Изкуството на лова

Ала тъкмо когато се готвеше да остави стария херцог сам, се случи нещо странно. Друг глас му отговори, също на унмерски. Беше дълбок и силен, прокънтя в цялата стая, но Янти не можеше да определи източника му. Изглеждаше сякаш идва едновременно отвсякъде.

— Нем катарлоес — произнесе той. — Пар Марквета йеншло.

Херцогът изсумтя и отново размаха ръка във въздуха — от възбуда или в знак на несъгласие.

Разговорът продължи още няколко минути и през това време херцогът изглеждаше все по-ядосан. Янти чу на няколко пъти да се споменава името на Марквета, заедно с Конквилас, и две унмерски думи, които знаеше: „олиш-гада“, което означаваше турнир, и „хеш“, за която си спомняше, че е битка или война. Изглежда, обсъждаха предстоящите събития.

Кир продължи да крачи напред-назад още известно време, после внезапно се обърна и доближи едно от огледалата.

Дъхът на Янти секна.

Докато през другите огледала се виждаше безформено пространство и пътешествениците в него, зад това стъкло се простираше океан под катраненочерно беззвездно небе. Но не беше тъмно, защото океанът излъчваше трепкащо сияние. То пулсираше, усилваше се и отслабваше, а водата на океана менеше цвета си. Милиони светлинки играеха по повърхността, в дълбочината се спотайваха тъмни оттенъци.

— Олманейро хеш аст тобиа — изръмжа Кир, загледан в тази картина.

— Нем хеш — отвърна гласът. И в този момент Янти почувства нечие мощно присъствие, стаено в мрачните води на тази пулсираща саламура. Мащабът на неговите възприятия бе толкова голям, че сякаш се простираше до безкрая. Ако се бе прехвърлила в това чуждо съзнание, вероятно щеше да се изгуби там завинаги.

Отдръпна се уплашено и върна съзнанието си в своето тяло. Отвори очи. Лежеше в койката, загледана невиждащо към тавана, и дишаше тежко.

„Какво, по дяволите, беше това?“

Изправи се и се облече припряно. Излезе от каютата и забърза по коридора. Спря при една врата през четири врати от нейната и почука.

Почака няколко секунди с разтуптяно сърце.

Вратата се отвори и на прага се показа Паулус, облечен в червена копринена пижама. Изглеждаше раздразнен. Излезе навън и притвори вратата зад себе си.

— Янти?

— Какво е саламурата?

— Какво?

— Саламурата — повтори тя. — Откъде се взема?

— Това е отрова. Янти, какво става?

Тя се поколеба. Ако му кажеше истината, щеше да признае, че е шпионирала херцога.

— Сънувах нещо. И се изплаших. Може ли да вляза?

Той се намръщи.

— Моментът не е подходящ, Янти.

— Но аз няма… — И млъкна, внезапно почувствала, че в каютата му има някой. Усещаше присъствие зад вратата. Мъждукаше в периферията на съзнанието ѝ, но засега тя се сдържаше да провери кой е неговият гост. Тялото ѝ застина неподвижно и тя неволно отстъпи назад.

— Кой е вътре при теб? — попита.

— Какво?

— В каютата ти. Кой е в каютата?

Той отмести поглед.

— Ами… само Нера.

— Нера? — Сърцето ѝ се сви.

— Казах ти, че моментът не е подходящ — каза Паулус. — Имперската армада е на две мили югоизточно от нас. Нера е във връзка с тях.

От думите му не ѝ стана по-леко.

— Във връзка?

— Една от императорските телепатки реши да мине на наша страна. Съгласна е да ни помага в замяна на живота си. Но не иска да се среща с теб, Янти. — Той затвори вратата зад себе си и улови ръката ѝ. — Но във флотата има и друга магьосница и тя е засякла Нера. Вече е издала присъствието ѝ на капитана. Не знаем дали е предала колежката си, но очакваме имперският флот да ни нападне призори. Трябва да съм готов, ти също, Янти. — Стисна леко ръката ѝ. — Сега иди и се опитай да поспиш.

Янти местеше очи между разгорещеното му лице и затворената врата. Можеше с лекота да се плъзне в съзнанието на Нера, дори да смаже ума ѝ с мисъл, но това бе път, който щеше да доведе до отчаяние. Вярваше безапелационно на Паулус. Ако бе така, защо все още усещаше буца в гърлото си?

— Може би трябва да остана при теб?

— Не — отвърна той. — Искам да си починеш добре и да си готова за утрешния ден. — Наведе се и я целуна по бузата. Парфюмът му остана като ухание върху кожата ѝ.

Неговият парфюм?

— Лека нощ, Янти.

Янти отново погледна към вратата на каютата. Искаше да каже: „Обичаш ли ме?“, но се боеше от лъжата в очите му. Вместо това промълви:

— Лека нощ.

Сънят дълго не дойде. В ума си тя непрестанно проиграваше събитията — присъствието на Нера в каютата на Паулус, чуждоземния океан в огледалото на Кир. Той разговаряше с него. Говореха за турнира, бе сигурна в това.

Такива мисли се въртяха в главата ѝ часове наред. По някое време ѝ се струваше, че въобще няма да заспи.

А после внезапно се събуди и втренчи очи в оранжевото сияние зад прозорчето. Слънцето вече се катереше по хоризонта. Янти се чувстваше изтощена. Горе на палубата звънеше камбана.

Тя напълни металния леген и си уми лицето, за да прогони мъглата на съня. Да можеше само толкова лесно да прокуди и безпокойствието в сърцето си.

На вратата на каютата се почука настойчиво.