Изкуството на лова

И въпреки това шумните им разговори утихнаха, когато момичето преведе Грейнджър по пътеката към празната маса на подиума. Хрумна му колко странно изглежда в очите им. Лъскавите дрешки, с които го бяха издокарали унмерите, не можеха да скрият зачервените му очи и обгореното от саламура лице. Без енергобронята да му придава сили той се движеше като болнав старец — опираше се на момичето сякаш е патерица. Краката му трепереха и на два пъти трябваше да се вкопчи в рамото ѝ, за да не падне. Първия път, когато това се случи, тя го погледна уплашено, но като видя колко е слаб му позволи да се опре на нея.

Изкатериха трите стъпала на подиума и при всяко от тях той едва не тупна по гръб. В уплахата си прехвърли твърде голяма част от тежестта си върху прислужницата и я чу да пъшка измъчено. Но след като бе осъзнала на какво се подлага човекът до нея се постара всячески да му помогне. Стигнаха масата и Грейнджър се подпря на нея с две ръце, уж за да прочете имената на картичките. Момичето зачака, без да каже нищо, и когато той си пое дъх, го отведе на мястото му, където той се настани под любопитните погледи на гостите.

Измина време, което му се стори цяла вечност Грейнджър държеше главата си наведена и се опитваше да игнорира другите гости. На масата пред него имаше купа с хляб, маслини и сушени плодове, но вероятно бяха за унмерите, а и той нямаше апетит. Един лакей поднесе вино, той посегна с обгорената си ръка към чашата и отпи няколко глътки. По някое време вдигна глава и откри, че доста от присъстващите продължават да го гледат. Опита се да измисли някакви теми за разговор.

А после изведнъж установи, че чашата му е празна.

Слугата я напълни отново. И още един път.

Най-сетне голямата врата се отвори и влезе дългонос мъж с обшит със сребро кафтан. Плесна три пъти с ръце и каза високо:

— Дами и господа. Почетни гости. Моля станете и поздравете техни кралски височества принц Паулус Марквета, херцог Кир от Вейл и жена му херцогиня Анейси.

Застъргаха столове. Стотици гости се изправиха едновременно. Глашатаят отстъпи встрани и се поклони дълбоко в мига, когато зазвучаха фанфари.

Кралската процесия влезе в залата сред блясък на злато и брокат. Пръв вървеше младият принц, вдигнал брадичка и със сияещи виолетови очи. Беше с великолепна туника, обшита с кристали и платина, дългите му ръкави хвърляха отблясъци. Вървеше под ръка с Янти.

Дъхът на Грейнджър секна.

Дъщеря му бе прекрасно видение. Носеше изумрудена рокля с диамантена тиара, която сияеше, черна като антрацит. На шията си бе окачила рубин колкото детско сърце. Пиринчените унмерски лещи проблясваха на светлината на свещите, докато се озърташе с видимо неспокойствие. Тя се изчерви, сведе глава и вкопчи пръсти в ръката на Марквета. Принцът забеляза объркването ѝ, потупа я успокоително по ръката и се усмихна. После ѝ прошепна нещо.

Зад тях крачеше чичото на принца херцог Кир под ръка с жена си. Херцогинята на Вейл бе огромна жена с гранитносива коса, пристегната толкова силно назад, че заплашваше да нацепи кожата на лицето ѝ. Носът ѝ бе топчест и зачервен като ябълка, залепена над плътните ѝ червени устни. Бузите ѝ бяха обилно напудрени с руж, роклята ѝ бе боядисана или избелена, за да наподобява гущерова кожа, а черните ѝ обувки потракваха върху паркета като нокти. На шията ѝ висеше огромна перлена огърлица — вероятно достатъчно тежка да задуши среден по размери кон.

За разлика от нея, херцогът бе облечен със семпли дрехи в сиво и черно, като човек, който би предпочел да остане незабележим.

Никой не проговори нито дума, докато групата минаваше през банкетната зала.

Грейнджър се изправи. Херцогинята се качи по стълбите, мина покрай масата и застана при стола до него. Той чуваше как дъските на подиума поскърцват от прекомерната тежест.

Херцогиня Анейси огледа чиниите с ястия, облиза устни, после изгледа Грейнджър с нескрито подозрение, сякаш се готвеше да се провикне: кой е този нахалник, седнал на моята маса? Имаше нещо дръпнато и дори враждебно в поведението ѝ, като че ли се боеше, че Грейнджър може да се пресегне и да си напълни чинията с някои от вкусотиите, които вече бе избрала за себе си. Веднага щом принцът и Янти се настаниха тя побърза да се отпусне на стола.

Грейнджър също седна.

— Вие сте бащата — каза тя.

Той кимна.

— Какво ви е на лицето?

— Отидох да поплувам — отвърна той. — Но се оказа, че някой е напълнил океана с отрова.

Тя се ухили и каза:

— За разлика от моя съпруг, никога не съм понасяла добре прекомерната церемониалност. — След което се пресегна, отчупи голям комат хляб и започна да го маже с масло и да подрежда отгоре му маслини. Един слуга се опита да се промуши през енергично движещите се лакти на херцогинята, за да ѝ налее вино. По брадичката ѝ се стичаше мазнина. Тя промърмори нещо нечленоразделно, махна с комата хляб, отпи от чашата и преглътна.

— Разбира се, от доста време не съм попадала на тържествени събития. Сещате се защо. За нас това бе ужасен период. Ужасен.