Капитан Кайман

— Познавате го, защото той е вашият вожд. Но вие познавахте и Мато-си, Мечата лапа, чиято кръв изцапа ръцете ви. Той се намира във Вечните ловни полета, а сега пред вас е застанал неговият син, за да отмъсти на белите мъже за смъртта му. Той тръгна с младите воини след старите и опитните, които искаха да заловят Огнения кон, но намери на две места труповете на своите братя, хвана нови коне за избягалите, а сега ще изправи убийците на кола на мъченията.

Той отстъпи назад. Двамата ловци бяха вързани върху конете си, без да се съпротивляват. След това прекосиха рекичката и се насочиха към гората, която се простираше по продължение на хълмистия хоризонт. Тримата индианци знаеха, че няма защо да се тревожат за другите двама, които преследваха кормчията.

Когато достигнаха гората, вече се свечеряваше. Отначало продължиха да яздят покрай нея, след това навлязоха между дърветата, докато се натъкнаха на един отряд от млади индианци, които седяха около малък и слаб огън. Въпреки че още не се числяха към опитните воини, те бяха тръгнали под ръководството на сина на вожда, за да посрещнат своите по-възрастни съплеменници след нападението над влака, но бяха намерили следите от поражението им. Сега горяха от нетърпение да отмъстят за смъртта на своите хора и страшно много се зарадваха, когато видяха пленниците. Изслушаха внимателно доклада на младия си предводител, който, застанал гордо между тях, им разказа за пленяването на белите и накрая им направи няколко предложения за следващите им действия. Думите му, изглежда, предизвикаха одобрението им, за което свидетелстваше честото „уф“ измежду слушателите. След това напред излезе единственият бял, който се намираше между тях, и заговори:

— Нека Великият дух отвори ушите на моите червенокожи братя, за да разберат онова, което имам да им казвам! След като се поизкашля, той продължи:

— Дедли-гън е известен ловец, силен е като мечката от планините и е умен като котката, скрита зад стъблото на сикомората. Но той е враг на червенокожите мъже и е взел от тях повече от сто скалпа. Той уби Мато-си, прочутия вожд на огелаласите, унищожи половината от племето му и пак избяга, след като беше паднал в ръцете ни. Дедли-гън е натрупал златото на планините във вигвама си, но никому не издава къде е жилището му. Той е мой враг и затова събрах моите хора, за да открием вигвама му и да вземем златото. Тогава се срещнахме с нашите червенокожи братя, съюзихме се с тях и се споразумяхме: те ще вземат кръвта на враговете ни, а ние — златото им. Но на небето не светеше благоприятна звезда за нас. Всички бели мъже с изключение на мен бяха избити, а от червенокожите ни братя малцина спасиха живота си. Останахме без оръжия и коне и ни грозеше голяма беда, ако не бяхме срещнали младите воини на племето, които бяха тръгнали в поход, за да покажат, че са достойни да се бият в редиците на най-храбрите. Те ще отмъстят за убитите и ще вземат скалповете на враговете си, но не по начина, замислен от младия им вожд.

Сред кръга от слушатели се разнесоха нетърпеливи викове. Човекът продължи да говори:

— Открих пътя към вигвама на неприятелите ни. Дедли-гън живее в една пещера, в която се влива поток. Той скрива следите от краката му, както и следите от неговите коне. Моите братя искат да се промъкнат вътре в тъмнината на нощта и да го убият, докато спи. Но нека червенокожите мъже размислят, че положително има постове, които го пазят, а и сега един от неговите хора избяга. Той ще му съобщи, че се намирате наблизо. Знам един по-добър начин да се доберем до него.

— Нека белият мъж говори! — разнесоха се гласове наоколо.

— Водата, която влиза във вигвама му, положително не остава вътре, а се изтича отново. Открих това място и сега ще заведа там младия вожд, за да разберем дали може отдолу през земята да достигнем пещерата. Да разпитаме двамата пленници дали знаят нещо за това!

Предложението му бе прието с всеобщо одобрение; кръгът се разтвори и предводителят им се приближи до Пит Холбърс и Дик Хамърдъл, които лежаха вързани наблизо.

Те бяха чули всяка дума. Мислите на белия не бяха лишени от основание, но те не знаеха абсолютно нищо за някакъв втори вход към скривалището. То представляваше действително пещера, която се беше образувала по естествен път във варовитите скали на планината. Входът й е бил издълбан от водите на потока, който изливаше шумно водите си в тъмните дълбини на планинските недра в дъното на пещерата. Всички ловци мислеха, че той изчезва там. Дедли-гън бе открил тази пещера сам, беше я превърнал в скривалище и склад и когато говореше за нея, никога не беше споменавал, че би могло да има някакъв път зад отвесно падащите води на потока.

Сега кърпите от устата на двамата пленници бяха извадени. После ги отведоха в средата на кръга и белият трапер започна разпита:

— Вие сте хора на Дедли-гън, нали? Хамърдъл не го удостои с поглед, а се обърна към своя приятел:

— Пит Холбърс, старий Куне, какво е мнението ти, дали да отговаряме на този изменник и подлец?