Капитан Кайман

— Вече съм поръчителствал — обади се Том. — Този сър ви познава вече, както и аз самият. Повиках го тук, за да може да ви види и да поговори с вас. Знаете ли новината?

— Казвай!

— Ще стана боцман на "L’Horible .

— Боцман ли? Да не ни будалкаш?

— Нямам такова намерение. И вие можете да получите добра служба стига да желаете. Как да не желаем! Но нали корабът е на сините куртки.

— Сега да, но няма да е задълго. Бъдете сигурни.

— Защо мислиш така?

Том се наведе над масата и прошепна:

— Защото ще им го вземем.

— Всички дяволи, това би било невиждан номер! Сигурно ще се заговори за него из целите Щати, та и далеч извън тях.

— Да не ви плаши това?

— Да ни плаши ли? Ха! Какво могат да ни навредят приказките? Щом стъпим на „L’Horrible“, няма да ни е страх и от целия свят!

— Така е, а ще можете да си живеете като великия Могул, мисля, че така се казва на онзи юначага, който има толкова много долари, че би могъл да напълни с тях морето, ако е така глупав да ги изхвърли в него. Само от вас зависи да си живеете така!

— От нас? Продължавай, сър!

Човекът с червения белег бръкна в джоба на палтото си, измъкна добре натъпкан портфейл, извади от него няколко банкноти и сложи по една от тях пред всеки.

— Искате ли ги тези хартийки? — попита той.

— Няма да бъдем толкова глупави, та да се откажем. Но какво трябва да направим за тях?

— Нищо. Подарявам ви ги. Но ако сте хора на място, можете още утре или вдругиден да имате петорно повече.

-Как?

— Искате ли да се поразходим към рейда?

— Защо не?

— И да посетим сините куртки?

— Защо не?

— Може би ще посръгаме неколцина с нож в ребрата.

— Няма значение!

— После, разбира се, ще останете на кораба.

— Естествено! Но кой ще ни бъде капитан?

— Кой друг, ако не капитан Кайман.

-Значи е жив?

— Жив е и ще бъдете доволни от него, ако си вършите работата.

— Няма да има причина да се оплаквате, сър, на нас може да се разчита!

— Добре, тогава чуйте какво ще ви кажа! Те се приближиха към него в очакване.

— Ще си купите по-хубави дрехи, така никой не бива да ви вижда.

— Дадено.

— Вечерта няма да излизате, а ще останете тук, за да чакате известие от мен.

— Нямаме нищо против. И без това навън полицейските хрътки само ни създават неприятности.

— Щом получите известие от мен, ще дойдете с Том в… в… в къщата на мадам Дьо Вулетр.

— По дяволите! Тя е страшно изискана и богата лейди. Чувал съм да говорят за нея. Какво общо имаме с нея?

— Офицерите от „L’Horrible“ ще бъдат там.

— Аха!

— Вие ще търсите работа на кораба, а тя ще ви препоръча на господата.

— Дявол да го вземе… ще препоръча нас… богатата благородна мис? Сър, да не си мръднал нещо?

— Мисля, че не съм!

Мъжете го огледаха с изпитателни погледи, в които имаше и съмнение, и уважение.

— Тогава сигурно я познаваш доста добре, а?

— Възможно е! Във всеки случай ще ви вземат на работа като моряци и ще отидете веднага на борда.

— Както заповядаш, сър!

— Ще се погрижим за това, щото офицерите и младшите чинове да слязат на сушата. След това капитан Кайман и хората му ще дойдат с лодки до вас и… е, останалото не е моя работа. Аз съм само негов агент. Каквото още е необходимо да научите, ще ви го каже Том.

Мъжете закимаха в знак на съгласие. Планът на мнимия агент дотолкова бе завладял мислите им, че те не намираха сега време за дълги разговори. А агентът продължи:

— И още нещо. Том е боцман и отсега нататък трябва да му се подчинявате безусловно. Ясно ли е?

— Йес, сър!

— Ако бъдете верни и не бърборите, ще можете да разчитате на капитана. Обаче при най-малкия признак на измяна сте загубени, погрижили сме се за това. И така, бъдете внимателни!

— Не се тревожи! Знаем с какво сме се заели. И тъй като това ни е било твърде старо желание, което сега се сбъдва така лесно и хубаво, няма сами да си развалим удоволствието, я!

— Ето ви тук още нещичко за пийване. Трябва да тръгвам. Довиждане!

— Довиждане, сър!

Докато другите се надигнаха и застанаха почтително прави, непознатият подаде високомерно ръка на Том и изчезна през вратата. Тогава един от тях се обади:

— По дяволите, какви яки ръце има този юначага!

— И което е най-важното, видяхте ли какви малки ръце има? — добави друг. — Не му личи наистина, че сатаната се е вселил у него!

— Сядайте — нареди им Том, — имам да ви обяснявам още някои неща.

Мъжете седяха заедно още дълго време и слушаха думите на своя другар. Той беше опитен и хитър моряк и знаеше как може да ги убеди напълно в това, че тъкмо сега, по време на войната между Южните и Северните щати, могат да се направят великолепни гешефти от тайно пиратство, когато имаш добър кораб, воден от сигурна ръка…

Стаите на мадам Вулетр бяха силно осветени през тази вечер. Тя имаше много гости. В приемната зала свиреше пиано и двойките танцуваха. По малките масички се виждаха най-големи лакомства и освежителни напитки. По-възрастните господа се бяха оттеглили в съседните стаи, където се водеха най-различни разговори или пък се правеха „малки игрички“, при които се залагаха, печелеха или губеха стотици долари.