Читаем Капитан Кайман полностью

— И тогава се натъкнахте на „Флорида“?

— Не бързай бе, новобранец! Стоя си една сутрин на кормилото, а трябва да знаете, че капитанът ме беше назначил почетен кормчия, както вече споменах, и си мисля за майка Дод и за радостта й, когато пак се появя при нея. Ние плавахме малко по-напред, докато „L’Horrible“ ни следваше с всичките си ветрила, когато морякът от наблюдателницата извика:

— Дим на изток-североизток!

Можете да си представите, че веднага всички се намериха на палубата, защото няма шега с един параход, ако носи неприятелски флаг. Капитанът се покатери горе на главната мачта, извади далекогледа, поклати глава, скъси някои ветрила, за да ни достигне „L’Horrible“ на разстояние, от което можехме да разговаряме. Когато ни наближи, той извика:

— Видяхте ли параход, лейтенанте?

— Да, сър!

— Какъв може да бъде?

— Не знам — отговори лейтенант Дженър, — няма мачти и няма висок корпус. Гази дълбоко, много дълбоко, сър!

— Сигурно ще е някой от разрушителите на южните щати. Искате ли да се махнете от пътя му?

— Ще постъпя както постъпите и вие.

— Добре. Нека първо го поогледаме по-подробно!

— Well, сър, но сме десетократно по-слаби.

— По-слаби сме, но сме десетократно по-бързи. Кой ще командва?

— Вие.

— Благодаря! Ще му позволим да се приближи. Ако вдигне неприятелски флаг, ще започнете да бягате пред него в открито море. Аз ще се погрижа да го привлека към моя кораб и ще го накарам после да заседне в пясъка. След това ще се приближите и ще го нагостите с вашите снаряди!

— Well, well! Има ли още нещо?

-Не!

След това ние свихме големите ветрила, свалихме и малките заедно с щангите и прътите, така изглеждаше, че сме претърпели авария по време на някоя буря и не можем да мръднем от мястото си. Оставихме го да се приближи на един изстрел разстояние. Тогава той даде сигнала за издигане на флаговете. Ние развяхме звездния флаг с ивиците, а той ни показа парцала на южните щати. Това беше новият разрушител „Флорида“, с двойна броня и стоманен рог, с който може да изпрати и най-добрата фрегата на морското дъно.

— И се осмелихте да го нападнете?

— Ха, аз съм Петер Полтер от Лангендорф и съм се кютечил с подлите огелаласи. Защо тогава трябва да се страхувам от някакво ламаринено корито? Добрият кораб от дърво е много по-хубав от един такъв железен сандък, от който не можеш да си издялкаш дори и една нищо и никаква клечка за зъби. И нашият адмирал Феръгът казва така. Те ни подканиха да се предадем, но ние им се изсмяхме и се стрелнахме покрай тях под снарядите им. „Флорида“ се обърна, за да ни преследва и да забие рога си в дървения ни корпус, аз обаче завъртях кормилото и му се изплъзнах. Той отново се обърна, но аз се отдалечих от него. Така продължихме да се движим, като завивахме и се изплъзвахме, докато той изгуби търпение и забрави всякаква предпазливост. Снарядите му не ни причиниха никакви щети, преминаваха над главите ни. Той обаче ни последва необмислено близо до брега и заседна на пясъчен нанос, над който ние преминахме, защото не газим толкова надълбоко.

— Браво, хей, да живее „Swallow“!

— Да, да живее, момчета, пийте!

След като кормчията изпразни каната си с една несравнима глътка, продължи:

— Насочихме се към кърмата му и докато целият му екипаж се намираше в помещенията под ватерлинията, един наш снаряд разби кормилото му, така че той бе напълно изгубен. Приближи се и „L’Horrible“. „Флорида“ не можеше да се защищава; разрани корпуса си в пясъците и водата започна да нахлува в него. Ние й помагахме. По едно време онези свалиха флага — трябваше да се предадат. Взехме екипажа им на нашия борд и едва свършихме тази работа, когато „Флорида“ легна на една страна и вълните го погълнаха.

— Ха така! Три пъти „ура“ за „Swallow“!

— Благодаря, момчета, но не забравяйте и „L’Horrible“. Той също добре си свърши работата!

— Добре. Тогава една наздравица и за „L’Horrible“! Да се чукнем.

Чашите и каните иззвъняха. В този момент отвън се разнесоха няколко топовни изстрела, което показваше, че някакъв кораб влиза в пристанището. Веднага след това по улиците се дочуха тичащи стъпки и многогласна глъчка, като че ли предстоеше някакво изключително събитие. Петер Полтер стана, приближи се до прозореца и го отвори.

— Хей, човече, какво сте се разтичали всички? — попита той, като задържа за ръката един от бързащите хора.

— Радостна вест, мастър, „Swallow“, който се е сражавал така великолепно с „Флорида“, влезе току-що в пристанището. Всички кораби са вдигнали флаговете си, за да отдадат почести на храбрия капитан, а ние бързаме да гледаме как ще хвърли котва.

— Благодаря, мастър.

Той блъсна прозореца и като се извърна, забеляза, че след тази новина всички посетители са станали от местата си, като бяха готови да изоставят дори и безплатната бира, само и само да могат да присъстват на акостирането на прочутата шхуна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза