Читаем Капитан Кайман полностью

Добрата жена се натъжи наистина много, че трябваше да се раздели така скоро с него, но нямаше какво друго да стори, освен да се примири. Сега разговорът се пренесе върху различни подробности по събитията, които бяха събрали тези трима мъже. Постепенно стаята се изпълни с посетители. Дойде и капитанът на „Левиатан“. Майка Дод удържа обещанието си, поговори с него и по нейно настояване той се съгласи да вземе тримата до Ню Орлиънс, въпреки че това беше противозаконно.

Трябваше да се приготвят веднага за пътуването, тъй като нямаше никакво време за губене. След като се разделиха най-сърдечно с майка Дод, те се качиха на борда на парахода, който на зазоряване излезе от пристанището и се отправи в открито море.

Пета глава

Бен Кънинг

Пътуването премина бързо и без неприятни инциденти. В Ню Орлиънс, предишната столица на Юга, настроението на хората беше потиснато. Вълнението и въодушевлението, с което южните щати бяха започнали Гражданската война, се бяха изпарили и сега хората очакваха нетърпеливо скорошното сключване на мира.

Тресков и Тиме размениха досегашните си костюми срещу по-практичното траперско облекло, докато Полтер не искаше да се раздели със своите одежди. После и тримата се снабдиха с необходимите им оръжия и се качиха веднага на първия параход, който тръгваше нагоре по течението на Мисисипи. Той ги закара до устието на Арканзас.

След превземането на Виксбъри Мисисипи бе отново изцяло в ръцете на Севера, така че пътешествието по реката протече без особени преживявания. Пътуването по Арканзас продължи с по-малък параход до форт Гибсън, където те си купиха три здрави коня и напълниха торбите си с голямо количество муниции и хранителни припаси. След това продължиха няколко дни на коне покрай реката, докато стигнаха до малкото поселище, където мастър Уинкли бе издигнал своя „Store and boarding house“.

Тресков и Тиме яздеха горе-долу добре. Положението на Петер Полтер обаче беше друго; той заемаше най-неописуеми положения на седлото и постоянно свиваше нагоре краката си, като че ли конят му газеше в рядка кал, която стигаше чак до седлото. Тъкмо той беше попаднал на един опърничав жребец от Дакота, който му създаваше големи главоболия, въпреки че храбрият кормчия бе придобил от предишното си пребиваване в прерията поне толкова сръчност, колкото да не падне на земята. Сега той поиска да слезе от седлото, но конят му, изглежда, не беше съгласен с това — той скочи във въздуха и с четирите си крака едновременно.

— Have care — внимание — attention — хоп, ах, ти, кранта такава! — развика се той ядосано и стовари мощния си юмрук между ушите на коня. — На ти да разбереш, щом си мислиш, че Петер Полтер е някой цирков артист или друго подобно салтомортално същество! Ще ми размахва този звяр опашката си като главния флаг на някой тримачтов кораб и ще ми размахва ушите си, като че ли иска да лови морски раци с тях! Ако ми беше паднала между предната и средната мачта на някой добър презокеански кораб, щях да ти покажа какво представлява добрият кормчия! Grace a dieu — heighday, ето ви на каютата, в която е хвърлил котва мастър Уинкли, ирландецът. Хайде, Петер Полтер, слизай от реята! А тебе, сатанинска кранто, ще вържа тук за оградата така, че да не те отнесе течението навътре в открито море! Слизайте, мастър Тресков и господин Тиме, пристигнахме в търсеното от нас пристанище!

Те скочиха от седлата и вързаха конете си пред оградата. Полтер се заклатушка с такава разкрачена походка, като че ли от ездата го бе хванала морска болест, мина през коридора и през отворената врата и се озова в заведението на ирландеца.

— Good day, стари приятелю! — поздрави той ханджията. -Донеси веднага нещо мокро, иначе ще те прегазя с кила си, страшно съм ожаднял!

Двамата му спътници не се оказаха толкова разговорливи, насядаха мълчаливо и предоставиха на него въведението към запланувания разговор.

— Hola, my good haggler, не познаваш ли вече Петер Полтер? — попита кормчията.

Усмивка образува по лицето на ханджията множество бръчки и той отвърна:

— Още те познавам. Не се забравя така лесно човек, който може да пие като тебе!

— Well done, bien! Само че не можех да повярвам, че имаш такава памет! А помниш ли, когато пихме тук на раздяла с Дик Хамърдъл, Пит Холбърс и още неколцина, но се наложи да остана още два дни, защото останалите изобщо нямаха намерение да изтрезняват!

— Йес, йес, това беше такъв „дринк“, какъвто още не бях преживявал и едва ли повече ще участвам в нещо подобно. А къде се губи през това време?

— Бях на изток, после по море, поогледах се насам-натам, а сега се каня пак да прекарам седмица или две при моя приятел Дедли-гън. Налице ли е все още старият трапер, а?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза