Капитан Кайман

— Тогава бързо горе, да си изпълните дълга! Но, момент, ако капитан Кайман остане жив тази вечер, пратете му много здраве от мис Адмирал!

Тя побягна обратно към каютата, взе куфарчето и се изкачи на палубата. Стигна незабелязано до релинга. С едната ръка, хванала куфарчето, тя се опита да се спусне по въжето към Лодките, когато някой я сграбчи. Петер Полтер я беше видял и бе дотичал.

— Стой, момчето ми — извика той, — накъде се каниш да опънеш ветрилата с това куфарче? Я почакай малко!

Тя не му отговори, но се помъчи да се изтръгне от него. Напразно. Нищо не можеше да направи срещу такава великанска сила. Той я държеше така здраво, че не можеше да помръдне. Извика неколцина от другарите си, които я вързаха.

Капитанът на пиратите беше изненадан от това нападение, но успя бързо да се съвземе.

— Бързо при мен! — изкрещя той, като побягна към главната мачта, за да заеме с хората си по-сигурна позиция. Те го последваха.

— Който има оръжие, да задържа врага, останалите да вземат абордажните брадви през задния люк!

Думите му посочиха единствения останал път за спасение. Докато малцината въоръжени пирати се нахвърлиха върху налитащия ги неприятел, останалите се втурнаха бързо надолу и за секунди се върнаха въоръжени с ножове и абордажни брадви.

Въпреки че първата атака бе взела своите жертви, пиратите бяха все още далеч по-многобройни от екипажа на „Swallow“, така че се завърза битка, която беше още по-ужасна, защото полесражението не можеше да се огледа и отделните двубои оставаха скрити.

— Донесете факли! — изрева Камен.

И тази заповед бе изпълнена. Но едва светлината им озари кървавата сцена и капитанът се сепна, като че ли бе видял някой призрак. Нима беше възможно това? Точно пред себе си той забеляза Винету, апача, с томахок в десницата, а в лявата ръка с ножа за скалпиране. А край него се развяваше като дълга грива косата на Дедли-гън.

— Бялата змия ще изгуби отровните си зъби! — извика индианецът, разблъска хората, които го отделяха от пирата, и го сграбчи за гърлото. Камен се опита да се освободи от неприятеля си, но не успя. Хвана го и траперът и за секунди ръцете му бяха вързани със здрави ремъци.

Нападението бе връхлетяло пиратите като някой объркан, парализиращ и страшен кошмар. Изненадата беше отслабила съпротивата им, а пленяването на техния предводител им отне сплотеността и последните остатъци от храброст. В този момент люкът се отвори и избълва пленения екипаж на „L’Horrible“. Първият от тези хора забеляза веднага лейтенант Дженър.

— Ура, лейтенант Дженър, ура, дръжте тези негодници! -завика той.

Всеки от тях грабна по някое от захвърлените наоколо оръжия. Пиратите попаднаха между два огъня. Бяха загубени.

Сред пиратите се сражаваха двамина, обърнати гърбом един към друг; който се приближеше твърде много до тях, заплащаше с живота си. Това беше „обърнатият сандвич“, Хамердъл и Холбърс. В този момент последният от тях обърна глава настрани, за да бъде разбран от приятеля си.

— Дик, ако мислиш, че онзи подлец е Петер Волф, то аз нямам нищо против.

— Този Петер… проклето име, никога няма да се оправя с него. Къде е, казваш?

— Ей там, до онази хикория, която тези чудновати хора наричат мачта.

— Дали е мачта или не, е все едно. Ела, старий Куне, ела да го хванем жив!

И един друг беше забелязал Летрие, а именно Петер Полтер, кормчията. Той беше захвърлил ножа, револвера и абордажната секира и беше докопал едно дебело дърво, което му беше по-удобно. Всеки удар с него просваше по един човек на земята. По този начин се беше врязал надълбоко в гъстите редици на пиратите, когато забеляза Летрие. В следващия момент се озова пред него.

— Mille tonnerre, самият Марк! Познаваш ли ме, мошенико? — извика той.

Летрие отпусна вдигнатата си десница и прибледня като мъртвец. Беше разпознал противника си, който го превъзхождаше двукратно и трикратно.

— Хайде, момчето ми, ще ти покажа за кого е ударил часът!

Той го сграбчи с двете си ръце, вдигна го с лекота и го запокити с такава сила към задната мачта, около която кипеше ръкопашната схватка, че се разнесе силно пращене и Марк се простря на земята като смазан и пребит. Двамата ловци закъсняха.

Най-после пиратите разбраха, че за тях няма никаква надежда, и се предадоха, въпреки че по този начин не можеха да получат право на помилване.

Многогласно „ура“ проехтя на палубата. „Swallow“ отговори с три топовни изстрела. Той беше защитил достойно името си и бе прибавил към старата си слава нов подвиг…

Десета глава В Хоубоукън

Отново се пренасяме при майка Дод в Хоубоукън. Добрата работлива жена си беше все същата. И ако се беше променила с нещо, то това бяха няколко сантиметра повече в диаметъра на обемистата й фигура. Беше вече късно следобед и бяха надошли доста посетители.