Катедралата

Мегън се появи от отвора на стълбището. Носеше тялото на брат си. Застана в центъра на светилището и завъртя празен поглед. Там, откъдето бе минала, се влачеше кървава диря, която се превърна в локвичка на мястото, където спря. Хики пое Педар от ръцете на сестра му и го отнесе до органа. Подпря го на конзолата и го зави с палтото си.

Галахър свали пушката си от рамо и слезе на площадката пред криптата. Изкрещя на полицаите, които предпазливо разглеждаха вратата:

— Назад! Омитайте се!

Те изчезнаха в страничните коридори на ризницата.

Мегън остана, неподвижно загледана в локвата кръв. Единствените звуци в катедралата бяха ударите на камбаните и настойчивото звънене на телефона.

Брайън Флин гледаше от балкона и продължаваше да бие камбаните. Лиъри го погледна особено, Флин се концентрира върху клавиатурата, довърши „Дани бой“ и започна „Умиращият бунтовник“. Каза в микрофона:

— Господин Съливан, гайдата, ако обичате. Дами и господа, песен, моля. Той запя. Към него колебливо се присъединиха другите гласове. Гайдата на Съливан изви глас.

Нощта беше тъмна и битката свърши.

Над улица О’Конъли луната изгря.

Стоях там, където храбри мъже си отидоха. И никога вече не ще им чуем гласа.

Джон Хики вдигна слушалката на телефона. По линията долетя почти истеричният глас на Шрьодер:

— Какво стана? Какво стана? Хики изръмжа:

— Затвори си плювалника, Шрьодер! Заложниците са живи. Вашите хора видяха всичко. Вече сме ги вързали с белезници и няма да има повече опити за бягство. Край на разговора.

— Чакайте! Кажете ранени ли са? Мога ли да изпратя лекар? — Те са в сравнително добра форма. Ако толкова те интересува, едно от моите момчета е ранено. Сър Харолд Бакстър, рицар на Нейно величество, премаза гърлото му с пушка. Толкова неспортсменско.

— Пресвети Боже… Слушайте, ще изпратя лекар…

— Ще ти се обадим, ако имаме нужда от лекар. — Той погледна към младия Фицджералд. Гърлото му вече беше гротескно издуто. — Трябва ми лед. Изпратете малко при вратата. И тръба, която да поставим в трахеята му. — Моля ви… нека да изпратя…

— Не! — Хики разтърка очи и политна напред. Чувстваше се много изморен и се надяваше всичко да свърши по-скоро, отколкото беше смятал.

— Господин Хики…

— Я се разкарай, Шрьодер! Защо не млъкнеш?

— Мога ли да говоря със заложниците? Господин Флин обеща, че мога да говоря с тях след прескон…

— Те загубиха правото си да говорят с когото и да било, включително и помежду си.

— Сериозно ли са пострадали?

Хики огледа превитите хора в светилището.

— Стига им и това, че са живи. Шрьодер каза:

— Не загубвайте това, което спечелихте, господин Хики. Искам да ви съобщя, че сега има много хора на ваша страна. Вашата реч беше… Великолепна. Блестяща. Това, което казахте за вашето страдание, за страданието на ирландците…

Хики се засмя уморено.

— Да, традиционният ирландски възглед за историята. Който на моменти е в разрез с фактите, но те никога не са били в състояние да го променят. — Той се усмихна и се прозя: — Всички го взеха за чиста монета, нали? Телевизията е прекрасно нещо.

— Да, сър. И камбаните, видяхте ли по телевизията?

— Какво стана с онези песни, които трябваше да поръчате?

— О, имам няколко тук…

— Заври си ги в задника.

След кратко мълчание Шрьодер продължи:

— Независимо от всичко, беше наистина невероятно. Никога не съм виждал по-красиво нещо в този град. Не изгубвайте това, недейте…

— То вече е загубено. Дочуване, Шрьодер.

— Почакайте! Не затваряйте! Само едно нещо още. Господин Флин обеща да изключите заглушаващото устройство…

— Не ни изкарвайте виновни за проблемите си с радиовръзките. Купете си по-добра апаратура!

— Просто се страхувам, че без радиоконтрол полицията може да реагира пресилено на някоя предполагаема опасност и…

— И какво?

— То едва не стана. Затова се чудех дали няма да се съгласите да го изключите…

— Само ще се изключи, когато гръмне катедралата — той се засмя.

— Хайде, господин Хики… изглеждате ми изморен. Защо всички не дремнете малко? Обещавам ви час-два примирие. Ще ви изпратя храна и…

— Или ще бъде погълнато от огъня на тавана. Толкова много години… А сега тази сграда, пуф! Ще се срине за секунди.

— Господине… предлагам ви примирие… — Шрьодер си пое въздух и продължи със загадъчен тон: — Един инспектор от полицията… надявам се, ви е предал доклад за състоянието на…

— Кой? О, високият със скъпия костюм. Дръжте този човек под око, той предлага подкупи.

— Обмисляте ли да отстъпите при условията, които ви предаде той?

— Като протестанти от Ълстър, ние обичаме да казваме „Нито на инч!“ Или сега казват „сантиметър“? Инч. Да, инч.

— Това е справедливо разрешение на…

— Не се приема, Шрьодер! Не ме занимавай повече с това. Шрьодер рязко попита:

— Мога ли да говоря с господин Флин?

Хики вдигна поглед към балкона. Там имаше вътрешен телефон, който Флин не беше използвал.

— Тъкмо стигна до един труден пасаж на мелодията. Не чуваш ли? Прояви малко разбиране — отговори Хики.

— Не съм чувал гласа му отдавна. Очаквахме той да дойде на пресконференцията. Той… добре ли е?

Хики извади лулата си и я запали.