Капитан Кайман

Но вярно е, че той трябва да е порядъчен моряк, иначе тя няма да иска и да чуе за него; той ще се озове пак вън пред вратата й много по-бързо, отколкото е влязъл. Тя си има много строги разбирания за благоприличие и собственоръчно пази добрата репутация на заведението си; пази я по такъв убедителен начин, че вече не един стар опърничав морски вълк се е запознавал лично със силата на дебелите й юмруци и неумолимостта на мощните й ръце. На онзи, когото не може да търпи при-себе си, тя просто прави знак с ръка да си излезе, а ако той се позабави, тогава го пипва за яката и го изхвърля на улицата със скоростта на локомотив. Но който веднъж е имал щастието да спечели доверието й, може да разчита на закрилата и подкрепата й във всеки случай и може да бъде сигурен, че тя няма да го изостави при никакви обстоятелства.

Заведението на майка Дод се помещава наистина само в една едноетажна сграда, но тя е дълга и стаите са малко под равнището на улицата. По широк коридор се стига до едно много обширно помещение, одименият му таван се крепи върху дървени колони. В предната му част са местата за „куцо и сакато“, но на масите в дъното седят само онези, които се радват на особеното предпочитание на гостилничарката, а в задната стена има врата, която води към малка стая, където отсядат боцмани и капитани. Понякога те са принудени да търпят и присъствието на някой обикновен swalker, когото майка Дод е отличила с изключително благоволение.

Тя самата обслужва такива привилегировани хора, докато останалите са оставени на персонала.

Днес в пристанището бяха хвърлили котва много платноходи и параходи, така че ниската сграда бе препълнена с посетители. Майка Дод бе облегнала гръб на тезгяха, подпряла ръце на широкия си ханш, и командваше персонала си като някой пълководец с погледи и жестове, а понякога и с кратки повелителни подвиквания.

На една от предните маси бяха насядали неколцина мъже, които всеки познавач веднага би нарекъл runners, loafers или rowdies. Разговаряха толкова високо, че гласовете им надвикваха разговорите на останалите; те открито демонстрираха такива политически разбирания, които по онова време, малко преди края на Гражданската война, бяха твърде опасни в Ню Йорк.

— Имаш право, Томи — извика един от тях. — Негрите не са истински хора, те са получовеци и полуживотни, на които най-много подхожда камшикът. Дяволите да го вземат Севера, който иска да направи джентълмени от тях!

— Джентълмени ли? Няма да му бъде толкова лесно! Югът си има своите права, от които няма да се откаже. Ако имах власт, щях да пратя всички приятели на негрите на бесилото! Майко Дод, стара вещицо, дай по още една чаша!

Веднага в цялото помещение се възцари тишина, защото всеки, който познаваше гостилничарката, знаеше какво щеше да последва. Майка Дод бавно напусна мястото си и започна да си пробива път между посетителите, като се отправи към споменатата маса.

— Уил, я поотвори вратата! — нареди тя на прислужника си, който току-що бе повдигнал нова бъчва бира на поставката. След като заповедта й беше изпълнена, тя сложи ръцете си на раменете на мъжа, който й беше извикал.

— Слушай, момчето ми, тук в Севера с твоята „вещица“ си опънал платната си срещу прилива. Ще те отпратя към Юга, а сметката ти я харизвам!

Като че ли от вихрушка пометен, той профуча през помещението, през коридора и се озова на улицата. Когато храбрата жена се върна обратно, приятелите на изхвърления навън човек я наобиколиха заплашително. Обаче тя ги разблъска с няколко мощни тласъка на ръцете си и извика към останалите хора в помещението:

— Деца, кой ще ми помогне да се отърва от тези мъже? Всички без изключение наскачаха и в следващия момент стаята бе прочистена. Майка Дод знаеше с положителност, че винаги може да разчита на готовността на посетителите си.

Отдавна вече беше заела старото си място, когато вратата се отвори и вътре влезе млад мъж. Въпреки малко поизтърканите си дрехи, той не правеше впечатление на човек, чието място е между посетителите на една моряшка кръчма. Изглеждаше много отпаднал, като че ли е бил болен или се е борил с големи грижи и затруднения. Накани се да седне недалеч от вратата, но в този момент се разнесе гласът на гостилничарката:

— Good evening, мастър Тиме! Не искате ли да влезете в малката стая?

Тя закрачи пред него и той я последва между редиците на посетителите към задната стая, където още нямаше никой.

— Бутилка портър, нали, сър?

Дори и да беше искал да си поръча нещо по-евтино, вече беше късно, защото тя беше изчезнала, за да му донесе бирата.

— Днес изглеждате вече по-добре, сър — каза му тя, като се върна, — сигурно скоро ще можете да започнете пътуването си!

— Трябваше да работя, трябваше много да работя, майко Дод, не исках да идвам пак тук, без да мога да платя дълговете си. Той бръкна в джоба си, но тя му задържа ръката.

— Ще бъдете ли искрен, мастър Тиме? Нима можахте да спечелите за няколко дни толкова много пари, та ви потекоха из крачолите?

— Хм, не мога да твърдя такова нещо, но искам да…