Катедралата

„Татко, членове на фенианската армия ме държат за заложница. Аз съм добре. Няма да ми направят нищо, ако всичко в катедралата завърши добре. Направи всичко възможно. Обичам те. Тери“.

Шрьодер прочете бележката отново и отново. Усети треперенето на коленете си и се хвана за вратата. Вдигна глава към Флин и се опита да каже нещо, обаче от устата му не излезе и звук.

Флин рече безчувствено:

— Добре дошъл при фенианската армия, капитан Шрьодер.

Шрьодер преглътна няколко пъти и отново впери поглед в бележката.

— Съжалявам — продължи Флин. — Наистина. Не е нужно да говориш, само слушай. — Той запали нова цигара и заговори енергично: — Онова, което трябва да направиш, е да застанеш на възможно най-силната позиция в защита на нашите искания. Първо им кажи, че съм извадил пред теб като на парад голям брой въоръжени мъже и жени. Видял си картечници, ракети, гранати, огнехвъргачки. Кажи им, че имаме готовността, намерението и способността да повлечем с нас в гроба целия състав от шестстотин човека на корпуса за бързо реагиране, да взривим катедралата и да убием заложниците. С други думи, накарай Джо Белини и останалите герои да се насерат от страх. Разбра ли? — Направи пауза, после додаде: — Те никога няма да заподозрат, че докладът на капитан Шрьодер за голям брой добре въоръжени войници е лъжа. Използвай въображението си, погледни нагоре към площадката, Шрьодер, и си представи четирийсет-петдесет жени и мъже, които минават покрай вратата на криптата. Представи си онези картечници, ракети и огнехвъргачки… Хайде, погледни натам!

Шрьодер вдигна очи и Флин видя в тях точно което искаше да види. След минута Шрьодер наведе глава. Лицето му беше бледо, ръцете разхлабиха ризата и вратовръзката.

— Моля те, успокой се — продължи Флин. — Можеш да спасиш живота на дъщеря си, само ако се овладееш. Точно така… Ако това не свърши работа и те все пак се решат на атака, тогава ще заплашиш, че ще дадеш публичност на проблема… радио, телевизия, вестници. Кажи на Клайн, Дойл и останалите, че никога през годините, в които си водил преговори за заложници, ти, като последна инстанция, от която зависи животът на заложниците, твърдо вярваш, че нито нападението, нито по-нататъшните преговори могат да разрешат тази ситуация. Ще декларираш пред обществеността, че именно по тази причина за първи път през своята кариера настояваш за капитулация, по хуманни и тактически съображения. — Флин наблюдаваше лицето му, но на него не можеше да се прочете нищо, освен мъка. Той продължи: — Ти разполагаш с голямо влияние, морално и професионално, пред медиите, силите на полицията и политиците. Използвай цялото влияние. Трябва да създадеш онзи натиск и атмосфера, които ще принудят правителствата на Америка и Великобритания да се предадат.

Шрьодер рече едва чуто:

— Време… нужно ми е време… Защо не ми даде повече време?…

— Ако ти бях казал по-рано, нямаше да издържиш цялата нощ, или щеше да съобщиш на някого. Единственото време, което ни остава, е до зазоряване, и дори по-малко, ако не успееш да спреш атаката. Но ако успееш да ги накараш да отворят вратите на лагерите… заеми се със задачата!

Шрьодер опря лице в решетката.

— Флин… моля те… чуй ме…

Флин го прекъсна:

— Да, знам, че ако излезем оттук живи, те ще ни преброят и ще се чудят къде са всички огнехвъргачки… Е, ти ще изпиташ неудобство, ала в любовта и войната всичко е честно; на война като на война и прочие, и прочие. Не мисли чак дотам в бъдещето и не бъди егоист!

Шрьодер поклати глава и избъбри нещо несвързано. Флин успя да различи само думата „затвор“. Той го успокои:

— Дъщеря ти ще идва да те посещава през уикендите — и добави: — Дори аз ще те посещавам.

Шрьодер го погледна и в гърлото му заклокочи задавен звук. Флин продължи:

— Съжалявам, беше подло. — Той замълча. — Виж, ако това има някакво значение за теб, чувствам се разкаян, че трябваше да прибягна до този метод. Но нещата не вървяха добре, а аз знаех, че ти ще ни помогнеш, на нас и на Тери, ако разбереш в каква беда се намира. — Гласът му стана строг: — Тя наистина трябва по-добре да подбира партньорите си. Децата причиняват такива тревоги на родителите си, особено ако те са част от висшия обществен ешелон… секс, наркотици, бунтарски убеждения…

Шрьодер клатеше глава.

— Не… не може да сте я отвлекли. Блъфираш.

— За момента се намира в безопасност. Дан, така се казва приятелят й, е добър и съобразителен, може да е и сносен любовник. Такава е съдбата на някои войници, да поемат по-леката част, докато другите се бият и умират. Жребий, както се казва. И все пак не ми се ще да съм на мястото на Дан, когато получи заповед да пусне куршум в тила й. Без да прострелва коленете й. Тя е невинна и ще умре бързо, без да разбере какво става. Разбрахме се какво ще направиш, нали?

Шрьодер отсече:

— Няма да го направя.

— Както искаш — обърна се и започна да се качва. Викна към Шрьодер: — След около минута моите хора ще изстрелят ракета от кулата на камбанарията, онези отвън ще позвънят на Дан и… това, страхувам се, ще бъде краят на Тери Шрьодер.

Той продължи да се качва.