Изкуството на лова

Конквилас?

Чу се силно пуфтене и Грейнджър завъртя глава. Вдясно от тях се бе появил дракон. Беше млад мъжки, наполовина колкото Игрид, и вероятно бе лежал свит в една вдлъбнатина, черна като кожата му. Сега разгъваше гъвкавото си тяло. Ноктите му дращеха по планините от кости и по каменистата земя. Той повдигна глава и от устата му се разнесе ниско ръмжене, последвано от странен тракащ звук.

Игрид отвърна със същия звук.

Грейнджър реши, че разговарят.

Накрая Игрид се обърна към Грейнджър и каза:

— Конквилас не е тук. Никой няма да може да се свърже с него, докато не започне турнирът на Марквета в Лосото идния месец.

— Идният месец не ми върши работа — изръмжа Грейнджър. Знаеше, че няма да издържи толкова дълго на натиска на меча. Оставаха му броени дни, в най-добрия случай месец, преди оръжието да го овладее напълно. Повече не можеше да го използва. Сега копията му се подчиняваха не на него, а на меча. Погледна към отворения илюминатор и каза:

— Исках само да разговарям с него.

Говореше достатъчно високо, за да го чуе онзи, който свиреше на лютня, защото най-вероятно това бе човекът, когото търсеше.

По-младият дракон оголи зъби.

— Стана така заради дъщеря ти — изсъска той. — Нашият господар не желае да го шпионират. Нито да се превърне в мишена на убийци. И колкото и да е обезпокоен от вашето предсказание, полковник, и колкото и да иска да ви помогне, ние имаме заповеди. Конквилас не бива да бъде обезпокояван до турнира. Нито един дракон няма да ви помогне да го намерите дотогава.

Грейнджър отново погледна към яхтата. Музиката бе спряла.

— Господарят ви е в голяма опасност.

— Конквилас реши да бъде така — отвърна черният змей.

— Няма никакъв начин да му пратим вест — обади се Игрид. — Трябва да чакаме, докато се появи, преди да го предупредим. Или да разкрием плановете на Марквета на турнира. Нека се знае, че самият Фиорел смята да е сред участниците.

— Ами аз? — попита Грейнджър. — Няма да издържа дотогава. Трябва да ме отнесеш в Етугра.

Игрид изви дългата си шия и обърна глава срещу него. Той се дръпна назад, почувствал отровния ѝ дъх.

— Все още ли се надяваш, че Етан Маскелин може да ти помогне?

— Имам ли друг избор? — отвърна с въпрос Грейнджър.

Игрид разговаря известно време на странния си език с другия дракон. На Грейнджър му се стори, че младият змей се подсмихва. Накрая Игрид отново се обърна към него.

— Етан Маскелин не е в Етугра. Корабът му е забелязан край Грабни скала, на три дни път южно от затворническия град.

— Ще ме отнесеш ли там?

— Сведението е отпреди седмица. Досега може да е някъде другаде. Мога да те отнеса в Етугра, но мисля, че трябва да отидеш в Лосото и да чакаш там пристигането на Конквилас. Ако той знае, че бащата на Янти го издирва, сам ще те открие.

Грейнджър се намръщи. Твърде много „ако“. Не обичаше да разчита на случайността. Отново погледна към яхтата. Отново се чуваше тиха музика.

Грейнджър развърза торбата от скобите на гърба на Игрид и подхвърли небрежно:

— Ще се поразтъпча, докато обмислям предложението ти. Ставите ми съвсем се вкочаниха.

Игрид се наведе и притисна тяло към земята, за да може да се плъзне по гърба ѝ и да слезе през опашката. Той метна торбата на рамо и я заобиколи отпред.

— Мога ли да използвам тоалетната на яхтата? — И кимна към кораба на Конквилас.

Драконът поклати глава.

— Нямам право да разрешавам подобна молба.

— Две минути — продължи да настоява Грейнджър.

— Съжалявам.

Грейнджър изпръхтя от досада и попита:

— Тогава може ли поне да се изсера зад онези проклети скали?

— Разбира се — отвърна Игрид. — Но гледай да не се отдалечаваш много.

Грейнджър закрачи към яхтата. Докато се приближаваше, смъкна торбата от рамото си и я пусна.

Ускори крачка.

Изведнъж зад гърба му долетя повей.

— Не приближавай яхтата, човече — изръмжа зад него Игрид.

Грейнджър хукна напред.

— Спри! — извика Игрид.

Той задрапа по камъните към трапа. Усещаше промяна в светлината, докато огромният дракон се изправяше зад него. Можеше само да се надява, че бронята е устойчива на огън.

Грейнджър стигна горния край на скалната издатина и затрополи по трапа.

Един люк водеше надолу. Грейнджър затича по палубата, очакваше всеки момент да го облее огнен стълб. Металните му подметки кънтяха по дъските. Но все още нямаше и помен от пламъци. Стигна люка, повдигна го и в този момент отзад го застигна огромна сянка.

Грейнджър прескочи наведнъж шестте стъпала до пода на коридора. Претърколи се, за да омекоти удара, и спря, опрял гръб в стената и с поглед, втренчен в зеещия отгоре люк. Оттам го гледаше Игрид и в очите ѝ се четеше желание да убива. Зъбите ѝ бяха твърде големи, за да проникнат през отвора, през който Грейнджър току-що се бе шмугнал. Дъхът ѝ изпълваше коридора с отровни пари. Би могла да го изпепели на мястото, където лежеше, или да разтроши яхтата на парчета и да го докопа с нокти.

Но не го направи.

Вместо това каза:

— Конквилас не си е у дома, глупако. Дори не е на острова. С действията си не постигна нищо, освен че вече ти нямам доверие.

Грейнджър се надигна.