Капитан Кайман

— Искам да избягна воденето на битка борд срещу борд. Знам, че никой от вас не се страхува, но трябва да си възвърнем кораба невредим. Капитан Кайман сам се е поставил извън всякакви закони и ще се отнасяме към него като към бандит. Ще превземем „L’Horrible“ с хитрост.

— Само така, капитане!

— Сега имаме новолуние и водната повърхност е черна. Ще се движим пред тях само с грота. Ще помислят, че сме изпаднали в беда, ще дрейфуват и ще ни посрещнат като законна плячка.

— Точно така! — разнесе се наоколо.

— Преди да се отправят към нас, ще спуснем лодките във водата. На борда ще остане само кормчията с още шест човека. Ние останалите ще се спуснем в лодките, готови за абордаж, и докато вниманието им е привлечено от лявата страна с нашия кораб, ще се качим на палубата им отдясно. А сега се пригответе!

Докато „Swallow“ се носеше по вълните с намалена скорост, „L’Horrible“ се движеше напред с обичайната си бързина. Нощта бе настъпила, не бяха забелязали никакво ветрило и екипажът се чувстваше в абсолютна безопасност. Пиратският капитан току-що беше имал нов разговор с пленничката си, завършил както винаги безрезултатно, и се канеше вече да си легне да спи, когато изведнъж дочу слаб изстрел от доста голямо разстояние. Бързо се озова отново на палубата. Разнесе се втори изстрел, последва го и трети.

— Сигнални изстрели за помощ, кептън — каза Дългия Том, който се намираше близо до него.

— Ако бяха зад нас, можеше да бъде и някаква хитрост, но щом са пред нас, това е напълно изключено. Сигурно е някой кораб, останал без мачти, иначе трябваше да забележим ветрилата му още привечер. Топчия, дай една ракета и три изстрела!

Ракетата се издигна нагоре и изстрелите изтрещяха. Сигналите за помощ от другия кораб се повториха.

— Приближаваме се към тях, Том. Ще падне плячка, това е всичко. — Той вдигна нощния далекоглед към очите си. — Погледни, ето там е. Останало му е само едно старо ветрило. Вятърът е малко силен, но ще дрейфуваме, за да говоря с него!

Той даде необходимите заповеди. Ветрилата се спуснаха, корабът се завъртя и после заплава на неголямо разстояние редом със „Swallow“.

— Ахой, кой кораб е пред нас? — разнесе се глас отсреща. Почти целият екипаж на „L’Horrible“ се беше струпал към лявата страна на палубата.

— Кръстосвач на Съединените щати. А вие кои сте?

— Бързоходен кораб на Съединените щати „Swallow“, лейтенант Уолпоул — разнесе се глас, но не отсреща, а от към дясната страна на палубата на „L’Horrible“.

Към пиратите изтрещя добре прицелен залп, а после върху тях се нахвърлиха тъмни силуети. Разбойниците не бяха предполагали, че ще бъдат нападнати, и бяха почти невъоръжени. На Уолпоул се бе удало да проведе плана си.

Само един-единствен човек бе успял да забележи приближаването на лодките — мис Адмирал. Едва капитанът бе затворил вратата зад гърба си и тя успя да се изправи с големи мъки, въпреки че беше вързана. Приближи се до стената на койката, където беше открила дълъг пирон с остри ръбове. Вече няколко нощи тя се мъчеше да протрие в него въжетата си и днес според нейните планове трябваше да бъде свободна. Вече се беше заловила здравата за работа, когато се разнесоха трите изстрела. После тя долови шум от гребла, който се приближаваше. Какво ставаше? Нападение? Битка? Спасяването на претърпели корабокрушение? Всеки един от тези случаи бе подходящ да подпомогне нейните планове. След пет минути страхотно напрежение ръцете й бяха свободни, а вече и въжетата от краката й бяха претъркани, когато горе на палубата затрещяха револверните изстрели и се разнесе тропотът на ръкопашна схватка. Тя не се попита повече за причината; знаеше, че капитан Кайман е все още горе. Със силен ритник изкърти вратата на каютата и смъкна от висящите по стените оръжия толкова, колкото й бяха необходими, за да бъде готова да посрещне всякаква изненада. След това през десния люк хвърли изпитателен поглед към водната повърхност. Три лодки бяха вързани за едно въже, което не бяха прибрали при настъпването на нощта. Това беше направо непредпазливо.

— Нападнали са ни — промърмори си тя, — но кой? Ха, това е наказанието! „L’Horrible“ отново е загубен и аз самата ще погубя капитана му. Все още пленниците не са минали на наша страна! Ще ги освободя и ще избягам. Намираме се под ширината на Акапулко. Ако се промъкнем незабелязано в една от лодките, за два дни ще достигнем сушата!

В един ъгъл на каютата имаше малък ръчен куфар. Тя взе две шепи бисквити и две шишета лимонада, които се намираха на масата. После отвори скривалището, измъкна оттам съкровището си и го прибра в куфара. Сега се запромъква нагоре към люка, за да разбере какво е положението. Пиратите бяха нападнати и изтласкани към задната палуба. Поражението им беше неизбежно. Тя се спусна обратно надолу, отправи се към трюма и махна резето от вратата, която водеше към него.

— Не спите ли? — попита тя пленения екипаж на „L’Horrible“.

— Не, не, какво става горе? ; — Пиратите са нападнати. Вързани ли сте?

— Не.