Капитан Кайман

Така стигнаха до ръба на един „gutter“, както пионерите в Дивия запад наричат остроръбестите долчинки, които често се срещат в девствените гори, тесни, дълги и дълбоко пресечени. Кънинг внимателно приближи главата си към ръба и погледна надолу. Точно под тях на дълбочина от около петнадесетина метра гореше огън, около който седяха тридесетина червенокожи и бели мъже, а малко настрани от тях, зорко наблюдавани, лежаха три човешки фигури, чиито крака и ръце бяха вързани.

— At length, ето ги! — обади се тихо дребният трапер. — А те и не подозират, че тук отгоре ги зяпаме така великолепно, хи-хи-хи-хи! Но кои са онези тримата там? Мешърс, да се промъкнем още малко напред, ей до онези папратови храсталаци; оттам ще можем да видим лицата им!

Гъстите папратови листа растяха до самия ръб на долчинката и им даваха възможност да се прикрият толкова добре, че бе невъзможно да бъдат забелязани.

— Zounds — прошепна Кънинг, след като отново бе хвърлил поглед надолу, — това е нашият кърнъл заедно с Пит Холбърс и Дик Хамърдъл. Нападнали са ги и са ги пленили!

— Дедли-гън ли? — попита кормчията, като провря главата си между широките листа — Heavens — vraiment — наистина! Бен, да скоча ли долу да ги измъкна с помощта на двата си юмрука от това неприятно положение?

— Почакай още малко, приятелю, да видим най-напред какво ще става тук! Не виждаш ли, че тези подлеци са се скупчили така наблизо само за да решат съдбата на пленниците си? Онзи чернобрад ловец ръководи съвещанието и огелаласите са се съгласили с това, следователно вождът им трябва да е паднал убит край железопътния насип. Вижте, вече приключиха и предводителят им става!

И наистина беше така. Един от белите ловци, който по всяка вероятност беше техният предводител, се изправи и се приближи към пленниците. Той развърза ремъците около краката им и им направи знак да станат. След това им каза със заповеднически тон:

— Чуйте какво се реши за съдбата ви! Ти си Дедли-гън, предводителят на ловците, които имат нейде тук из гората тайно скривалище, нали?

Заговореният кимна утвърдително.

— Ти си убил Мато-си, вожда на тези храбри червенокожи? Отново последва същото кимване.

— Хората казват, че си донесъл от планините голямо количество злато и си го натрупал в скривалището си. Вярно ли е?

— Много злато!

— И че си складирал няколко хиляди бизонски кожи?

— Уел, мастър, добре си информиран.

— Тогава слушай какво имам да ти кажа: тези червенокожи мъже искат смъртта на всички ви. Вярно е, че им дадох съгласието си, но познанията им по английски не са достатъчни, за да следят думите ми, затова ще ви направя едно предложение.

— Говори!

— Ще ни заведеш до вашето скривалище, ще ни дадеш златото и кожите, а след това всички сте свободни!

— Това ли е всичко, което искаш от нас?

— Да. Решавай бързо!

— Изглежда, че си слушал дяволски малко за Дедли-гън, мастър, иначе нямаше да ми правиш такова гламаво предложение. Съюзил си се с червенокожите негодници само заради златото ми. Един бял в съюз с червенокожи срещу бели; много по-голям подлец си и от тях. Нека бъде проклето името ти во веки веков! Или наистина ме смяташ за толкова глупав да ти повярвам, че след като получите онова, което желаете, ще ни освободите?

— Ще удържа обещанието си и ти забранявам всяка обидна дума!

— Можеш да го разправяш на някой грийнхорн, но не и на мене! Много добре знаеш, че ще използвам свободата си, за да те изправя пред дулото на карабината си и да си възвърна ограбеното. Застреляй ни, ако имаш нужната смелост!

Сигурно Дедли-гън беше разбрал, че може да се държи така смело. Докато говореше, погледът му беше огледал ръба на падината бързо и изпитателно, след което също така бързо се бе отместил. По устните му заигра едва забележима усмивка на задоволство.

Този поглед не беше убягнал от внимателното полицейско око на Тресков, той се взря насреща към мястото, което бе привлякло вниманието на Дедли-гън, и трепна неволно.

— Погледни насреща- пошепна той на Бен Кънинг, който лежеше до него, — виждам главата на един индианец! Дребният ловец последва указанието му и тихо каза:

— Good-lack, Бога ми, това е Винету, апачът! Предполагах, че ще се появи, нали е бил заедно с нашия кърнъл! Не е бил пленен и ги е последвал, за да ги освободи. Трябва да му дам нашия сигнал!

Той доближи едно листо до устните си и след малко се разнесе песента на американски щурец. Звукът не можеше да събуди подозрението на враговете им, защото този вид щурец се среща твърде често. Обаче Винету погледна учудено към тях, след което изчезна. И тримата пленени ловци бяха наострили слух, но не се издадоха нито с някое движение, нито лицата им промениха изражението си.

— Да ви застрелям ли? — попита онзи, като повдигна рамене. — Какво си въобразяваш! Ще трябва да ви предам на индианците, а те ще ви вържат на кола на мъченията. И без това ще вземем златото и кожите. Само дяволът би ни попречил да намерим някоя следа от хората ти. И така, вразуми се, мастър, и кажи да!