Капитан Кайман

— Тогава бих желала да ви видя у дома днес вечерта и си позволявам да ви очаквам заедно с останалите подофицери.

— Ще дойдат онези, на които им разрешава службата.

— Благодаря ви. Вечерята ще бъде entre nous и аз ще се помъча според възможностите си да се реванширам за вашето дружелюбно посрещане.

— Мадам Вулетр положително ще бъде посрещната по този начин навсякъде. Така например ми е поръчано да ви предам покана за посещение на бронираната фрегата, макар и за няколко минути. Капитанът ще ви бъде много благодарен за това внимание.

— Ще се съглася, но при едно условие.

— Какво е условието ви?

— Да ме придружите.

— Съгласен, с най-голямо удоволствие.

След като закусиха, той нареди да ги откарат до кръстосвача. Доверчивият офицер нямаше никаква представа за тайната цел, преследвана с това посещение. А още по-малко можеше да знае, че моряците, дошли при него днес на борда по препоръка на мадам Вулетр, имаха намерение да отвлекат кораба. А пък тези моряци едва ли биха повярвали, ако някой им кажеше, че мадам Вулетр е онзи човек с червения белег, който ги беше наел вчера в кръчмата.

Седма глава Скривалището

Бурните ветрове, които се носят над равнините, срещат скалистите планински масиви и… се успокояват. Облаците, които се носят по небето величествено бавно или препускат, гонени от бурята, се трупат и кълбят на хоризонта в див безпорядък като разбеснели се призраци; те изливат студената си кръв върху земята и… се успокояват. Потокът и шумящата река, които носят водите си между бреговете по силата на неумолимия закон на тежестта, достигат най-сетне морето и… се успокояват. Движението и покоят представляват съдържанието на съществованието на всяко нещо, както и съдържанието на човешкия живот.

Дивата прерия не знае що е роден край, нито уютно домашно огнище, където семейството може да се наслаждава на щастието си. Предпазливо, боязливо и потайно като дивеча ловецът се промъква и ловува из просторните савани, заобиколен отвсякъде с опасности, заплашван винаги от смъртта. Но той не бива да живее постоянно така, защото в противен случай огромните му физически сили, храбростта, издръжливостта? и неукротимата му енергия все пак ще отстъпят победени. И той се нуждае от възобновяване на силите, от почивка и спокойствие. Всичко това ловецът намира на грижливо избрани места, които обикновено използва отчасти за тази цел, но отчасти и за да складира и пази онова, което му е донесъл ловът. Това са така наречените hide-spots или hiding-holes…

Вече бяха изминали няколко дни, откакто Дедли-гън бе достигнал скривалището си заедно със своите трапери и гости, когато из прерията яздеха трима мъже, уловили в ръка поводите на няколко мулета. Единият от тях беше нисък и дебел, другият бе неимоверно дълъг и слаб, а третият се клатушкаше в седлото си така, като че ли очакваше всеки момент да го присвие някой неудържим пристъп на дизентерия.

— Zounds — обади се последният ездач, като направи опит да се поизправи в седлото си, — как ми се иска сега да си бях останал в нашата бърлога! Кой ли дявол ме караше да идвам с вас и да се клатушкам така из тези печални ливади като някой кораб без компас и кормило. Ама тези проклети момчета ме метнаха, че тук бизоните гъмжали като мравки! Ето на, вече два дни държим този курс, а не сме зърнали нито някое говедо, нито крава, та дори и ни едно краставо теле. При това крантата ми така ме клатушка нагоре-надолу, като че ли съм някакво шише с лекарство. Сигурно ще ме разглоби така, че накрая ще си забравя името. Постарайте се скоро да хвърлим котва! Който иска месо, нека си го търси сам — на мен не ми трябва!

— Дали ти трябва месо, Питър, или не, е все едно — отвърна му дебелият, — но какво ще ядеш, ако не намерим месо?

— Какво друго, ако не тлъстия Хамърдъл, а? Или си мислиш, че ще се захвана с Пит Холбърс, по когото не можеш да намериш нищо друго освен кокалаци и нещавена кожа?

— Какво ще кажеш за това, Пит Холбърс, старий Куне? -засмя се Дик Хамърдъл.

Ако мислиш, Дик, че тази стара морска акула трябва сама да се погрижи за себе си, тогава напълно съм съгласен с теб. Но аз не изпитвам никакъв апетит да го захапя.

— Няма и да ти позволя! Онзи, който иска да захапе кормчията Петер Полтер от Лангендорф, трябва да изглежда малко по-иначе от… дявол да го вземе, я погледнете земята! Нещо е минало оттук. Не знам дали е човек, или животно, но ако разгледате тревата, сигурно ще разберете що за същество е било.

— Egad, Пит Холбърс — обади се Хамърдъл, — наистина тук тревата е изпотъпкана.

Двамата ловци слязоха от конете си и огледаха земята толкова грижливо, като че ли животът им зависеше от това.

— Хм, стари Пит, какво ще кажеш? — попита Хамърдъл.

— Какво ще кажа ли? Ако мислиш, Дик, че са били червенокожи, давам ти пълно право.

— Дали са били червенокожи, или не, е все едно, но сигурно е, че не са били други. Питър Полтър, слизай, за да не те видят отдалече!