Изкуството на лова

Ала колкото и страховит да бе мечът на Грейнджър, не можеше да се сравнява с ужасиите, които херцог Кир освобождаваше от тези малки шишенца. В съзнанието ѝ все още бе жив споменът за клането при Дома. А това бе само една изолирана скалиста земя. Лосото бе голям град.

— Турнир? — повтори Маскелин.

— В Палатите на Анеа — отвърна Половината път. — Веднага щом унмерите си върнат града.

— А императорът какво има да каже по въпроса?

— Не вярвам да е особено радостен, капитане.

— Аз също.

Обядваха в каюткомпанията в задната част на кораба на Маскелин. Мелор и техният нов странен бахретроански магьосник Кобул тъкмо бяха посегнали към супите си, когато Половината път се появи с тази изумителна новина. Маскелин насочи вниманието си към инженера и по-специално към малката тръба, закрепена в ухото му.

— Да ви кажа правичката — рече той, — мислех, че малко преувеличавате способностите на тази слушалка. Все още не знаете кого подслушва тя, нали?

— Само, че са жители на Лосото.

Цяла сутрин инженерът бе засичал разгорещени разговори в тръбата. Ако можеше да им се вярва, Лосото очакваше унмерско нашествие. Принц Паулус възнамерявал да бъде коронован там, след което да се ожени за Янти. Нещо повече, вече разпратил вест наблизо и надалече, канейки умели бойци да се включат в турнира по случай празненствата. Но преди да се случи това оставаше още една малка подробност, за която трябваше да се погрижи. А именно, да превземе града със сила и да свали императора от престола. Император Хю бе събрал целия си флот и бе наредил да излезе в морето и да пресрещне унмерите. Уж за да преговаря с тях. Поне така се твърдеше. Маскелин предполагаше, че императорът се надява да потопи корабите на своя противник преди да стигнат до сушата и да заплашат властта му.

— Самоувереност, граничеща с арогантност — отбеляза Маскелин.

— Аргусто Конквилас ще се появи на турнира — каза Половината път. — Обявил е вендета на Марквета и херцог Кир.

— Ето това ще е интересен двубой — рече Маскелин. — Ако въобще се стигне до него. — Зачуди се как ли възнамерява Паулус да се измъкне от това положение. Може би разчиташе, че Янти ще успее да обезвреди господаря на дракони? Това му се струваше малко вероятно.

— Аргусто Конквилас никога не е можел да устои на турнир — каза Кобул. — Чувал съм, че редовно е печелил състезанията в Херика, преди да напусне островите и да се отправи за Ел. Казват, че предприел тази стъпка измъчван от скука. — Ухили се. — Но никога не се е изправял срещу мен.

Маскелин го изгледа замислено, после каза:

— Възнамерявах да разговарям с принц Марквета, макар че моментът можеше и да е по-подходящ. — Пресметна наум и продължи: — Ако се движим с пълна пара, ще стигнем Лосото до месец, а с попътен вятър за по-малко от двайсет дни. Предполагам, че до това време градът вече ще е в краката на твоя принц и той ще е щастливо женен и крал на Анеа.

Кобул сърбаше шумно.

— Той не е мой принц.

Думите му изненадаха Маскелин.

— Едва ли ще си на страната на Конквилас.

— Не съм на страната на нито един от двамата — отвърна Кобул. — Унмерските господари винаги са гледали на хора като мен с презрение. Имам предвид мелезите. — Загреба пълна лъжица. — Но ако възнамеряваш да посетиш столицата, ще се радвам да ти бъда спътник.

— Разбира се — отвърна Маскелин. — Имаш ли… ъ-ъ, приятели там?

— Нямам приятели — изсумтя Кобул. — Отивам, защото ми трябват пари.

— Пари? За какво?

— За да спечеля турнира.

Драконът отнесе Грейнджър и Сисело през Море на светлините до Лосото. Сисело стоеше права между раменете на Игрид и се придържаше за металните скоби с такава грация и самоувереност, сякаш бе прекарала целия си живот в полети с дракони. Игрид не промени начина си на летене, за да се нагоди към младата си пасажерка, а се издигаше и спускаше все така стремглаво, както и преди. Нещо повече, на Грейнджър му се стори, че при първия преход с него Игрид бе летяла по-кротко.

Игрид не проговори почти през целия ден. Грейнджър бе почти сигурен, че драконът би го метнал от раменете си, за да го изяде, ако не беше дъщерята на Конквилас. Може би Игрид все още се гневеше, че я бе измамил, или просто не беше в настроение за разговори. Сисело, за разлика от нея, обичаше да говори.