Катедралата

— Вече чу, не можем да прекъсваме човек, когато бие камбаните. Нищо ли не научи тази вечер? Обзалагам се, че си бил някога обикновено ченге, което е нахълтвало в чужди хотелски стаи да прекъсва хората. Ти си точно такъв тип.

Шрьодер почувства как се изчервява. Чу гръмливия глас на Хики в цялата сграда и смеха на няколко човека в съседната стая. Пръстите му счупиха на две молива, който държеше.

— Искаме да разговаряме с господин Флин, на четири очи, при вратата на ризницата. — Той погледна спящия Бърк. — Лейтенант Бърк желае да говори…

— Както вече самият ти спомена, по-малко объркващо е да се говори с един човек. Щом аз не мога да разговарям с кралицата, и ти не можеш да говориш с Фин Макмейл. Какво ми е лошото на мен? Между другото от какво си се отрекъл през великите пости, от мозъка или от топките си? Аз се отрекох от разговори с глупаци по телефона, обаче в твоя случай ще направя изключение.

Шрьодер внезапно почувства нещо в него да се надига. Положи невероятно усилие да овладее гласа си и да отговори спокойно.

— Господин Хики… Брайън Флин има голямо доверие в мен. Усилията които полагам, честността, която показах…

Смехът на Хики изпълни офиса.

— Изглежда си добро момче, а? Е, той ти е подготвил изненада, Шрьодер, и тя няма да ти хареса.

Шрьодер смънка:

— Предпочитаме да няма изненади…

— Стига с това царствено „ние“. Говоря на теб. Тебе те очаква изненада.

Шрьодер се изправи бързо и очите му се напрегнаха.

— Какво искате да кажете? Какво означава това? Всичко трябва да бъде поставено на масата, щом ще правим честни сделки.

— Белини част от честната сделка ли е? Шрьодер се поколеба. Тази употреба на имена беше обезпокоителна. Тези намеци лично към него не бяха в сценария. Хики продължи:

— Къде е сега Белини? С тебешир пред черната дъска със своето Гестапо? Крои хитри планове да ни убие? Майната му на Белини! Майната ти и на теб!

Шрьодер поклати глава в тихо отчаяние:

— Как са заложниците? Хики отговори с въпрос:

— Още ли не сте намерили Стилуей?

— Имате ли нужда от лекар?

— Разкопахте ли вече гроба ми?

— Мога ли да изпратя храна, лекарства?…

— Къде е майор Мартин?

Бърк лежеше на канапето и слушаше как диалогът се изроди в два монолога. Колкото и безрезултатен да беше досега диалогът, той не бе чувал нищо по-странно от него. Сега разбра без всякакво съмнение, всичко беше свършило.

Шрьодер попита:

— Каква изненада ми е приготвил Флин? Хики отново се засмя.

— Ако ти съобщя, няма да е изненада. Обзалагам се, че като дете си бил невъзможен пикльо, Шрьодер. Винаги си се опитвал да разбереш какво са ти купили за коледа, пребърквал си дрешниците и други такива неща.

Шрьодер не отговори и отново чу смях в съседната стая. Хики продължи:

— Не се обаждай, освен ако не е, за да съобщиш, че печелим. Аз ще ти звъня на всеки кръгъл час до шест часа. В шест и три минути всичко ще свърши.

Телефонът замлъкна. Шрьодер погледна неподвижното тяло на Бърк, после изключи високоговорителите и набра отново.

— Хики?

— Какво?

Шрьодер пое дълбоко дъх и изсъска през зъби:

— Ти си скапан чикиджия! Смятай се за мъртъв!

Затвори телефона и опря треперещите си ръце на бюрото. Усети вкус на кръв в устата си и разбра, че е прехапал долната си устна.

Бърк обърна глава и го погледна. Очите им се срещнаха и Шрьодер отклони поглед. Бърк се обади:

— Всичко е наред.

Шрьодер не отговори и Бърк видя как раменете му се затресоха.

Глава 48

Полковник Денис Лоугън пътуваше на задната седалка на служебната кола по разчистената част на Пето авеню към катедралата. Обърна се към адютанта си, майор Коул:

— Не предполагах, че днес ще мина по същия път.

— Да, сър. Но всъщност вече е осемнайсети март.

Полковник Лоугън подмина забележката и се заслуша в камбаните, които свиреха „Ще те върна у дома, Кетлийн“. След малко попита:

— Вярваш ли в чудеса?

— Не, сър.

— Виждаш ли онази зелена линия?

— Да, сър. Линията по средата на булеварда, по която минахме днес. — Той се прозя.

Точно тя. Преди няколко години кметът Бийм маршируваше на парада с 69-и. Полицейски комисар Код и комисарят по организиране на националните празници Уелш бяха заедно с него. Не беше по твое време, стана преди това.

На майор Коул му се прииска днешният парад да бе станал преди неговото време.

— Да, сър.

— Обаче онази сутрин заваля дъжд, веднага след като мина машината и зелената боя беше отмита по целия път от Четирийсет и четвърта до Осемдесет и шеста улица. По-късно същата сутрин Уелш купил малко боя и накарал своите хора да боядисат на ръка линията точно пред катедралата.

— Да, сър.

— И когато марширувахме с делегацията от градската управа, Уелш се обърна към Код и извика: „Гледай! Това е чудо! Линията пред катедралата е останала!“ Полковник Лоугън се засмя при спомена за тази весела случка и продължи: — А пък Код отвърна: „Виж ти, имаш право, Уелш!“ И му намигна, а после погледна Бийм. „О, Боже!“, каза дребничкият кмет. „Винаги съм мечтал да видя истинско чудо! Досега никога не съм виждал чудо!“

Лоугън се засмя, но се въздържа да удари своето коляно или това на Коул. Шофьорът също се засмя. Майор Коул се усмихна и рече: