Катедралата

Бърк затвори очите на Фъргюсън, изтри ръцете си в палтото и духна в измръзналите си шепи. После тръгна обратно. Изправи един преобърнат стол, дръпна го към желязна маса и седна. Вдиша продължително и дълбоко, задържайки въздуха достатъчно, за да успокои треперенето на ръцете си и да запали цигара. Дръпна, извади плоското шише и го отвори, не пи, а го остави на масата пред себе си. Чу шум откъм оградата и се обърна натам. Извади пистолета си и го закрепи в скута си.

— Бърк! Аз съм Мартин. Бърк не отговори.

— Мога ли да се приближа?

Бърк запъна ударника на револвера.

— Разбира се.

Мартин тръгна към Бърк, спря и погледна зад него към ниската каменна преграда в основата на водопада.

— Кой е там?

Бърк не отговори. Мартин отиде до тялото и сведе поглед към замръзналото лице.

— Познавам този човек… Джак Фъргюсън.

— Така ли?

— Да. Имал съм си работа с него. Всъщност, точно вчера. От официалната ИРА. Марксист. Не беше лош човек, обаче.

Бърк каза с равна интонация:

— Само мъртвият комунист е добър комунист. Комунистите трябва да бъдат изтребвани. Мръдни, да мога да те виждам.

— А? — Мартин застана зад стола му. — Какво каза?… Виж, нали не си го?…

Бърк повтори:

— Тук отпред, за да те виждам. Мартин заобиколи масата. Бърк попита:

— Защо си тук? Мартин запали цигара.

— Проследих те от енорийския дом.

Бърк бе сигурен, че никой не го беше проследил.

— Защо?

— Исках да разбера къде отиваш. Ти се оказа толкова безполезен. Между другото, уволнен съм от посолството. Твоя работа ли е? Хората започват да говорят най-невероятни неща за мен. Сега обаче разполагам с неограничено време. Не знам какво да правя със себе си. Затова си помислих… дали не мога… да ти помогна… и да изтрия петното от името си. Това пистолет ли е? Можеш да го прибереш.

Бърк стисна пистолета:

— Кой мислиш, че го е очистил, майоре?

— Ами, ако приемем, че не си ти… — той вдигна рамене. — Вероятно неговите хора. Или „временните“, или фенианите. Видя ли коленете му? Божичко, не е ли отвратително?

— И защо от ИРА биха искали да го убият? Мартин отговори бързо и отчетливо:

— Прекалено много говореше.

Бърк освободи ударника и пусна пистолета в джоба си, като продължи да го стиска в ръка.

— Къде е Гордън Стилуей?

— Гордън… О, архитектът. — Мартин дръпна от цигарата си. — Ще ми се да бях и наполовина толкова изобретателен, колкото смяташ.

Бърк дръпна голяма глътка от шишето:

— Катедралата ще бъде щурмувана през следващите няколко часа.

— Съжалявам, че трябваше да се стигне до атаката.

— Въпреки всичко, аз съм загрижен за спасяването на живота на колкото може повече хора.

— Аз също. Нашият генерален консул е също вътре.

— Досега, майоре, всичко ставаше така, както си го намислил. Вкара ирландския тероризъм в Америка. Натика ни го в лицата. Целта е постигната и добре приета. Обаче нямаме нужда от разрушена катедрала и купчина трупове.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Ще бъде от полза за Белини, ако разполага с плановете и архитекта.

— Несъмнено. Аз също работя по въпроса. Бърк го погледна в очите:

— Задоволи се, с което вече получи. Не усложнявай нещата!

— Съжалявам, пак не разбирам за какво говориш. Бърк не сваляше очи от Мартин, който вдигна крак на един стол и продължи да пуши спокойно. Силен порив на вятъра мина през парка и се завъртя около тях. От блестящите клони на дърветата върху двамата мъже напада лед, ала и двамата сякаш не обърнаха внимание. В този момент Мартин изглежда стигна до някакво решение и се обърна към Бърк.

— Не става въпрос само за Брайън Флин, разбираш ли? Цялата ми операция не беше замислена, за да унищожа него. — Потри брадичката си с облечената си в ръкавица ръка. — Трябва ми нещо повече от смъртта на Брайън Флин, макар че с нетърпение я очаквам. Нужен ми е преди всичко траен образ на ирландския тероризъм. Боя се, че ми е нужна и една разрушена катедрала.

Бърк мълча дълго, преди да отговори. Гласът му беше нисък и нетрепващ:

— Тя може да се превърне и в символ на нежеланието на Великобритания да преговаря.

— Човек трябва да рискува. Но все пак, за моя огромна изненада, Лондон наистина предложи компромис, а тези побъркани фениани не отговориха. И като прибавим речта на онзи дядка и че биха камбаните, се оказва, че фенианите са по-напред в състезанието от мен. Наистина, Бърк, единственият начин да повлияя на общественото мнение тук и в чужбина е… да оставя трагедията да се случи. Съжалявам.

— То ще отскочи като бумеранг.

— Когато облаците прах се вдигнат, вината ще бъде стоварена само върху ирландците. Правителството на Нейно величество знае много умело да изразява тъга и съжаление за загубата на човешки живот и материални ценности. Всъщност, руините на катедралата „Свети Патрик“ може да се окажат по-ценни като туристическа атракция, отколкото сега… Америка не може да се похвали с много ценни руини.

Пръстите на Бърк се впиха в студената стомана на револвера в джоба му.

Мартин продължи с присвити очи, а от устата и носа му излизаха дълги облаци пара.