Читаем Кармила полностью

Наслаждавайки се на красотата, баща ми и аз гледахме мълчаливо пространството пред нас. Двете гувернантки стояха малко зад нас, разговаряха за гледката и бяха твърде красноречиви относно луната. Госпожа Перодон беше пълна, на средна възраст, романтична, говореше и въздишаше поетично… Госпожица дьо Лафонтен, също като баща си — германец, считащ се за психолог, метафизик и мистик — сега заяви, че когато луната свети с такава обилна светлина, е всеизвестно, че това е признак за особена духовна дейност. Ефектът на пълнолунието при такава яркост е разностранен. Той влияел на сънищата, влияел върху сомнамбулизма, влияел на нервните хора. Имал чудни физични влияния свързани с живота. Госпожицата разказа как един неин братовчед, който бил моряк на търговски кораб, заспал на палубата в такава нощ с лице изцяло обърнато към лунната светлина. Сънувал старица, драскаща го по бузата. Когато се събудил цялото му лице било ужасно изкривено на една страна и ликът му никога не възвърнал своето нормално състояние.

— Луната тази нощ — каза тя, — има силно божествено и притегателно въздействие! Забележете, когато погледнете зад вас към фасадата на замъка, как всичките му прозорци блестят и трепкат в сребристо великолепие, сякаш невидими ръце са запалили светлините в стаите, за да посрещнат вълшебни гости.

Има лениви състояния на духа, в които самите ние не сме разположени да разговаряме. Но разговорът на другите е приятен за нашите безразлични уши. Аз продължавах да съзерцавам, задоволена от звънкия разговор на дамите.

— Изпаднах в едно от моите потиснати настроения тази вечер — каза баща ми след известно мълчание. Цитирайки Шекспир, който често четеше на глас, с цел да поддържаме нашия английски, той продължи:

Наистина защо съм скръбен аз не знам:Туй уморява ме и тебе уморява,Но как тъй стана — как се случи?

— Забравих останалото. Но се чувствам така, сякаш някакво голямо нещастие е надвиснало над нас. Предполагам, че отчаяното писмо на генерала има нещо общо с това.

В този момент, необичаен шум от колела на карета и много копита по пътя, привлече нашето внимание. Те сякаш се приближаваха откъм възвишението над моста и много скоро екипажът се показа от тази посока. Първо двама конника пресякоха моста, след това се появи една карета, теглена от четири коня, а други двама мъже яздеха след нея. Изглеждаше като карета на някоя видна личност и всички бяхме веднага увлечени да наблюдаваме това твърде необикновено зрелище. След няколко мига то стана още по-интересно, защото когато каретата премина най-високата част на стръмния мост, коня на един от водачите се подплаши и предаде уплахата на останалите. След един или два скока напред, всички заедно се впуснаха в див галоп, повличайки със себе си яздещия отпред конник. С грохот се понесоха по пътя към нас, с бързината на идващ ураган. Възбудата от гледката беше станала още по-силна поради ясните, проточени писъци на женски глас от прозореца на каретата.

Всички се взирахме с любопитство и ужас, баща ми мълчаливо, останалите с различни възклицания от уплаха. Напрежението ни не трая дълго. Точно преди да стигнат подвижния мост на замъка, по пътя от който те идваха се извисяваше огромна липа. От отсрещната страна се издигаше стар каменен кръст, при видът на който конете, сега вече движещи се с наистина ужасяваща бързина, свиха така сякаш искаха да докарат колелетата върху подаващите се от земята корени на дървото. Знаех какво щеше да последва. Закрих очи и обърнах глава встрани. В същия миг, чух вик от моите приятелки, които бяха отишли малко напред. Любопитството отвори очите ми и аз видях сцена на крайно объркване. Два от конете бяха на земята, каретата лежеше на една страна, с две колела във въздуха.

Мъжете бяха заети с освобождаването на впряговете и една дама със заповеднически вид и осанка беше излязла. Тя стоеше със стиснати ръце, повдигайки кърпичката си от време на време към очите. През вратата на каретата изнесоха млада дама, която изглеждаше безжизнена. Моят мил, стар баща беше вече при по-възрастната дама, с шапка в ръка, очевидно предлагайки своята помощ и запасите на своя замък. Дамата изглежда не го чуваше и не обръщаше внимание на нищо друго освен на крехкото момиче, което бе положено върху наклона на насипа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза