Изкуството на лова

Херцог Кир вдигна третото от магьосническите шишенца на своя покровител. Стъклото сияеше на слънцето, мъничкият червей вътре се плацикаше из бистрата течност.

— Започне ли се — рече той, — няма да има връщане назад. — Погледна Хоулиш. — Нали знаеш какво трябва да се направи?

Капитанът кимна.

— В такъв случай, господа — каза Кир, — да започваме. — Извади тапата и запокити шишенцето в морето.

В първия миг не се случи нищо, а после от дълбините на морето пред тях внезапно избухна мощен сноп светлина. За няколко секунди океанът наоколо бе залят от кехлибарено сияние. Янти неволно заскърца със зъби. Стори ѝ се, че чува съвсем тънък пронизителен звук, на границата на слуха, но не беше съвсем сигурна. Нови снопове енергия се стрелкаха от саламурата и превръщаха жълтия ѝ цвят в зловещо червен. През тези няколко мига ѝ се струваше, че океанът пред тях е пламнал.

Водата скоро се успокои и придоби предишния си тъмен цвят, но случилото се накара имперските кораби да предприемат някакви действия и те маневрираха около засегнатата зона, очевидно очаквайки да започне унмерска атака.

Паулус погледна чичо си.

— Задава се — каза Кир, вдигна рязко ръка и посочи напред, към мястото, където над водата се оформяше облак от мъгла или изпарения. — Ето там! Виждате ли — това е ентропична пробойна!

— Искаш да кажеш, че е Вадра?

Херцогът кимна.

— Както смятахме.

Янти улови Паулус за ръката.

— Червеят?

— Уриун — отвърна той. — Червеят от Вадра.

Морето пред тях внезапно започна да кипи. Изведнъж част от него се издигна нагоре на височина десетина стъпки, преди да рухне и да образува гигантска кръгова вълна.

Янти стисна Паулус за ръката.

— Той е огромен!

Паулус се ухили.

— Виждаш най-дребната му част.

Хоулиш неволно изръмжа, после извика:

— Ляво на борд два градуса! — И размаха ръце към кормчията да завърти кораба в посоката на идващата вълна.

Но нямаше достатъчно време. „Свети Августин“ се издигна рязко, замря за миг и се гмурна от другата страна на вълната. Вдясно от тях същото се случи и с „Илена Грей“.

Разширяващата се вълна мина под армадата, без да преобърне нито един от корабите на Хю. Те все още бяха отвъд обсега на оръдията и вече се извъртаха странично към двата унмерски кораба.

— На този етап бих очаквал и телепатична атака — отбеляза херцог Кир.

Паулус повдигна рамене.

— Смяташ ли, че и втората вещица е минала на наша страна?

— Не бих разчитал особено на това.

От дълбините на морето бликна нова поредица трепкащи светлини, мълчаливи и беззвучни като далечна буря. Янти различаваше долу сянка с гигантски размери, която бавно се издигаше към повърхността. Фосфоресцираше като някаква странна медуза — изпускаше синкави и зеленикави лъчи, които озаряваха океана надалече. Мащабите на това странно творение я караха да изпитва благоговение. Изглеждаше по-голямо от цялата имперска армада.

И изведнъж то излезе на повърхността.

Огромна маса от гърчещи се пипала изникна над водата. Съществото приличаше на червей, но по тъмната му кожа се стрелкаха разноцветни светлини. Докато разгъваше туловището си, Янти отначало си помисли, че вижда безброй змии, но после си даде сметка, че става дума за едно същество с многобройни глави и пипала. Те се издигаха над морето, разпръсквайки вълни и капки саламура — стотици дебели безоки израстъци, всеки с вертикална цепка вместо уста и с множество блестящи червеникави зъби вътре. Нови и нови пипала продължаваха да пробиват морската повърхност и да се протягат над нея.

И в този момент Янти забеляза нещо странно. Безбройните глави и пипала на чудовището бяха прозрачни. Но докато едни имаха призрачен, ефирен вид, други изглеждаха съвсем материални. Червеят продължаваше да се размотава на повърхността, а от пипалата му бликаха и бързо се разсейваха струйки дим, които караха сцената да наподобява мираж.

— Защо на някои места пипалата избледняват и се губят? — попита тя Паулус.

— Тялото на червея се мести не само в пространството, но и във времето — обясни той. — Виждаш ли светлината, която преминава през онзи грозд глави? Това е всъщност една глава, посещаваща този момент множество пъти. — Той се усмихна. — Свидетели сме на една от няколкото необичайни защити, които притежава червеят. Подобно същество е почти невъзможно да бъде убито.

Тя потрепери.

Той сложи ръка на рамото ѝ.

— Няма защо да се страхуваме от него. Но трябва да сме готови за ответни действия.

Тя кимна.

Няколко кораба от армадата се бяха обърнали така, че да насочат оръдията си към уриуна, и Янти видя върху корпусите им поредица ярки проблясъци. Миг по-късно въздухът се разтърси от серия експлозии. „Бум-бум-бум.“ Уриунът потрепери и се сгърчи сред облаци стелещ се дим, но атаката, изглежда, не му причини никаква вреда.

Междувременно пипалата му бяха стигнали първия от имперските кораби — галеон, чийто корпус бе обшит с медни плочи. Призрачните израстъци обгърнаха мачтите и надстройките, разкъсаха платната и задърпаха въжетата. Един по-голям израстък се уви около корпуса. По палубата с ужасени писъци бягаха моряци. Отекнаха изстрели от пушки. А след това израстъкът се напрегна.