Катедралата

Обърна се и си тръгна без да бърза. Бърк погледна надолу към Фъргюсън. Наведе се и махна клечката от лицето му.

— Съжалявам, Джак.

Глава 50

Часовникът на задната стена на балкона удари три сутринта. Брайън Флин отбеляза часа със звъна на камбаните, изправи се и погледна Лиъри, седнал на ръба на парапета. Краката му се люлееха на няколко нива над основния под на катедралата, Флин каза:

— Ако задремеш, ще паднеш. Лиъри отвърна без да се обръща:

— Точно така.

Флин се огледа за Мегън, но тя не се виждаше. Той заобиколи органа, взе една пушка и тръгна към Лиъри. Лиъри неочаквано се завъртя и спусна краката си от вътрешната страна на балкона.

— Това е стар номер — рече той.

Флин почувства напрягането на тялото си. Лиъри продължи:

— Научих го в армията. Качваш се на някое място, където ако заспиш, можеш да се удариш или да умреш. То те държи буден… В повечето случаи.

— Много интересно.

Мина покрай Лиъри и влезе в кулата. Качи се в асансьора, който го свали в преддверието. Стъпките му кънтяха в празната сграда, докато вървеше по централната пътека. Съливан, Боулънд и Феръл се надвесиха от галериите. Хики спеше пред долния орган. Флин мина през отворените крила на преградата и изкачи стъпалата към олтара. Четиримата заложници спяха по двойки в противоположните краища на светилището. Погледна през Бакстър към Морийн и видя равномерното надигане и спадане на гърдите й, после вдигна очи към мястото, където кардиналът и отец Мърфи лежаха оковани за трона и спяха. Флин коленичи до Морийн и видя ожуленото й лице. Чувстваше очи, които го наблюдаваха отвисоко, Мегън, която го дебнеше в мрака, и Лиъри, който следеше движението на устните му през оптическия прибор. Флин се наведе с гръб към Лиъри, така че да скрие от погледа му и Морийн. Докосна бузата й. Тя отвори очи и ги впери в неговите.

— Колко е часът?

— Късно е.

— Ти остави да стане късно. Той промълви:

— Съжалявам… Не можех да ти помогна.

Тя извърна лицето си. И двамата мълчаха известно време, после тя започна:

— Тази игра на шикалкавене с полицията прилича на онези игри на нерви с коли, които летят една към друга. Всеки шофьор е хипнотизиран от приближаването на другия, и една минута преди зазоряване… дали някой ще извие рязко волана?

— Пълни глупости. Това е война. Вие, глупави жени, винаги смятате, че мъжете разиграват някакви игрички на своите его…

— Война ли? — тя сграбчи предниците на ризата му и гласът й се извиси: — Нека аз да ти кажа нещо за войната. Тя не се води в църкви и с оковани заложници.

И понеже заговори за война, все още съм достатъчно добър войник, за да знам, че те може и да не дочакат зори. Може би ровят някъде там точно в този момент, и преди да успееш да поемеш още веднъж дъх, тук ще се изпълни с изстрели и за миг ще те напълнят с куршуми. — Пусна ризата му. — Война! Знаеш за войната не повече, отколкото знаеш и за любовта.

Флин се изправи и погледна Бакстър.

— Харесваш ли този мъж?

Тя кимна.

— Той е добър човек.

Флин се втренчи в една точка в пространството.

— Добър човек — повтори той. — Някой, който ме вижда за първи път, може да каже същото за мен, ако не знае историята ми. В този момент не ме харесваш особено, но няма нищо. Надявам се да оцелееш, и даже се надявам Бакстър да оцелее. Надявам се двамата да се разбирате добре.

Морийн лежеше по гръб и гледаше нагоре към него.

— И двамата не вярваме на нито една твоя дума. Флин се отдалечи от нея.

— Трябва да вървя… — погледна към Хики над парапета и рече внезапно. — Кажи ми за него. Какво говореше старецът? Какво стана със звънеца в изповедалнята?

Морийн се изкашля и заговори делово, разказвайки всичко, което бе открила за Джон Хики. Накрая заключи:

— Дори и да спечелите, той ще направи така, че всички със сигурност да умрем. Ние и четиримата сме убедени, иначе нямаше да рискуваме с това бягство.

Очите на Флин отново се върнаха на Хики, после обходиха светилището и заложниците, букетите с вече увяхващи карамфили и кървавите петна върху мрамора на олтара. Имаше чувството, че е виждал всичко преди, че е преживял нещо подобно в сън или видение. И си спомни, че то беше станало в абатство Уайтхорн. Отърси се от впечатлението и погледна Морийн. Неочаквано се наведе и разкопча белезниците.

— Ела с мен!

Помогна й да се изправи и я подкрепяше, докато вървяха към стълбите за ризницата. Усещаше, че Хики го гледа от органа, и Лиъри и Мегън също ги наблюдават от тъмните сенки на балкона. Знаеше също какво си мислят — че ще освободи Морийн. И това, разбираше той, както разбираха и всички останали, беше критична точка, тест за положението му на лидер. Щеше ли някой от тримата да се опита да го спре? Преди няколко часа не биха посмели.

Когато стигнаха до най-горното стъпало, се обърна — не колебливо, а предизвикателно — и вдигна глава към балкона, после погледна и към органа. Никой не издаде нито звук, никой не помръдна. Той преднамерено продължи да чака, като оглеждаше катедралата. После започна да слиза. Спря на площадката до Галахър.

— Иди да си починеш, Франк.