Катедралата

— Чакай! Слушай, може някак си да се разберем. Постой! Не си тръгвай!

Флин се обърна бавно.

— Боя се, че не подлежи на преговори, капитане. — Той замълча, после каза: — Не е много удобно, когато си въвлечен лично, нали? Някога идвало ли ти е на ум, че всеки мъж или жена, с които си преговарял, или за които си преговарял, са били въвлечени лично. Нямам намерение да говоря за миналите ти успехи. Тогава си имал работа с престъпници и те вероятно са заслужавали нечестните сделки, които си правил с тях. Но ти и аз се нуждаем от по-добра сделка. Нашите съдби са преплетени, нашата цел е една и съща, нали? Да или не, капитане? Решавай бързо!

Шрьодер кимна, Флин тръгна надолу по стълбите.

— Добро решение — дойде до вратата и подаде ръката си през решетките.

Шрьодер я погледна, поклати глава отрицателно.

— Никога.

Флин отдръпна ръката си.

— Добре тогава… добре…

Шрьодер попита:

— Сега мога ли да вървя?

— Да… О, още нещо. Твърде е възможно да се провалиш, даже и ако използваш номера с огнехвъргачките и заплашиш с публични изявления… Така че трябва да планираме какво ще правим в случай на провал.

Лицето на Шрьодер показа, че ясно разбира какво наближава. Гласът на Флин прозвуча твърдо и делово.

— Ако Белини атакува, въпреки всичко, което сториш, за да го спреш, тогава ще ти предложа друг начин да спасиш живота на Тери.

— Не.

— Да. Боя се, ще трябва да слезеш тук и да ми кажеш кога, къде, как и други такива неща.

— Не! Не, никога няма да изложа на смърт полицаи.

— И без това ще бъдат убити. Както и заложниците, фенианите и Тери. Затова, ако искаш да спасиш поне нея, ще ми разкриеш плана на операцията.

— Те няма да ми съобщят…

— Постарай се. По-лесното решение е да накараш Белини да се побърка от страх и да се откаже. Имаш много възможности за избор. Ще ми се аз да имах толкова.

Шрьодер изтри челото си. Дишането му беше неравномерно, а гласът му трепереше.

— Флин… моля те… Ще обърна земята и небето, за да ги накарам да се предадат. Кълна се в Бога, ще го направя, но ако те не ме чуят… — той изпъна тялото си, — аз няма да ги предам. Никога. Дори ако то означава, че Тери…

Флин се протегна през решетката и стисна ръката му.

— Използвай главата си, човече. Ако веднъж бъдат отблъснати, те няма да опитат отново. Не са нито морски пехотинци, нито кралски командоси. Ако аз ги накарам да се оттеглят, тогава Вашингтон, Ватикана и останалите засегнати страни ще притиснат Лондон. Почти мога да ти гарантирам, ще има по-малко убити полицаи, ако ги спра в началото… Ако ги спра преди битката да се проточи… Ти трябва да ми съобщиш, ако се доберат до архитекта и плановете. Кажи ми дали ще използват газ, дали ще прекъснат осветлението… Знаеш какво ми е нужно. А аз ще сваля заложниците в криптата, където ще са на сигурно място. Ще изпратя сигнал и до пет минути Тери ще бъде свободна. Няма да искам нищо повече от тебе.

Главата на Шрьодер се тресеше, Флин протегна другата си ръка и я постави на рамото му. Каза почти нежно:

— Дълго след като ние умрем, след като всичко случило се тук бъде само неясен спомен за безгрижния свят, Тереза ще бъде жива, може би ще бъде отново омъжена, ще има деца, внуци. Откъсни се от това, което чувстваш сега, капитане, и погледни в бъдещето. Помисли за нея и за жена си, Мери живее заради това момиче, Берт. Тя…

Шрьодер рязко се откъсна от него.

— Млъкни! За Бога, млъкни…

Той се отпусна напред и главата му опря в пръчките. Флин го потупа по рамото.

— Ти си свестен мъж, капитане. Честен мъж. Ти си и добър баща… Надявам се в зори още да бъдеш баща. Е, ще бъдеш ли?

Шрьодер кимна.

— Добре. Сега върви, върни се и пийни нещо! Вземи се в ръце! Всичко ще се оправи. Не, не продължавай да мислиш за твоето или моето оръжие. Ако убиеш мен или себе си, няма да решиш ничий проблем, освен своя собствен. Мисли за Тери и Мери. Те се нуждаят от теб и те обичат. До скоро, капитане, ако е рекъл Бог.

Глава 51

Губернаторът Дойл стоеше в една от задните стаи в резиденцията на кардинала, с телефон в ръка. Изслушваше цял легион от държавни служители: полицаи, представители на връзки с обществеността, законодатели, главния прокурор, командира на Националната гвардия на щата. Те се обаждаха от Олбъни, от офиси на държавни служби в център „Рокфелер“, от собствените си домове, от ваканционните хотели, където си почиваха при по-топъл климат. Всички тези хора, които обикновено на банкетите не можеха да изберат дали да си вземат пиле или ростбиф, сега бяха решили, че е настъпил моментът да се щурмува катедралата. Заместник-губернаторът му каза откровено, макар и доста нетактично, че рейтингът му в избирателните райони е паднал толкова ниско, та няма какво толкова да губи. Може би дори щеше да спечели, като подкрепи една атака на катедралата, независимо дали тя ще завърши успешно, или ще се провали. Дойл остави слушалката на вилката и огледа хората, които влизаха в този момент в стаята.