Капитан Кайман

— Дължите го на една работа, която ми се струва, ви засяга доста много. Името ми е Тресков. Детектив съм и… но, моля ви, нека преди това отидем на нашата маса!

Тиме го последва в напрегнато очакване.

— Господин Тиме, вие вече сте чували за нападението и обира при баща ви, нали? Така, но подробности не знаете. Е, тъкмо по тази работа се намирам тук като полицай. Слушайте ме!

Тиме изслуша разказа на полицейския чиновник с голямо напрежение. За първи път чуваше от достоверен източник подробности за онова злодеяние. По онова време Петер Полтер бил посетил пак брат си след дълги години. Той работел при бижутера. След като бе станало ясно, че престъпниците са избягали в Америка, този човек, който бе обиколил целия свят, се присъединил към Тресков.

Когато накрая детективът описа външността на предполагаемият убиец, младият Тиме скочи от възбуда на крака и извика:

— Още веднъж, сър, опишете ми го още веднъж!

— С удоволствие, мога дори да ви дам снимка на виконт Дьо Бретини — каза Тресков.

Той измъкна от портфейла си една фотография и Тиме веднага я грабна.

— Той е, да, той е! Много сполучлива снимка! — Той измъкна носната си кърпа, за да изтрие потта от челото си. — Ако знаех това! Майко Дод, можете ли и вие да го разпознаете?

— Да, той е, сър!

Сега скочи и детективът:

— Познавате ли го? Тук ли е бил?

— Да, тук при мен, сър! — потвърди гостилничарката.

— Разказвайте, мистър Тиме, разказвайте!

— Ами намирах се вече няколко седмици в Ню Йорк, бях чул за майка Дод и често идвах при нея. Исках веднага да тръгна на запад, за да потърся моя чичо, но тук се запознах с двама мои съотечественици, които се наричаха Хайнрих Мертенс и Петер Волф. Току-що бяха пристигнали от Европа и бяха донесли различни новини от родината. Щом научиха името ми, най-напред ми разказаха за злодейското убийство на баща ми. Ах, ако знаех това, което знам сега! Мертенс не е бил никой друг освен онзи виконт Дьо Бретини, а Петер Волф е бил сигурно шевалие Дьо Сакар или пък слугата му… но не сте ми казали още как се казва той…

— Марк Летрие.

— Марк Летрие! — извика майка Дод. — „Отровния Марк“, който плава заедно с капитан Кайман, както съм чувала да разправят моряците, които идват при мене — той ли е?

— Гръм и мълния, майко Дод, морска сирено! — подскочи сега и Петер Полтер. — Да не съм бил никога флотски сержант на военния кораб „Нелсън“ на Нейно английско кралско величество, а после и кормчия на бързоходния кораб на Съединените щати „Swallow“, ако съм помислил изобщо за това! Но това наистина е той!

— Кой? — попитаха Тресков и Тиме едновременно.

— Чували ли сте някога за капитан Кайман? — отвърна им гостилничарката. — А за неговия боцман мис Адмирал? Марк Летрие, Отровния Марк, беше довереното лице на капитана. Вече мина доста време, откак успяха да настигнат пиратите и да превземат кораба им след тежка битка. Но от тези тримата не можаха да пипнат никого. Оттогава просто безследно изчезнаха. Искате ли да чуете какво знам от моите моряци за капитан Кайман?

Всички кимнаха утвърдително.

— Тогава слушайте! Той е французин и всъщност се казвал Камен а с разместване на буквите на това име се получило „Кайман“. Капитан Кайман — така го наричали най-напред неговите хора — се прочул скоро навред и всички започнали да се страхуват от него. Още като млад човек трябва да е бил превъзходен моряк. Казват, че неотдавна е прехвърлил тридесетте, а колко дълго вече прави несигурни най-оживените морски пътища. Той е роботърговец, какъвто едва ли има друг по света. Прекарвал е негрите си от Африка до Америка и винаги е продавал щастливо стоката си. Никой друг капитан не можел да се мери с него, но за това голям дял се падал и на великолепния му кораб „L’Horrible“. Казват, че бил голяма тримачтова шхуна. Капитан Кайман не се страхувал дори и от параходи, само да имал малко вятър в платната си. Негов боцман била мис Адмирал, едно женище, което било самият дявол в човешки образ. Тя била единственото дете на някакъв стар моряк, който имал чудната идея да не се разделя никога с нея. Облякъл я в момчешки дрехи и тя го придружавала при всичките му пътешествия. На борда се запознала с работата на моряците с най-големи подробности — от работата на простия моряк до капитана. Самата тя се издигнала от юнга до офицер; просто имала талант за мореплавател. Практиката по корабите и напътствията на баща й я подготвили дотам, че била в състояние да управлява кораб при всякакви атмосферни условия. Но това не радвало особено мъжете, които плавали заедно с баща й. Още от дете тя била като дива котка и колкото повече растяла, толкова повече се превръщала в сатана. Представяте си как могат да се развият работите, когато се съберат двама души като мис Адмирал и капитан Кайман. Двамата са ходили на лов за негри и са ги продавали, ала не само това, гледали са на всеки срещнат кораб като на законна плячка, стига да могат да го превземат. Едва ли някога ще излезе наяве колко кораба са ограбили и потопили заедно с екипажите им. Бих искала само да разбера как са се срещнали двамата.