Катедралата

— Сър, смятам, че успяхме да съберем повечето офицери и поне половината войници.

Лоугън запали цигара.

— Да… Изглеждат ли ти трезви?

— Трудно е да се разбере, сър.

Лоугън кимна:

— Всъщност, тук не изпитват нужда от нас, нали?

— Трудно е да се определи, сър.

— Мисля, че губернаторът се опитва да спечели точки от демонстрацията на храброст и водачески умения. Как смяташ?

Майор Коул отговори:

— Полкът е отлично обучен да се справя с овладяване на тълпи и масови безредици.

— Още двайсет и пет хиляди полицаи в Ню Йорк умеят същото.

— Да, сър.

— Моля се на Бога да не ни хвърли в една твърде възможна атака на катедралата.

Майорът каза само „Сър“, което не означаваше абсолютно нищо.

Полковник Лоугън гледаше през прозореца, докато колата премина през няколко полицейски бариери и вървеше бавно покрай стълпотворения от пеещи хора.

— Невероятно. Коул кимна:

— Да, така е.

Служебната кола пристигна пред енорийския дом и спря там.

Капитан Джо Белини предупреди журналистите, че залата за пресконференции може да потъне надолу, ако катедралата бъде взривена, и те преместиха екипировката си на по-безопасни места извън катедралния комплекс. На тяхно място се настани Белини. Той застана до черната дъска. Около масите и покрай стените стояха шейсет полицаи от корпуса за бързо реагиране, въоръжени с пушки-помпи, автоматични пушки М-16 и пистолети със заглушители. Най-отзад седнаха полковник Лоугън, майор Коул и десетина офицери от командния състав на 69-и полк. Облак от сив тютюнев дим забулваше лампите. Белини посочи груба схема на катедралата, начертана на дъската.

— Значи, пети взвод ще атакува през вратите на ризницата. Ще ви бъдат раздадени стоманени триони, за да прережете веригата, и клещи за рязане на болтове. Ясно?

Полковник Лоугън се изправи:

— Ако мога да предложа нещо… Преди малко казахте на хората си да стрелят само по цел… Ваша операция е, а моите задачи са второстепенни, но според основните правила на бойното изкуство… С две думи, когато срещнеш скрити вражески позиции, които позволяват откриване на огън отвисоко, в този случай галериите и балкона, и знаеш, че не можеш да отговориш с ефикасна стрелба по цел, тогава прилагаш масиран огън. — Лоугън видя няколко одобрителни погледа. — С други думи, трябва да превключите от полуавтоматична на пълна автоматична стрелба, заиграйте рокендрол, както се казва, и направете стрелбата така интензивна, че противникът да се принуди да наведе глави. Тогава ще можете безопасно да изведете заложниците обратно по стълбището към ризницата.

Никой не отговори, само няколко от мъжете кимнаха. Гласът на Лоугън укрепна и се извиси. Внезапно зазвуча като командир, който надъхва войниците си преди битка:

— Направете на решето тези проклети галерии, разбийте балкона, слагайте пълнител след пълнител в автоматите, удряйте, бийте, разкъсвайте тези орлови гнезда, направете ги на парчета! Действайте толкова светкавично, продължително и гръмогласно, че да заприлича на армагедон и апокалипсиса, взети заедно, и никой от онези снайперисти няма да посмее да вдигне глава, ако въздухът около него е пълен с куршуми и стрит камък.

Той огледа тихата стая и чу сърцето си да блъска бясно. Изведнъж се чуха спонтанни аплодисменти от полицаи и военни. Капитан Белини изчака шумът да стихне и каза:

— Да, полковник, това е добър съвет, обаче всички имаме стриктна заповед да не разрушаваме това място. Както знаете, то е пълно със съкровища на изкуството… То е…

Лоугън го прекъсна:

— Разбирам — той изтри лицето си. — Аз не агитирам за въздушно нападение. Предлагам само да използвате по-интензивно огневата мощ на ръчното огнестрелно оръжие и…

— Такова интензивно използване дори на ръчно огнестрелно оръжие, полковник, ще причини… — Белини си припомни думите на губернатора, — непоправими… непоправими щети на катедралата… таванът… каменните облицовки… статуите…

Един от взводните командири се изправи:

— Слушай, капитане, откога произведенията на изкуството са по-важни от хората? Ако питаш майка ми, аз съм цяло произведение на изкуството…

Няколко души се изсмяха плахо. Белини усети как под яката му изби пот. Той погледна Лоугън.

— Полковник, вашата задача… — Белини направи пауза и видя как Лоугън се наежи.

— Моята задача е да образувам здрав кордон около катедралата по време на нападението. Знам какво трябва да правя.

Белини едва сдържа самодоволната си усмивка.

— Не, това се промени. Губернаторът настоя да вземете по-действено участие в атаката. — Той вкусваше удоволствието от всяка изречена дума. — Полицията ще ви предостави своята служебна бронирана кола. Бракувана е като излишна за армията, така че ще можете да се оправите с нея. — Белини забеляза, че майор Коул беше пребледнял. Той пристъпи по-близо до Лоугън. — Ще изкачите стъпалата отпред с тази кола и петнайсет души в нея…

Лоугън едва владееше гласа си: