Капитан Кайман

Той легна по корем на земята и се запромъква ловко и безшумно по тревата към мястото, където беше легнал старият трапер. Дедли-гън лежеше все още там, ала, ето че откъм другата страна се зададе Дик Хамърдъл, като стъпваше тихо по земята. Той се наведе, събуди го и каза:

— Кърнъл, събуди се! Но не вдигай шум! Колкото и тихо да беше изрекъл думите, Мертенс лежеше наблизо и имаше толкова остър слух, че нищо не му се изплъзна.

— Какво има? Какво е станало? — попита Дедли-гън.

— Тихо, тихо, да не чуят онези оттатък! Казах ти, че трябва да внимаваш, сър! Направи ми впечатление, че Хайнрих Мертенс и Петер Волф — дяволски изкълчено име за езика на всеки джентълмен, който не е немец, — и така, направи ми впечатление, че тези двамата си легнаха доста далеко от нас. Това събуди подозрението ми и запълзях натам. Успях да се промъкна толкова наблизо, че главата ми се на мери почти до техните глави и чух шушукането им.

— Разбра ли какво си говореха?

— Дали съм разбрал, или не, е все едно, обаче чух, че този Мертенс не е твоят племенник, а пиратски капитан. Другият се казва Марк Летрие. Мертенс е срещнал истинския ти племенник и му е взел всичко, каквото…

Мертенс не искаше и нямаше нужда да подслушва повече. Беше чул достатъчно и запълзя бързо към спътника си.

— Издадени сме! — прошепна му той. — Взимай пушката си и ме следвай бързо към конете ни! Но тихо, много тихо!

Те забързаха безмълвно между храстите, към малката поляна, където стояха вързани конете. Отвърза ха своите коне и ги поведоха бавно за юздите, докато тропотът от копитата им вече нямаше да бъде чут от лагера. След като се отдалечиха достатъчно и се почувстваха сигурни, те се метнаха на седлата и се наканиха да препуснат. В този момент обаче зад гърба им се разнесе тропот от галопиращи коне. Мертенс заби шпорите си в слабините на животното си така, че то се вдигна от болка на задните си крака, завъртя се и се понесе в бесен галоп, последвано от Волф. Скоро разпознаха двамата ездачи, които ги преследваха и се приближаваха все повече. Мертенс пришпори още повече коня си, ала само на няколко метра зад него изплува приведената фигура на апача. В този момент той вдигна ръката си, която държеше опасното ласо — чу се лекият кратък звук на свистящия из въздуха ремък, последва силно дръпване и Мертенс се строполи с коня си на земята. Зад тях се разнесе вик. Старата кобила на Хамърдъл си беше свършила добре работата. Дебелият се беше навел над падналия на земята Петер Волф и му връзваше ръцете. Дедли-гън и Пит Холбърс се уповаваха на сръчността на двамата преследвачи и ги следваха в бавен тръс. След като се появиха на мястото на схватката, догонените лежаха вече вързани на земята.

— Пит Холбърс, старий Куне, погледни — обади се Хамърдъл — дали този грийнхорн няма да може да се развърже? Здрав ли е ремъкът, а?

— Ако мислиш, Дик, че е достатъчно здрав, аз нямам нищо против. Само махни ласото от коня му, за да не се удуши!

— Дали ще се удуши, или не, е все едно, но тъй като това добиче може да ни потрябва, ще махна ласото!

И апачът беше вече освободил от ласото коня на Мертенс. Последният се намери вързан на земята, преди още да беше могъл да помисли за съпротива. Сега лежеше пред Дедли-гън като някой осъден престъпник.

— Драги виконте и капитане, лош ездач си. Не опитвай този номер отново, защото вместо ласата ще заговорят пушките ни! С това бягство сам се призна за виновен. Сега ще разбереш как наказват следотърсачите! Дик Хамърдъл и Пит Холбърс, предавам ви тези мъже. Най-напред им вземете всички писма и документи от моя племенник! През нощта ще ги пазим на смени. Когато утре рано сутринта тръгнем на път, ще ги вържете здраво за седлата и ще внимавате да ги заведем здрави и читави в нашето скривалище! Лека нощ, чака ни дълъг път, а и индианците могат да ни създадат още твърде много работа! Имаме нужда от сън…

Четвърта глава Преследвачите

„Майка Дод в Хоубоукън“, колко прекрасно, уютно и родно звучи това име в ушите на моряците от всички нации, които хвърлят някога котва в Ню Йорк! Не можеш да намериш втора майка Дод надлъж и нашир по всички морета и пристанища, а онзи, който е бил при нея макар и един-единствен път, може да разкаже за странните й привички, да похвали нейната любезност и копнее някой път пак да се намери на „борда й“.