Алторп. — Възможно е, но малко вероятно. Не може да подслушва целия свят, нали?

Маскелин отпи от виното.

— Сигурно много искате да ѝ видите сметката.

Телепатът помълча няколко секунди, после каза:

— Не може да ѝ позволим да застане между нас и унмерите. Веднъж те вече се опитаха да поробят човечеството.

Маскелин въздъхна.

— Спести ми тази мелодрама, Браяна. Какво ме е еня за съдбата на човечеството? Първостепенна задача на Гилдията открай време е собственото ѝ оцеляване. Превъзходството на Янти над вас е единственото, което ви пречи да властвате над унмерите. Така че докато тя е в съюз с тях това е единственият им шанс да се отърват от вас. — Той изсумтя. — Унмерите са обречени, ако Янти умре. Ако оцелее, тогава обречени са хаурстафите.

— Откъде знаеш, че тя иска да е с унмерите?

Маскелин се засмя.

— Ти ми го каза току-що.

— Ще ни помогнеш ли?

Маскелин надигна чашата.

— Не.

— Какво?!

— Какво ме интересува, че хаурстафите може да изчезнат?

— Ами… не чу ли какво ти казах за поробването на човечеството?

— Полека, че сърцето ми ще се пръсне. — Метафизикът остави чашата и се наведе напред. — Най-голямата заплаха за човешкия род не са унмерите, а последствията от магията, която стовариха върху света в последните си отчаяни часове. — Видя, че тя се готви да възрази, и вдигна ръка. — Морето се повдига, Браяна, и никой от нас не може да го спре. Да ти е хрумвало, че освобождението на унмерите може да се сметне като дошла тъкмо навреме благословия?

— Не ни прави свои врагове, Етан.

Маскелин махна с ръка.

— Спести ми заплахите, ако обичаш. Имам си предостатъчно работа. А когато приключа, смятам да ида да се срещна с унмерите. — Погледна телепата право в очите. — Ако знаят как да задържат покачването на морето, ще им предложа помощта си.

— Мислиш ли, че ги е грижа за този свят? След всичко, което направиха?

Метафизикът се засмя. Сети се за кристала и земите, които бе зърнал в начупената му повърхност. Напълно бе възможно унмерите да не държат на спасяването на този свят — и в края на краищата да го изоставят заради някой друг. Но каквато и да бе истината, Маскелин възнамеряваше да мине на тяхна страна.

— Мисля, че ги е грижа за тях самите — рече той. — Съжалявам, че не мога да ти помогна, Браяна. — Той се изправи. — Ако ме извиниш, чака ме работа…

Тена Алторп се надигна, лицето ѝ бе зачервено от срам.

— Допускаш много глупава грешка, Етан.

Маскелин се усмихна отново.

— Гарстон ще те изпрати. — Поклони се на младата жена и тръгна към вратата на терасата. След няколко крачки се обърна и каза: — Проблемът с теб, Браяна, е, че си свикнала да използваш безогледно хората, за да постигаш целите си. Но при мен номерът ти няма да мине.

— Досега винаги е минавал, Етан.

— Тъкмо затова няма да мине този път — отвърна той. — Смятам да направя като теб.

Прислужницата отведе Грейнджър до балната зала в западното крило на двореца. Стотици гости бяха насядали на дългите маси под подиума. Между масите сновяха слуги, чуваше се смях, звън на стъкло и дрънчене на съдове. Хиляди свещи озаряваха помещението. Мъже и жени разговаряха, шепнеха, клюкарстваха и се смееха. В голямото огнище пламтеше огън. Ако се съдеше по тоалетите, гостите бяха богати земевладелци, фермери, корабовладелци, банкери и предприемачи от Порт Ел и речната долина.

Вероятно бяха свикнали с подобен лукс.