Катедралата

Флин се загледа в ризницата. Чу хора да говорят в страничните коридори и приближаването на стъпки откъм лявата страна. Шрьодер се появи, огледа се, обърна се към него и бавно изкачи стъпалата. Застана на стъпалото под вратите, с очи, заковани във Флин. Мина дълго време, преди Флин да проговори.

— Отговарям ли на представата ти?

Шрьодер отвърна сковано:

— Виждал съм твоя снимка.

— И аз съм виждал твоя. Изглеждам ли така, както ти си представяше, че изглеждам?

Шрьодер поклати глава. Последва друго дълго мълчание, после Флин рязко заговори:

— Ще бръкна в джоба си — той извади сензор за микрофони и го прокара по тялото на Шрьодер. — Предстои ни много личен разговор.

— Ще докладвам всяко нещо, което си говорим тук.

— Обзалагам се, че няма да го направиш.

Шрьодер изглеждаше смутен и предпазлив. Флин продължи:

— Приближават ли се към споразумение по нашите искания?

На Шрьодер не му допадаше преговарянето на четири очи. Хората му бяха казвали, че лицето му разкрива твърде много. Той прочисти гърлото си.

— Искате невъзможното. Приемете компромиса!

Флин забеляза засилената твърдост в гласа на Шрьодер, липсата на обръщенията „сър“ или „господине“ и че се чувстваше неловко.

— Какъв е компромисът?

Веждите на Шрьодер лекичко се повдигнаха.

— Хики не разказа ли?…

— Просто ми го повтори!

Шрьодер повтори предложението и добави: — Приемете го, преди британците да променят решението си за освобождаване на затворниците под клетва. А колкото до вас самите, освобождаването под гаранция е също толкова добро, колкото имунитета. За Бога, човече, никой не е предлагал повече при случай с вземане на заложници.

Флин кимна.

— Да… да… предложението е добро, съблазнително…

— Приемете! Приемете го, преди някой да бъде убит.

— Боя се, че е малко късно за това.

— Какво?

— Сър Харолд уби един младеж, Педар. За щастие никой не знае, че е мъртъв, освен Хики и аз… Предполагам, че Педар също знае, че е мъртъв… Когато хората ни разберат, че е мъртъв, ще поискат да убият Бакстър. Сестра му Мегън ще пожелае дори нещо по-лошо. Това донякъде усложнява нещата.

Шрьодер прокара ръка по лицето си.

— Пресвети Боже! Слушай, сигурен съм, не е станало преднамерено.

— Хари смаза гърлото му с приклада на автомата. Може и да е било случайно, но то не прави момчето по-малко мъртво.

Мозъкът на Шрьодер се обърка. Той псуваше наум: „Бакстър, тъпо копеле!“

— Слушай… то прилича на случай на военнопленник, който се опитва да избяга… Бакстър е бил длъжен да опита… Ти си войник…

Флин мълчеше.

— Ето един шанс за вас да покажете професионализъм… Да покажете, че не сте обикновени престъп… — той се спря навреме. — Да покажете милост, и…

Флин го прекъсна:

— Шрьодер, ти наистина си наполовина ирландец. Никога не съм срещал друг, който да разполага с такъв запас от дрънканици за всякакъв случай.

— Говоря сериозно.

— Е, съдбата на Бакстър зависи най-вече от какво ще направите сега.

— Не. Зависи от това, какво вие ще направите. Следващият ход е твой.

— Тъкмо смятам да го направя. — Той запали цигара и попита: — Докъде стигнаха с плановете си за нападение?

Шрьодер отговори:

— Такава възможност не съществува за нас.

Флин втренчи поглед в него.

— Хванах те в лъжа, лявото ти око трепна. Господи, Шрьодер, носът ти се удължи. — Той се засмя. — Трябваше да те сваля тук преди няколко часа. Бърк беше прекалено хладнокръвен.

— Извика ме на лична среща, значи имаш нещо да ми казваш.

— Искам да ни помогнеш да получим което искаме.

Шрьодер изглеждаше вбесен.

— Нали точно това правя?

— Не, имам предвид наистина всичко, което искаме. Не влагаш сърце в преговорите. Ако те се провалят, ти не губиш и наполовината, което всички тук губят. Нито колкото момчетата на Белини. Той ще загуби между петдесет и сто момчета при атака.

Шрьодер си спомни за неблагоразумното си предложение към Белини.

— Няма да има атака.

— Знаеш ли, Бърк ми каза, че ще тръгне с Белини. Ето един човек, който ще изгуби много, ако ти се провалиш. Ти би ли тръгнал с Белини?

— Бърк не може да го е казал, защото той няма да тръгва наникъде — Шрьодер остана с тревожното впечатление, че го въвличат в нещо, обаче нямаше намерение да прави грешка толкова късно. — Ще се опитам да получа нещо повече за вас, ако ми дадеш още два часа след изгрев слънце.

Флин сякаш не го чу и продължи:

— Помислих си, не е лошо да ти предоставя личен мотив, за да накараш тези хора да капитулират.

Шрьодер го погледна внимателно.

— Знаеш ли, има една ситуация, която не си разгледал в своята иначе подробна книга, капитане. — Флин се приближи още до вратата. — Дъщеря ти би искала да се постараеш малко повече.

— Какво?…

Тери Шрьодер О’Нийл. Тя иска да се постараеш повече.

Шрьодер остана да гледа втренчено няколко минути, после попита високо:

— За какво, по дяволите, говориш?

— Говори по-тихо. Ще разтревожиш полицаите.

Шрьодер процеди през стиснати зъби:

— Какви ги говориш, мамка ти?

— Моля ти се! Намираш се в църква.

Флин пъхна лист хартия между пръчките. Шрьодер го грабна и прочете думите, написани от ръката на дъщеря му: