Изкуството на лова

Грейнджър осъзна, че пръстите ѝ драскат по бронята, над мястото, където беше черният му дроб. Ала повърхността на бронята оставаше непокътната, без и най-малката следа от повреда. Бели искри хвърчаха от метала там, където се впиваха ноктите ѝ, но той продължаваше да се съпротивлява на магьосническите ѝ умения.

Грейнджър отново отблъсна момичето.

— Ентропична броня? — извика тя. — Откъде я намери?

Той не отговори.

Тя се разплака.

Грейнджър въздъхна дълбоко.

— Съжалявам. Съжалявам, че Крийди стреля по теб.

Тя закри очите си с длани.

— Как се казваш? — попита той.

— Върви си.

— Имам дъщеря на твоята възраст. Казва се Янти.

Момичето продължаваше да плаче, скрило лицето си.

— Затова дойдох тук. — Той бавно седна на пода до нея. — Тя се влюби в един… — Още една измъчена въздишка. — В един унмерски принц, Паулус Марквета.

Момичето свали ръце и го погледна с подпухнали от плач очи. Грейнджър виждаше, че името ѝ е познато. Беше ѝ станало любопитно.

— Марквета прати предизвикателство към баща ти да се срещнат на турнира.

Тя подсмръкна.

— Баща ми ще го убие.

— Принцът възнамерява да го измами.

— Няма да е за първи път — отвърна тя.

— Турнирът е нагласен. На арената баща ти ще се срещне с един бог — Фиорел.

Тя го погледна ококорено.

— Това е невъзможно!

— Той ще е дегизиран като простосмъртен боец — продължи с обясненията Грейнджър. — Ето защо дойдох да предупредя Конквилас. Принц Марквета е наш общ враг, а аз ще бъда съюзник на баща ти.

— Дошъл си да молиш за помощ? След всичко, което направи?

— Съжалявам — каза той. — Но трябва да ми повярваш, че тогава, в Лосото, за теб нямаше никаква опасност. Нашите оръжия не можеха да ти направят нищо.

Тя подсмръкна отново и кимна.

— Освен това дойдох да помоля баща ти за услуга. Дъщеря ми е още дете. Не знае какво прави. Нейният годеник и чичо му я използват. Дойдох да помоля баща ти да не я убива.

— Баща ми не убива деца.

— Заклел се е да убие всеки, който застане на пътя му — възрази Грейнджър. — А дъщеря ми със сигурност ще се опита да му попречи. Тя не може да прозре какво се крие в душата на избраника ѝ. — Забеляза, че момичето продължава да хлипа, и се огледа за кърпичка. Взе парче от скъсаното наметало от пода и ѝ го подаде.

След кратко колебание тя го взе.

— Затова трябва да разбера къде е баща ти.

— Не зная къде е — отвърна тя. — Все заминава нанякъде и никога не ми казва къде.

Грейнджър въздъхна отново и се изправи.

— Остава ми да се надявам, че Игрид ще изпълни обещанието си и ще ме откара в Лосото — каза той, докато надничаше през прозорчетата. — Макар че в момента е по-склонна да ме изяде.

Момичето се разсмя, издуха си носа и каза:

— Тя е голяма закрилница. Но ще ме послуша. Мога да я убедя да не ти прави нищо лошо.

Грейнджър кимна.

— Благодаря ти.

— Почакай да си събера багажа.

— Багажа? — Той се намръщи.

— Да, багажа! За Лосото.

— Няма да идваш в Лосото.

Тя скръсти ръце.

— Няма да остана тук — тросна се. — Не и когато баща ми е в смъртна опасност.

— Не съм казал, че е в смъртна опасност. Доколкото разбирам…

— Той е в смъртна опасност — натърти тя и тропна с краче, за да подчертае думите си. — И ти не знаеш как да го откриеш. Не са те обучавали за ловец.

— Не мога да те взема с мен…

— Сисело — каза тя. — Казвам се Сисело. И не ти ще ме вземеш със себе си, полковник Грейнджър. Аз отивам в Лосото с Игрид. — Подсмихна се. — Но може пък да реша да те взема с мен.

От Кархен Дома плаваха пет дни преди Янти да успее да открие „Илена Грей“. Съзнанието ѝ се рееше от доста време над Море на призраците, докато най-сетне забеляза сред тъмната равнина сияеща зона от възприятия и бледите светлинки на морските обитатели.

Описа на Паулус приблизителното местонахождение на „Илена“ и го информира, че доколкото може да определи, всички пътници са живи. Но не спомена нищо за състоянието, в което се намираха, за да не го отчае. Паулус нареди на капитан Хоулиш да се отправи нататък с максимална бързина. Търсеният кораб бе на изток, на три дни плаване. Като се лутаха насам-натам, те постепенно скъсиха дистанцията и призори на четвъртия ден морякът на марса извика, че е забелязал платно на хоризонта.

По пладне двата кораба — тяхната странна барка и огромната лосотанска търговска галера — бяха легнали един до друг в дрейф и корпусите им се търкаха и блъскаха с оглушителен тропот. Янти, Паулус и херцогът стояха на палубата. Двамата унмери посрещнаха с радостни поздрави деветстотин двайсет и тримата свои сънародници.