Катедралата

— А и помисли за погребенията. Видя ли погребението на Маунтбетън? Хиляди разплакани хора. И за Бакстър ще устроим нещо красиво. Римската църква ще направи нещо грандиозно за кардинала и свещеника. Малоун… за нея, кой знае?

Бърк каза:

— Ти не си съвсем наред, знаеш ли?

Мартин запали нова цигара и Бърк видя как пламъчето трепна в мрака. Мартин заговори малко по-спокойно:

— Ти май не разбираш. Трябва страданието да се умножи, да се направи всеобщо, преди да избухне яростта. — Погледна горящото връхче на цигарата. — Нужни са вдъхващи страхопочитание нещастия… Дюнкерк, Пърл Харбър, Ковънтри, „Свети Патрик“… — Изтръска пепелта от цигарата и сведе поглед към купчинката пепел върху заледената маса. — И от тези пепелища се надигат нови посвещения. Може би си забелязал феникса върху бронзовата церемониална врата на катедралата. Той ме вдъхнови да нарека тази операция „Феникс“.

Бърк го прекъсна:

— Флин може и да приеме компромиса. Направи такъв намек пред мен. Може също да направи публично достояние факта, че британското предателство едва не е убило всички.

— Той никога не би признал, че най-мащабната операция на ИРА от убийството на Маунтбетън насам е планирана от англичанин.

— Само дето на него не му се ще чак толкова да умира, колкото искаш ти. Той ще се задоволи с вече постигнатото, и ще излезе оттам като герой. — Бърк отпи още, за да разпали въображението си. — От друга страна, все още съществува възможността да разруши това място на зазоряване. Затова кметът и губернаторът искат да осъществят изпреварващ удар. И то скоро. Но им трябва насърчение. Те няма да предприемат нищо, докато Белини не им каже, че е готов. Но Белини няма да го направи, докато не получи плановете и не открием архитекта…

Мартин се усмихна.

— Много добре. Виждам, че това е наследствено, имам предвид способността да се измислят куп дрънканици за заблуда и по най-незначителен повод.

— Ако не намерим архитекта, няма да нападнем. В шест и три минути Флин ще обяви таим аут, ще изчака градът да се напълни с хора и да започнат сутрешните предавания по телевизията. Тогава великодушно ще освободи заложниците и ще остави катедралата непокътната. Никакви погребения, никакъв взрив, нито един счупен прозорец.

— В шест и три минути ще се случи нещо много по-ужасно.

— Човек трябва да рискува. Мартин поклати глава.

— Не знам… Сега ме разтревожи, лейтенант. От това копеле може да се очаква да ми изиграе двойна игра… — той се усмихна. — Макар че може би не е точната дума… Тези хора са толкова непостоянни… с тях никога не можеш да си сигурен. Имам предвид, че в исторически план те винаги са избирали най-безумните…

Бърк го прекъсна:

— Добре си опознал ирландците, а, майоре?

— Е, нямах намерение да давам народностни обобщения… Не знам… — Той изглежда претегляше възможностите. — Въпросът е дали да рискувам и да заложа на експлозия в шест и три минути, или да се задоволя с хубава битка преди това?…

Бърк дойде до Мартин.

— Нека поставя нещата така… — Издиша струя леден въздух в лицето на Мартин. — Ако катедралата гръмне — той извади пистолета си, запъна го и го опря в слепоочието на майора, — тогава ти ще си онова, което наричаме един мръсник по-малко.

Мартин се извъртя с лице към Бърк:

— Ако нещо се случи с мен, ще ти видят сметката.

— Знам правилата — той почука челото на Мартин с цевта на револвера, после го запаса.

Мартин захвърли цигарата и предложи делово:

— В замяна срещу Стилуей искам да ми обещаеш, че ще направиш всичко възможно катедралата да бъде щурмувана, преди Флин да направи някаква крачка към приемане на компромиса. Ти имаш доверието му, доколкото ми е известно, така че го използвай по всеки възможен начин, пред него и пред твоите началници. И каквото и да се случи, ще направиш Флин да не бъде заловен жив. Ясен ли съм?

Бърк кимна. Мартин допълни:

— Ще имате Стилуей и плановете достатъчно навреме и за да ти докажа колко спортсменски играя, ще ти ги доставя лично. Както казах вчера, така ще се издигнеш в очите на тези над теб. Бог ми е свидетел, лейтенант, заслужаваш известно повишение.

Мартин се отдръпна от Бърк и отиде до замръзналото тяло на Фъргюсън. Запали друга цигара и небрежно пусна клечката върху лицето му. Вдигна поглед към Бърк.

— Ти, разбира се, си мислиш като нашия покоен приятел тук, че знаеш прекалено много. Нека оставим това засега. Аз искам, длъжен съм, да направя изключение в твоя случай. Ти си един от нас, професионалист, не аматьор, който си вре носа навсякъде, като господин Фъргюсън. Нито пък си опасен подстрекател към бунтове, като господин Флин. Така че, дръж се като професионалист, лейтенант, и ще получиш същото отношение.

— Благодаря, че ме определи така добре. Ще направя всичко по силите си — отговори Бърк.

Мартин се засмя:

— Може и да не направиш всичко, ако искаш. Аз не разчитам само на теб, за да доведа нещата си до желания финал. Лейтенант, в тази и извън тази катедрала има повече изненади, отколкото дори ти можеш да заподозреш. И на зазоряване всичко ще се изясни. — Кимна с глава: — Лека нощ.