Капитан Кайман

Има различни видове треска, които не се дължат на заразата от инфекциозни причинители, споменати в медицинските справочници и въпреки това те могат да бъдат също така заразни и бързо преносими като онези заболявания на човешкия организъм, които се разпространяват от човек на човек под формата на епидемии и намаляват броя на населението в градове и села. Става въпрос за видовете треска, които дължат произхода си не на различните условия, създавани в човешкия организъм, а на политически, религиозни и други фактори, които завладяват мисълта и въображението на цели народи, превръщат най-спокойното и уравновесено състояние на хората в избухващи страсти и довеждат до бързо разпространяващо се състояние на безумие, а после отстъпват много бавно на нормалните и законни порядки.

Такъв вид треска можем да наблюдаваме във всички времена и всички части на земното кълбо. Почти винаги тя е свързана с мисълта за печалба, която възбужда в крайна степен умовете на отделни хора, както и на широки слоеве от обществото, и подтиква грубата сила към всевъзможна изява и върховно напрежение. Спомнете си само за Калифорния! Броят на заселниците в тази земя беше твърде малък. Но ето че един щастливец открил, че в долините й се крият несметни златни съкровища. Тази новина обиколи светкавично целия свят и за кратко време там вече гъмжеше от авантюристи от всички континенти, които се бяха стекли, за да се опитат да отворят вратата на съкровищницата, крила блестящите си неподозирани богатства милиони години. За мигове никнеха цели лагери от палатки и бараки, многобройни поселища израстваха като из земята и там, където местоположението им се окажеше добре избрано, се превръщаха с небивала бързина в градове, а жителите им наброяваха скоро стотици хиляди души.

Един от тези градове е Сан Франциско, владетелят на Златната страна и на Тихия океан.

Ако човек застане днес на кея на градското пристанище, за да наблюдава човешката тълпа, която се движи почти в хаотичен безпорядък, ако човек се загледа в широките и дълги улици, просторни площади, разкошни дворци и постройки, зад чиито бляскави стъкла са струпани всевъзможни предмети и украшения от злато или всичко онова, което може да имаш срещу злато, той много трудно ще може да повярва в нищожното мизерно начало, от което се е родил и израснал този световен град на блестящия метал.

И както се надигат и сгромолясват огромните вълни в открито море, както пъстрата тълпа от всички краища на света се блъска и тика, натиска и напира безспирно из улиците, площадите и обществените сгради, така и непостоянното щастие издига и сгромолясва хората, така и капризната съдба изтиква топката за игра, наречена човек, нагоре, към някой уж сигурен връх, за да го блъсне в следващия миг отново долу, на дъното, където пълзят многочислените „паразити на обществото“. Онзи, който до вчера е бил величан като милионер и са му завиждали, може би още днес ще тръгне на път към златните мини с кирка, лопата и карабина, за да спечели отново изгубеното си богатство. Тези хора са обикновено от съмнителен произход и някои членове на човешкото общество с бляскава външност се разкриват в края на играта като лишени от всякакъв морал авантюристи, чието съществувание е било зависимо изключително от каприза на съдбата…

Един ветроход се движеше по курса от Акапулко към Сан Франциско. Това беше тримачтов кораб, здраво построен, с красива линия, на чиито нос и кърма се виждаше името му, написано със златни букви: „L’Horrible“. Униформата на екипажа показваше, че се числи към военния флот на Съединените щати, макар по някои дребни особености в линията му, както и в такелажа, можеше да се предположи, че не е бил строен за тази цел.

В настоящия момент капитанът бе застанал на задната палуба и беше отправил поглед нагоре към вантите, където висеше един моряк с бинокъл в ръка и се оглеждаше внимателно.

— Е, Джеймс, видя ли го? — попита той.

— Ай, ай, кептън, плава точно пред бинокъла ми! — отвърна морякът, като посочи с ръка по посока на вятъра. Той се беше обърнал към своя началник с „капитане“, въпреки че последният носеше отличията на лейтенант от военноморския флот. Но един чин по-нагоре никога не може да навреди, още повече когато въпросното лице го заслужава.

— Какъв курс държи?

— Тръгва подир нас, мастър. Струва ми се, че идва от Гуаякил или Лима, а може би дори и от Валпарайсо, защото държи курс, който минава още по на запад от нашия.

— Какъв кораб е това, Джеймс?

— Още не мога да кажа, сър! Нека се приближи още малко.

— А ще се приближи ли?

— Сигурно е, кептън!

— Почти не ми се вярва — гласеше отговорът. — Любопитен съм да видя кораба, който ще изпревари с платната си „L’Horrible“.

— Хм — обади се морякът, като слезе от вантите и даде далекогледа на лейтенанта, — познавам един, който може да го изпревари!

— Кой е той?

— „Swallow“, сър.

— Да, той може, но иначе никой друг! Как ли ще попадне обаче „Swallow“ в тези води?