Капитан Кайман

Неприятелите им бяха трикратно по-многобройни от тях, но изненадата ги бе поставила в неизгодно положение. Ето защо, преди още да помислят за съпротива, половината от тях лежаха вече на земята. Както и през онази нощ на нападението край железопътния насип, томахокът на Дедли-гън вилнееше между неприятелските редици. Винету повали не по-малко врагове, а сред най-гъсто счепкалите се противници бяха застанали гръб до гръб Дик Хамърдъл и Пит Холбърс — „обърнатият сандвич“. Кормчията фучеше из долчинката като побесняла фурия, дребният Бен Кънинг пък се беше скрил в храсталака при изхода й, като с изстрелите си отблъскваше всеки опит за бягство.

Тресков и Тиме още от началото на сражението бяха насочили цялото си внимание към Мертенс и Волф. Тресков беше измъкнал резервните си ремъци и бе направил от тях примка.

— Последвайте и вие примера ми! Изстрелите ни ще ги сплашат. Аз ще се заема с виконта, а вие със слугата му. Преди да помислят за съпротива, примките трябва да са на вратовете им, а те да се намерят на земята в безсъзнание!

Този съвет на полицая се оказа полезен. След няколко минути нападателите бяха победители. Мертенс, който беше запратен на земята от кормчията и Волф бяха вързани. Почти всички неприятели лежаха мъртви на земята; бяха успели да избягат само един бял и няколко индианци.

Не беше в характера на Дедли-гън да разпитва много-много как се е стигнало до неочакваното им освобождаване, още повече че сега трябваше да се възползват от победата си.

— Хора, напред, към конете! — извика той. — Да не ги изпуснем! Индианците са оставили постове при животните. Ще трябва да се справим с тях. Но не е необходимо да идват всички. Някои от вас могат да останат тук.

Той бързо изчезна с неколцина от хората, а Тресков, Тиме и кормчията останаха при пленниците. Насядаха на земята. Положението им в никакъв случай не беше безопасно, защото избягалите червенокожи можеха да се върнат и да си отмъстят с изстрели от сигурно разстояние. Обаче нищо не се случи. Те се вслушваха напрегнато в тишината на нощта, но не доловиха нищо подозрително. Първият шум, който чуха в настъпилата тишина след схватката, беше предизвикан от завръщането на приятелите им. Храстите прошумоляха, пропукаха клончета. Спътниците им бяха успели да надделеят над пазачите на конете и сега водеха своите животни заедно с тези на враговете си. Бен Кънинг не беше забравил своя кон, както й конете на другарите си.

— Пит Холбърс, старий Куне, виждаш ли, че старата ми кобила е пак при мене? — запита щастливият Хамърдъл.

— Хм, ако мислиш, че я виждам, то аз нямам нищо противно by god, още малко и с тебе, и с нея щеше да бъде свършено!

— Дали щеше да е свършено, или не, е все едно, но ми се иска да разбера кои са хората, които заедно с дребния Кънинг,.. sdeath, това не е ли дяволският кормчия от Джърмани, който има огромни юмруци и пие така страшно много?

— Разбира се, че съм аз, дебело буре! Значи още ме помниш, а? Пак се прехвърлих през океана заедно с мастър Тресков и мастър Тиме, защото…

— Мастър Тиме? — попита бързо Дедли-гън. — А-а, Петер Полтер! Наистина това си ти! Какво търсиш пак в саваните и какво искаше да кажеш с твоя „мастър Тиме“?

— Това е ей този човек, който е дошъл заедно с господин Тресков, за да посети чичо си.

— Този ли?

Той отстъпи крачка назад, огледа дълго и изпитателно племенника си, после протегна и двете си ръце и извика:

— Няма измама, не! Познавам тези черти. Хайнрих, племеннико, добре дошъл, хиляди пъти добре дошъл!

Двамата се прегърнаха продължително, а останалите стояха мълчаливо наоколо, докато Дедли-гън се опомни и разбра, че неговият скъп племенник все още е изложен на опасност. Храбрият ловец не се страхуваше заради себе си, но сега го пусна и нареди:

— Сега не му е тук мястото за задаване на въпроси и обясняване. Да тръгваме към скривалището, то е съвсем наблизо! Там можем да отпразнуваме пристигането ти и нашето спасение. Ще превържем и раните, с които се отървахме.

Всеки хвана поводите на няколко коня и потеглиха. Продължиха сред тъмнината най-напред между великанските стволове на дърветата; над главите им беше гъстият покрив от короните им. После навлязоха между скали. Извитите пътечки образуваха цял лабиринт, в който дори и през деня можеше да се ориентира само човек, добре познаващ местността. Най-сетне тръгнаха по течението на малко буйно поточе и стигнаха до котловидна долина, в която се намираше тайният лагер на групата трапери и златотърсачи, които предвождаше Дедли-гън. Бяха запалени няколко огъня, а около тях седяха немалък брой уестмани, хората на полковника.

Шеста глава Съзаклятието