Капитан Кайман

— Дрън-дрън, я казвай! Или ако те е страх, да го кажа аз: ако капитан Кайман беше жив и „L’Horrible“ беше в ръцете му, щях да отида веднага на борда му. Ето на, чухте го и ми се струва, че ще ми дадете право!

В този момент вратата се отвори отново и вътре влезе приведен един човек, когото всички поздравиха като стар познат:

— Дългия Том! Ела насам, стари моряко, и хвърли котва на този стол. Знаеш ли, току-що говорехме за тебе!

— Да, за теб и за „L’Horrible“ — потвърди и друг глас.

— Я оставете „L’Horrible“ спокойно в пристанището, плъхове такива — отвърна той, като сядаше, при което намигна скришом на човека с червения белег. — Какво ви интересува този кораб, а?

— Нас малко, но тебе толкоз повече. Говорехме си, че го познаваш по-добре от нас. Или не си се разхождал някога по дъските на палубата му?

— Няма да кажа нито да, нито не, но не е изключено да е вярно. Има няколко дузини хубави кораби, които са виждали Том, и какво толкова лошо има в това, ако и „L’Horrible“ е между тях?

— Нищо. Но я ни кажи истина ли е, че боцманът на пиратския кораб бил някаква фуста?

— Вярно е, доколкото съм чувал.

— Хм, тогава въпреки всичко на кораба трябва да е имало ужасни порядки!

— Защо?

— Ами ако някое женище командва даден кораб, тогава не бих желал да съм на борда му. Струва ми се, че точно това и нищо друго е истинската причина за пленяването му.

— Така ли? — чу се провлеченият глас на непознатия с червения белег.

— Да, така е. Или може би имаш нещо против?

— Не те засяга. Исках само да знам дали наистина така мислиш.

— Не ме засяга ли, а? Когато някой непознат се намесва в това, което казвам, то не ме засягало! Дръж си езика по-здраво зад зъбите, иначе така ще те плесна през муцуната, че ще го глътнеш!

— Като те гледам, да не повярваш!

— Какво… как? На — на ти каквото ти се полага!

Той скочи и се намери бързо до слабичкия, с около една глава по-нисък от него човек, и така замахна да го удари, че едва ли тази „милувка“ щеше да му се отрази добре. Намиращият се в опасност човек обаче го сграбчи светкавично, вдигна го нагоре и го запрати с такава сила на пода, че той едва успя да се надигне.

Веднага скочи най-близко седящият до него мъж, за да отмъсти това позорно поражение на другаря си. Очакваше го същата участ: противникът му отбягна ударите с истинска котешка пъргавина, после успя да се вмъкне под ръцете му, вдигна го и го запрати на земята така, че му изпращяха кокалите.

Вече се изправяше третият от мъжете, когато Дългия Том се зае да изглади враждата.

— Стоп! — обади се той, като го хвана за ръката и го задържа. — Не прави глупости, стари приятелю! Не можеш да се мериш с този там, а и десет души пак не могат!

— Охо! Я да видим!

— Опитай, ако толкова настояваш, но ми се струва, че трябва да уважавате един офицер от „L’Horrible“!

— От „L’Horrible“?

И другите двама, които се бяха надигнали от пода и се канеха да подновят нападението си, зададоха изненадани същия въпрос.

— От стария или от новия?

— От стария, разбира се. Или си мислите, че някой от онези слабоумни офицери от военния флот на Съединените щати ще се осмели да дойде тук в нашата каюта?

— Истината ли казваш?

Човекът с червения белег кимна небрежно с глава и рече:

— Сигурно ще е истина, хора. Дългия Том ме познава малко и отпреди, когато известно време заедно тъпчехме едни и същи дъски и заедно вършехме добри удари.

— Тъй, това е вече друго нещо! Щом е така, няма защо да се страхуваш от нас, нито пък ще ти досаждаме с юмруците си.

— Ха — прозвуча пренебрежителният отговор, — сами видяхте, че никак не ме е страх от юмруците ви. Но струва ми се, че не сте лоши моряци, и затова не само че няма да ви се сърдя, ами и ще поостана още на котва при вас.

— Няма да се сърдиш ли? Но струва ми се, че кавгата започна не от нас, а от тебе. Не те засягаше това, което говорехме защото си чужд човек тук!

— Хм може и да имате известно право, но съм свикнал да проверявам хората си, преди да се споразумея с тях.

— Твоите хора ли? — попита един от тях.

— Да ги проверяваш? — обади се втори.

— Да се споразумеете? — добави трети.

— Така е! Не казахте ли преди малко, че искате да служите на палубата на „l’Horrible“?

— Просто така го казах. Сигурно си запомнил обаче забележката: ако капитан Кайман е още жив и го командва!

— А много ли си сигурен, че е мъртъв?

— По дяволите! Да не би да искаш да кажеш, че е още жив?

— Жив е! Можете да бъдете сигурни!

— Дявол го взел! Ами къде е тогава, а?

— Това не е ваша, а моя работа.

— Във всеки случай не е на „l’Horrible“.

— Не, тук си прав. Но… хм, ако той отново си го върне.

— Да си го върне ли? Ха, ами, сър, това би било чудесен номер от негова страна!

— И от ваша!

— От наша ли? Как така?

— Защото можете да бъдете заедно с него, ако пожелаете -прозвуча тихият и предпазлив отговор.

— Какво искаш да кажеш с това, мастър?

— Искам да кажа, че човек би могъл да се довери донякъде на хората, които Дългия Том нарича свои приятели. Или не, а?

— В името на всички дяволи, имаш право, не бъркаш! Ние сме навсякъде, където могат да се спечелят добри пари. Том ще ни бъде поръчител.