Капитан Кайман

— Не се тревожете, мадам! Дори и да исках, дори и да ми беше разрешено, пак трябваше първо да преодолея някои малки затруднения, за да мога да ви посрещна на кораба си като на парад. Тъкмо утре рано сутринта някои хора от екипажа ми напускат службата и ще трябва да се огледам за попълнения.

— Ах, така ли? А мога ли да ви предложа услугите си, сър?

— Ще съумея да оценя с благодарност такава мила любезност!

— О, моля ви, не само аз ще трябва да ви благодаря! Това, което споменахте, ме накара да си спомня за няколко мъже, които са ми били слуги и винаги са имали желанието да попаднат на някой добър кораб. Всичките са много опитни моряци и аз мога само да ги похваля. Ще ми разрешите ли да ви ги препоръчам?

— Вашата препоръка ми спестява труда да търся подходящи хора. Мога ли да помоля за подробности?

— Те живеят наблизо. Ще наредя да ги извикат в преддверието, където ще можете да ги огледате.

— Вашата добрина буквално ме обезоръжава, мис. Убеден съм, че никой от вашите протежета няма да бъде върнат.

— Благодаря ви! Разрешете ми да дам необходимите нареждания!

Те се върнаха обратно при гостите.

Дженър беше очарован от любезността на тази жена, която му правеше такава услуга. Той, обикновеният моряк, без претенции за изискано поведение в обществото и по отношение на жените още напълно неопитен, беше далеч от всяко подозрение. Когато му съобщиха, че хората го очакват в преддверието, той излезе, хванал домакинята под ръка. Подхвърли на Том, защото това беше наистина Дългия Том заедно с другарите си, извикани от кръчмата, няколко лесни въпроса, даде им обичайната предплата и им нареди веднага на следното утро да се явят на борда на „L’Horrible“.

— Е, лейтенанте — попита го капитанът на бронирания кораб, когато по-късно двамата се връщаха заедно, — хареса ли ви тази жена?

— Прелестна е! — отговори Дженър. — Иска да посети моя кораб.

— Така ли? А кога?

— Още утре предиобед.

— Хм, желая ви щастие, лейтенанте! Сигурно ще я посрещнете както се полага.

— Ще я посрещна учтиво, нищо повече.

— Да се самопоканя ли за приема?

— Мога ли да ви помоля да дойдете, капитане?

— Не, не — засмя се той. — Искам да бъда тактичен и да не ви смущавам щастието, но, разбира се, при едно условие.

— И то гласи?

— Ще доведете за четвърт час гостенката си и на моя кораб!

— Дадено!

Двамата офицери се качиха в лодката, която ги чакаше, за да ги отведе до корабите им.

На следващото утро на борда на „L’Horrible“ цареше по-голямо оживление от обикновено. Екипажът беше уведомен, че една високопоставена дама желае да разгледа кораба. Изглежда, че безупречният ред и чистота, които обикновено царят на един военен кораб, правеха излишни всякакви приготовления в тази насока, но въпреки това Дженър огледа грижливо всичко и нареди тук-там да бъде извършено нещо дребно, някаква промяна, за да постави полюляващия се кораб по възможност в най-благоприятна светлина.

Едва бе привършена тази работа и на борда се появиха новите моряци, за да се представят на Дженър. Той ги прие на служба, нареди да им покажат помещенията и повече не се погрижи за тях. Надзираването на екипажа не беше негова работа, с това се занимаваше боцманът.

Когато по-късно се появи мадам Вулетр, той я посрещна с изискани маниери.

— Великолепен кораб! — каза тя, след като разгледаха всичко с Дженър и се върнаха на палубата под едно опънато платнище, където ги очакваше готвачът с най-отбрани лакомства. — Трябва да ви призная, сър, че корабът се е променил много, и то в положителен смисъл. Този нов такелаж е великолепен и ми се струва, че бързината се е увеличила значително, откакто корабът се намира в ръцете на флота на Съединените щати.

— Нямам представа с колко възли се е движел преди, но въпреки това мога да се присъединя към вашето мнение. Не мислете, че причината за това е желанието ми да си припиша някаква заслуга. Просто военноморският флот на Щатите притежава повече средства от някой частен собственик, за да съоръжи един кораб както трябва.

— Мисля, че „L’Horrible“ може спокойно да се мери с който и да било друг кораб.

— И тук ще се съглася с вас, макар че ми е известно едно изключение, едно-единствено.

— Имате предвид?

— „Swallow“, с лейтенант Уолпоул.

— „Swallow“? Струва ми се, че съм чувала за него. Какво представлява?

— Бързоходен кораб с такелаж на шхуна.

— Къде се намира сега?

— Идва насам и носи телеграми. Натъкнах се на него на няколко градуса южно оттук, където получих някои нареждания от Уолпоул. Той се насочи към обичайния път на японските кораби, но скоро ще хвърли котва в тукашното пристанище.

— Иска ми се да видя този великолепен кораб!

— Може би желанието ви ще се сбъдне скоро. Но, моля ви, вземете си нещо от закуските, които едва ли ще са съвсем по вашия вкус. Какво да се прави, готвачът на един военен кораб много рядко приготвя ястия за дами.

— Но пък дамите не приготвят толкова рядко ястия за храбри моряци. Господин лейтенант, мога ли да ви поканя на гости?

— С благодарност се подчинявам на разпоредбите ви.