Катедралата

— Доколкото може да бъде млад мъж, който размишлява върху своята неизбежна смърт, тъгува по изгубена любов и преживява трагедията на една загубена страна и една загубена кауза.

— Нищо не е загубено…

— Шрьодер, ти разбираш ирландския фатализъм, нали? Когато ирландците запеят тъжни песни и заплачат над халбите с бира, означава, че са на прага на извършването на някое безумство. Твоят хленчещ глас няма да оправи настроението на Брайън Флин.

— Не, слушайте, вие сте близо до… Нищо не е загубено…

— Всичко е загубено! Чуй камбаните, Шрьодер. Между техните удари ще чуеш воя на духовете, които вещаят смърт и ни предупреждават за нейното приближаване.

Той затвори телефона. От светилището го гледаше Мегън. Хики сведе поглед към Педар Фицджералд.

— Той умира, Мегън.

Тя кимна неуверено и той я погледна. Внезапно му се стори като ужасено дете.

— Мога да го предам на полицаите и да оживее, но… Тя разбираше добре, че така няма да има нито победа, нито пощада за тях, нито освобождение за хората в Северна Ирландия, и че тя и всички в катедралата ще умрат. Погледна бледото лице на брат си, което започваше да посинява.

— Искам да остане тук, с мен. Хики кимна.

— Това е правилното решение, Мегън. Отец Мърфи се обърна:

— Трябва да бъде откаран в болница. Мегън и Хики не отговориха. Отец Мърфи продължи:

— Нека да му дам последно причастие… Хики го сряза:

— Имате си проклет ритуал за всяко нещо, а?

— За да спасим душата му от вечни мъки…

— Именно хора като теб са създали такава лоша слава на вечните мъки в ада. — Той се засмя. — Обзалагам се, винаги носиш малко светено масло у себе си. Човек никога не знае кога някой католик ще хвърли топа пред очите му.

— Да, наистина нося светено масло. Хики се ухили.

— Браво. По-късно ще си изпържим яйца.

Отец Мърфи му обърна гръб. Мегън отиде до Морийн и Бакстър. Морийн я гледаше право в очите. Мегън се изправи над тях двамата, после клекна до проснатия Бакстър и разкопча колана му. Изправи се с разкрачени крака и стовари със свистене колана върху лицето му. Отец Мърфи и кардиналът изкрещяха. Мегън изплющя по вдигнатите голи ръце на Морийн. Отново замахна да удари Бакстър, ала Морийн се хвърли върху беззащитното тяло и коланът изплющя по врата й.

Мегън удари гърба на Морийн, после краката й, после хълбоците. Кардиналът извърна очи. Мърфи викаше с цяло гърло.

Хики засвири на органа. Франк Галахър седеше на опръсканата с кръв площадка, където беше лежал Фицджералд, и слушаше звука от сипещите се удари. После острите плясъци бяха заглушени от „Умиращият бунтовник“.

Джордж Съливан обърна гръб на олтара и засвири на гайдата си. Аби Боулънд и Иймън Феръл бяха спрели да пеят, но гласът на Флин ги подкани чрез микрофона и те отново запяха. Хики също пееше пред микрофона на долния орган.

Първо видях умиращ бунтовник.

Наведох се над него и чух да казва: Боже, благослови моя дом в Типърери. Боже, благослови моята кауза.

Горе на тавана Джийн Кеърни и Артър Нолти лежаха настрани, сгушени върху вибриращите дъски на пода. Те се целунаха и се притиснаха по-силно. Джийн Кеърни се изтърколи по гръб и тялото на Нолти я покри.

Рори Дивейн погледна от северната кула и изстреля последната сигнална ракета. Тълпите отдолу продължаваха да пеят и той също запя, защото така се чувстваше по-малко самотен.

Доналд Мълинс стоеше под най-долното ниво на камбанарията, безчувствен към всичко, освен гърменето в главата му и студения вятър, който нахлуваше през разбитите прозорци. Извади от джоба си тетрадка с набързо надраскани стихове и я погледна. Спомни си онова, което беше казал Падрейк Пиърс за себе си, Джоузеф Планкет и Томас Макдона в началото на въстанието през 1916-а. „Ако не постигнем нищо друго, поне ще освободим Ирландия от трима слаби поети“. Мълинс се засмя и изтри очите си. Хвърли тетрадката през рамо и тя полетя навън в нощта.

На балкона Лиъри наблюдаваше Мегън през оптическия мерник. С изненада си помисли, че никога, дори като дете, не беше удрял никого. Гледаше лицето на Мегън, движенията на тялото й, и внезапно я пожела.