Капитан Кайман

Той отстъпи назад и направи знак на хората си. „Swallow“ се извъртя с лекота, описа къса дъга и се спря толкова близо до другия кораб, че екипажът можеше да хване с ръка вантите му; това беше маневра, която можеше да бъде проведена с тази сигурност и при този вятър само от човек с голяма смелост, опитност и умение. Докато двата кораба се полюляваха на две съседни вълни, лейтенант Макс Уолпоул се озова с ловък скок до лейтенант Дженър.

— Имам заповед да ви предам тази запечатана телеграма, сър! — каза той, след като си бяха разтърсили приятелски ръцете.

— Аха! А ще дойдете ли с мен в каютата? Ще трябва да пийнете нещичко на борда на „L’Horrible“.

— Нямам толкова време, лейтенанте. Нека донесат по една глътка на палубата!

Дженър даде необходимото нареждане, след което отвори плика.

— Знаете ли какво съдържа телеграмата? — попита той.

— Не, но мога да се досетя.

— Трябва веднага да тръгвам за Сан Франциско; впрочем бяхме поели вече курс в тази посока. Трябваше да ви съобщя това.

— Well, тогава ще ви предам тези телеграми, които трябва да връчите на капитаните на Щатите, намиращи се на пристанището. Сигурно сте чули вече, че Югът изгуби играта?

— Да, научих го, въпреки че кръстосвам от кратко време в тези ширини. Но ми се струва, че ще има да се потрудим още здравата, как мислите?

— И аз съм на това мнение. Югът е все още доста силен и държи в ръцете си укрепени пристанища и големи източници на суровини и средства. Ще има борба, тежка, безкомпромисна борба, ще бъдат необходими изключителни усилия, за да сломим съпротивата му. Да си пожелаем да се срещнем пак, сър, рамо до рамо и с гърди срещу неприятелите ни!

— Ще се радвам, мастър, сърдечно ще се радвам да мога да атакувам враговете ни с един кораб като вашия „Swallow“! A вие накъде ще трябва да тръгвате?

— И аз съм за Сан Франциско, където ще получа нови заповеди. Преди това обаче трябва за кратко време да патрулираме по пътя на японските кораби. Farewell, „L’Horrible“!

— Farewell, „Swallow“!

Двамата мъже изпразниха чашите си, после Уолпоул скочи обратно на палубата на своя кораб. „Swallow“ се отблъсна от „L’Horrible“, отново издигна платната си по рейте, обърна се по посока на вятъра и се понесе бързо напред под силните викове за сбогом на двата екипажа. Ето че изчезна на западния хоризонт, потопен в червената жарава на залеза, с онази бързина, с която се беше появил откъм югозападната му част. Остави впечатлението, като че ли някоя прелестна морска сирена бе изплувала от вълните, за да поздрави самотните моряци, след което отново се беше върнала в своето тайнствено водно царство.

Сега и „L’Horrible“ опъна платна, за да продължи прекъснатото си плаване с още по-голяма бързина. Наистина пътуването продължи още няколко дни, но след това броят на корабите, които срещаше по пътя си, се увеличи и най-сетне той хвърли котва в пристанището на „Златната кралица“.

Тук Дженър предостави уреждането на документите и формалностите с полицията и пристанищните власти на своя кормчия и веднага се отправи към борда на един брониран параход, който бе хвърлил котва до неговия кораб. Едната от поверените му телеграми бе адресирана до капитана му. Останалите кораби, които трябваше да потърси, или не бяха наблизо, или се бяха отправили за кратко време в открито море.

Капитанът прие телеграмата и го отведе надолу в каютата си, където се завърза дружески разговор. Накрая командирът на бронирания кораб каза:

— Ще ви се наложи да прекарате известно време тук. Имате ли познати в града?

— За съжаление, не. Относно развлеченията ще разчитам само на гостилниците и странноприемниците.

— В такъв случай разрешете ми да поставя на ваше разположение моите връзки.

— Приемам с благодарност и задоволство.

— Познавам например една знатна дама, която е наела целия етаж на една от най-луксозните сгради. Тя е вдовица на някакъв плантатор от Мартиника, името й е Вулетр и е от онези жени, които остават вечно млади и чиято възраст никога не може да бъде определена, защото образованието им, духът и миловидността правят годините безпомощни. Тя живее нашироко, изглежда неимоверно богата, приема у дома си само видни представители на духовния живот, на парите и политическата власт, а лично мен тя ме привлича извънредно силно с това, че е пътувала много по море и е придобила такива познания за нашата професия, на които могат да й завидят доста опитни морски вълци.

— В такъв случай и на мен ми се иска много да се запозная с нея.

— Още днес ще ви дам тази възможност. Тази вечер съм поканен у тях. Ще дойдете ли с мен?

— Разбира се, капитане!

— Добре. Ще ви представя, а след това можете да се чувствате съвсем свободно, като че ли се намирате на борда на вашия кораб. А впрочем той е прекрасен, лейтенанте, и аз ви пожелавам от все сърце щастливо плаване с него. Толкова красиво, сръчно и чисто бе извършена маневрата, когато пристигнахте и хвърлихте котва! От англичаните ли попадна този кораб във флота на Съединените щати?